Даоисткият писател Джуан-дзъ е изразил това така:
Кладенчовата жаба не може да си представи океана, нито лятното насекомо може да си представи леда. Как може тогава ученият да разбере Дао? Той е ограничен от собствената си ученост.
Изглежда доста странно, че даоизмът - пътят на Цялостния Човек, на Истинския Човек, на Човека Дух (ако използваме някои даоистки термини), в голямата си част тук, на Запад, се интерпретира от Книжовника Бухал - от Разума, от Академика, от изсушения като прах Разсеян Професор. Далеч без да отразява даоисткия идеал за цялост и независимост, това незавършено и неуравновесено същество разделя всички абстрактни неща на малки категории и подразделения, като остава обаче твърде безпомощно и дезориентирано в ежедневния си живот. Вместо да се поучи от даоистките учители или от непосредствения опит, то учи интелектуално и непряко, от книгите. И тъй като обикновено не прилага принципите на даоизма на практика в еЖедневието, в обяснението им той изпуска твърде важни подробности, като например как действат и къде могат да се приложат.


Според даоистите ерудираният интелект може да бъде полезен при анализа на някои неща, но по-дълбоките и глобални проблеми са избън пределите на ограничените му възможности.