Едно движение ей така

- Щом овцата яде храсти, тя яде и цветя?
- Овцата яде всичко, каквото намери.
- Дори цветя, които имат бодли?
- Да. Дори цветя, които имат бодли.
- Тогава за какво служат бодлите?


- Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.


- Не ти вярвам! Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.
- И ти смяташ, че цветята...
- Не! Не! Нищо не смятам! Отговорих ти каквото ми хрумна. Зает съм със сериозни неща.
- Със сериозни неща!
- Говориш като възрастните!
- Всичко объркваш... всичко смесваш!

Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
- Какво?
- Гъба!

Малкият принц бе пребледнял от гняв.
- От милиони години цветята произвеждат бодли. От милиони години овцете въпреки това ядат цветята. И не е сериозно да искаш да разбереш защо цветята толкова се мъчат да си произвеждат бодли, които никога не служат за нищо? Не е важна тази война между овцете и цветята? Не е по-сериозно и по-важно от сметките на един дебел червен господин? И ако аз познавам едно-единствено цвете на света, което не съществува никъде освен на моята планета, а една малка овца може някоя сутрин да го унищожи с едно движение ей така, без да си дава сметка какво прави,... Това важно ли е ?!