Бела съм, бела, юначе

Родопите се делят на две: Райска планина и Пелинска планина.
Райска планина е онази, в която може да се венчаеш за любовта, музиката и светлината.
Пелинската планина може да е много красива, но ако няма любов, тя е горчива, тя е пелинска.
Спомнете си Руфинкината песен: младо, но болно момиче, високо в планината, което се сбогува с живота и любовта си, а отвън е пролет.
Руфинка пее два стиха по-силни от стиховете на Шекспир:
Всичко от земя излиза,
пък я ще в земята да вляза...

или
Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела.
Един бе Карлък останал,
и той не щеше остана /2 пъти
ам беше в могла йотонал.
В маглона нищо немаше.
Лю адно вакло овчерче,
сиво си стадо пасеше,
с шеряна гайда свиреше.



Свири Орфю и ми пее,
дур се небо разлюлело,
излезли ми триста звезди,
триста звезди, триста юди,
та ми хоро заиграли.

Юначе лудо и младо,пукна ли ти са сърцено
на сношничкана попрелка,
попрелка и поседелка?
Га ти бех кърши сьоднала,га ти бех корпа свалила,
га ти бех лице открила,
га ти бех плитки ройнала.
-Девойко, мари хубава,
сорце са на две пукнало /2
та съм без сорце останал!
Лицено ти бе, девойко,като на бела книжчица
и плитчицине, девойко,
като във Арда рибкине!
Ако ма болест умори
йе та ща люто прикълна,
друг ще на тебе отвърна -
да видищ бално какво е!