сряда, май 27, 2009

понеделник, май 25, 2009

Играй честно...

Повечето от онова, което ми е било потребно,
за да се науча как да живея,
какво да правя, как да се държа,
усвоих в детската градина.

Мъдростта не е горе на върха,
където блести заветната диплома,
а там, в пясъчника на детската площадка,
в предучилищната група.

Дели всичко.
Играй честно.
Не удряй хората.

Оставяй нещата там, където си ги намерил.
Разчисти, ако си разхвърлял.
Не вземай вещи, които не са твои.
Извини се, когато си обидил някого.
Мий си ръцете преди ядене.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.

Живей хармонично.
Научи нещо, измисли нещо, порисувай,
попей, потанцувай, поиграй, поработи...
всеки ден по малко.

Всеки следобед си почивай.
Когато си на улицата, внимавай какво правиш.
Когато излизаш на улицата заедно с други хора -
дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.

Помни малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша.
Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре
и никой не знае нито как, нито защо,
но и ние сме също като него.
Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чаша умират.
Ние също...

И тогава си спомни книгата за Дик и Джейн
и първата дума, която сте научил,
най-важната дума в света: ВИЖ!

Всичко, което трябва да знаеш, е там някъде.
Златното правило, любовта и здравословният начин на живот.
Екологията, политиката и здравият разум.

Помисли си само, колко по-добър щеше да бъде светът,
ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко,
а после лягахме за кратка дрямка.

Или ако хората приемат като задължително правило
винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели,
и да почистват мръсотията, която правят.

На колкото и години да си,
когато си сред останалите хора, е в сила правилото:
дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг!

Робърт Фулам
Из "Пилешка супа за душата"


Не казвай — не зная, а — не успях да науча

Агни Йога

"Йога, като върховна връзка с космичните достижения, е съществувала през всички векове.


В менталното си тяло, човек може да посещава различни планети. Това отбелязва бъдещия етап на развитието, когато съзнанието не ще бъде привързано към една планета.
Ако ние днес минаваме една част на света в друга, то това може да се осъществи и по отношение на планетите. Учителят ви предлага да се възползвате от всяко завоевание на Духа. Пътът между планетите не е по-труден от овладяването на мисълта и устрема към светилата. Само към стремежа към междупланетност можем да разчитаме на човешката еволюция.

Развиването на астралното тяло е само по-себе си незначително в сравнение със съзнателната работа върху менталното тяло. За задачите на планетата не е нужно да извеждаме менталното тяло из неговото съкровено състояние, но за междупланетната дейност това по-висше тяло е необходимо. Възприемането на нови лъчи дава възможност да се запази съзнанието в различни области. По-рано само някои слоеве на атмосферата са способствували за запазване на съзнанието. Но съществуват пресичащи ги течения от газове. Новите лъчи могат да преминават през препятствия, създавайки нещо като въздушни тунели и с това разширяват съзнателната деятелност.
Обяснимо е защо Учителите на Мъдростта са страдали, напускайки земята. Естествено, това страдание е било съзнателно и доброволно. Както домакинът напълва до върха чашата, така и Учителят иска да отпечата в съзнанието последния символ на Завета.
Тук нямат значение клеветите на стария свят; всяко усилие на подвига е нужно за Космоса. Творчеството на подвига е подобно на всеки творчески процес. Усъвършенствувайки формата, достигаме до вековни кристализации. Чувството към съвършенство се подига от духа на творческите прояви.
Може да се каже, че подвигът се дели на два вида: подвиг надземен и подвиг земен. В случай на надземно устремление ние виждаме спокоен преход отвъд.
Не ще преценяваме поотделно подвизите, защото схващането на еволюцията е лично и доброволно.
Книгата на Тома Кемпийски "Подражание на Христа" е отдавна оценена на Изток не само по съдържание, но и по значението на названието й
.
При средновековното идолопоклонско отношение към Христа гласа на Тома прозвуча като протест. Из стените на католическия манастир се издигна глас, който озари лика на великия Учител. В самата дума Подражание е включена жизнената действителност. Формулата Подражание на Христа се явява като подвиг на дързостта, присъщ на съзнателния дух, приемащ цялата отговорност за градивната работа.
Именно, съзнателният ученик се осмелява да се приближи към Учителя чрез подражание. Този пример внесе светлина в мрака на неподвижността и създаде, зад стените на затвора, устрем към творческата дързост.
Всяка стъпка в пътя на дерзанието към доброто, трябва да се пази като пътеуказател за човечеството.

Има два вида истини — едните се нуждаят от пламъка на кладите, за да бъдат запечатани в съзнанието, другите могат да бъдат разпространявани безнаказано. Трудно е да се каже кой от двата способа е по-болезнен за автора. Понякога е по-лесно да се понесат мъките на кладата, отколкото да се гледа как се извратяват изнесените истини. Така или иначе, благословени са усилията, които пронизват тъмнината.

Щастие в света не ще намерите, защото щастието е в духа. Тия, които са се отрекли от духа, трябва да изпитат нещастието, защото иначе що би ги заставило да се върнат? В това е смисълът на великите събития. Някои търсят щастието чрез лъжа ... ! Но дори и отклоненията ускоряват еволюцията. Престъпленията запалват огън в загасналия свят.
Империл - се нарича отровата, която се явява като резултат на раздразнението и която е много опасна. Това е истинска отрова, която се отлага по стените на нервните канали и по тоя начин се разпространява из целия организъм.
Ако съвременната наука се постараеше да изследва безпристрастно нервните канали, вземайки предвид астралните токове, тя би открила особено разложение на астралната материя при движението по нервните канали — в това се състои и действието на империла. Само спокойствието можа да помогне на нервната система да се справи с опасния неприятел, който може да предизвика най-различни раздразнения и мъчителни състояния на организма. Страдащият от империл трябва да си повтаря: как всичко е прекрасно! И той ще бъде прав, защото еволюцията се развива законно или, с други думи, прекрасно.
Колкото по-усъвършенствана е нервната система, толкова по-мъчителни са отлаганията на империла. Същата тази отрова, макар само като съставна част в други вещества, може да действа за разлагане на материята.

неделя, май 24, 2009

Релакс

имената на българските светци

1. Първият е свети крал Тривелия, наречен монах Теоктист, живял в 703 г., малко след шестия вселенски събор, приел светото кръщение и през неговото царуване се кръстил целият български народ. Първото българско кръщене било при тоя свети крал Тривелия. Понеже той имал ревност и усърдие към Христа бога; след малко време оставил кралската власт и мирската слава, съградил си голям манастир близо до Охрид и в тоя манастир приел монашески чин. Живял строг живот, завършил свято и богоугодно своя живот и се представил на бога в тоя манастир.

2. Вторият е търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан.
Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан, т.е. Йоанович. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845 г. се кръстил и чрез него бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към бога той избавил България от големия божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот.

3. Третият е светец и цар Давид;
оставил царството доброволно на своя брат Самоил, отишъл в манастир и приел маношески чин. И преживял свето и богоугодно за кратко време, представи се на бога и неговите мощи били извадени нетленни и пренесени в Охрид.

4. Четвъртият е свети цар Йоан-Владимир, Ааронов син; царувал в Охрид три години,
водил свет и богоугоден живот и бил убит от жена си и шурея си заради чистия си и въздържан живот и заради православната вяра. И досега неговите мощи почиват нетленни в Елбасанската страна, както се каза по-напред за него.

Така от българските царе четирима са свети и богоугодни.

5. Петият е свети Йоан, търновски патриарх, живял във времето на цар Асен стари. Той го венчал на престола, както се каза по-преди. Завършил своя живот в Търново на патриаршеския престол.

6. Шестият бил Теофилакт, евангелски тълкувател, велик черковен учител и премъдър вития. Писал на три езика книги, полезни за черквата, и много истории на гръцки, латински, български, превел много книги на български език. Велик бил с живота си и славен с учението си, бил от голяма полза и за похвала на гърците, латините и българите. Бог въздигнал на българите такъв велик светител и учител на техния род и просветил със своя живот и учение цяла България. Цар Асен и царица Мария, Асеновата съпруга, го извикали от Охрид с голяма молба и го поставили патриарх в Търново. И прекарал там много години, и красил търновския престол, и изгонил новатианската и арменската ерес от България, също и латинската от Влахия. На тоя престол свършил своя живот

7. Седмият е свети Евтимия, търновски патриарх, ученик на свети отец Теофилакт,
тъй учен, мъдър и свет с живота си, както и неговият учител. Ученик на светия учител, във всичко бил подражател на Теофилактовия живот, труд и учение; след него бил наследник и на неговия престол. Написал много книги, преработил на български език житията на светците и написал похвала на много светци. Посочвал на светогорските калугери черковния ред и много правила. Питали го за всичко и им отговарял с премъдрост. И досега в ръкописните книги се намира неговото писание (послание). После живял при Йоан, Асеновия син, и по негова молба и настояване цар Йоан съградил много манастири в България по различни места и пустини. Той поставил в тия манастири много монаси, предавал им монашеския ред и устав и умножил много божието славословие за много места по цяла България. Бил от голяма полза за своя български род, както и неговия учител, и починал в дълбока старост на своя престол в Търново.

8. Осмият светец е Йоаким. Той също бил търновски патриарх и имал свет и чист живот.
Бил убит неправедно от цар Светослав заради персийската войска, която разбила българите. Светослав наложил на свети Йоаким това наказание, за което той не бил никак виновен. Царят го хвърлил от висока скала и той загинал мъченически.

Тия четирима свети българи патриарси имали своите мощи цели и нетленни, както е писано в книгата "Кормчия" на петия лист.

9. Деветият светец е Климент,
охридски архиепископ, велик чудотворец. И досега неговите мощи почиват непокътнати в Охрид.

10. Десетият светец е Наум.
В неговия манастир, близо до Охрид, и досега светите му мощи дават изцеление и много народ отива там на поклонение.

11. Свети Еразъм. (Сравни Св. свещеномъченик Еразъм Охридски (IV век), бел. Pravoslavieto.com).

12. Свети Ангелария.

13. Свети Сава.


Тия пет светци - Климент, Сава, Ангелария, Наум и Еразъм - живели във времето на свети Кирил и Методий. Родом българи, изучени по елински и водели свет, славен и прочут навсякъде живот. Били в Охридската страна, живели по различни места. При тях в Охрид отишли Кирил и Методий, събрали ги. Кирил и Методий били създали славянските букви, но не могли да съчинят толкова хубави думи на славянски език и да съставят първо псалтира. Но тия пет светци им помагали много. И разпратили навсякъде, гдето се говори славянски и събрали думи според гръцката граматика, написали, колкото думи има там, и според тия думи събрали от целия славянски език и съставили най-напред псалтира и евангелието в Охрид и Солун.
Това е известно на гърците и се намира така написано в старите ръкописни гръцки отечници. И всички иконописци рисуват заедно на иконите седемте учители и ги наричат славянски учители, които извадили и съставили славянските книги. Тук заедно с тях са свети Кирил и свети Методий.



14. Свети Никола, охридски архиепископ,
направил през живота си много чудеса. Явила му се пресвета Богородица и му заповядала да постави свети Иларион за епископ в Мегалия, както пише в техните жития; свети Николай починал в Охрид на своя престол

15. Свети Иларион, меглински епископ,
бил велик и свет със своя живот и учение. водил голяма борба с еретиците новатиани и армени, но с божия помощ надвил и посрамил всички и ги изкоренил от своето паство. Тая ерес най-много се била умножила там, в Меглинската епархия. Говорел много на гръцките царе и ги запазил от ересите със своето премъдро учение, както е писал пространно в негового житие свети Евтимий, търновски патриарх. В това време цар Йоан, Асенов син, пренесъл мощите на тоя свети Иларион от Меглия в Търново. Свети Евтимия го облажава и величае с много похвали.

16. Свети Никодим, мироточец в Охридската страна, преживял и свършил своя живот. После негоите мощи били пренесени в арнаутския Белиград. И досега дават голямо изцеление и пребивават нетленни.

17. Свети Йоан Рилски прекарал в Рилската пустиня
много богоугоден и свет живот и претърпял много напасти от бесовете и свършил своя живот в тая пустиня, и неговите мощи и досега цели и нетленни почиват в неговия манастир. От цяла България се стича народ да се поклони на мощите на свети отец Йоан. И получават голямо изцеление и душевна полза българите, които с усърдие дохождат при него и в неговата света обител на поклонение. От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време бог оставил единствен Рилския манастир цял да съществува чрез молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и да дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славния български светец.

18. Свети Гавриил Лесновски,
живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на бога.

19. Свети Прохор Пшински, прекарал в Пшинската пустиня
, в Скопска епархия, богоугоден, свети чуден живот. Имал пророчески дар и предсказвал за много неща, както обширно е писано в неговото житие. И досега от неговите свети мощи тече целебно миро.

20. Свети Йоаким Сарандаполски,
пустиножител, прекарал в тая пустиня много години и свършил своя свет живот. Но отскоро неговият манастир запустял и мощите му лежат или в земята, или някъде ги пренесли калугерите, затова не е известно где се намират.

21. Свети Йоакиния Девически,
живял в Девича гора, на сръбската и българската граница, в Грачанската епархия, в Бело поле. Там преживял и свършил своя живот. Неговите свети мощи и досега изпускат от гроба миро и много хора дохождат при него в Девическия манастир за изцеление и поклонение.

За тия четирима свети преподобни наши отци Гавриил, Прохор, Йоаким и Йоаникия се говори и се намира писано в людските и мирски славословия, че са били ученици дна преподобния отец Йоан Рилски, Той ги научил и просветил на свет живот и монашеско правило. Много време прекарал и в Рилската пустиня. След това светият отец Йоан ги изпратил по ония пустини да създават манастири и да събират хора, които дохождат при тях и желаят да бъдат монаси, да ги учат на монашеси ред и правило.

И така чрез молитвите на отец Йоан просияли като звезди тия четирима свети негови ученици. От тях започнал в България парвият монашески ред и много манастири били съградени през тяхно време в България. Всички държали тяхното правило и предание, както те го били приели в началото на светия отец Йоан. Така светият рилски отец бил родоначалник на монасите в България и след него много от учениците му просияли с чудния си живот, ако и да не се намира (писано) за това и сега поради многото време, премиинало в забрава без писание.

вторник, май 19, 2009



Докато вървиш по пътя, ще научиш повече за него,
отколкото ако правиш справки
с най-добрите туристически карти в света.


Да си изпълнен с горчивина,
означава да прахосваш скъпоценни мигове
от живота, който и без друго
е достатъчно кратък.

Нямаше да се тревожиш какво си мислят хората за теб, ако знаеше колко рядко го правят.

СОКОЛ 22.03- 19.04




Рождена дата: 22 март–19 април.
Земно влияние: Време на пробуждане.
Влияещ вятър: Източен.
Посока: Североизток.
Преобладаващ елемент: Огън.
Елементен клан: Ястребов (огнен) клан.
Функция: да започва.
Рожден и животински тотем: Сокол.
Растителен клан: Глухарче.
Минерален тотем: Опал.
Тотем на полярността: Гарван.
Подходящ цвят: Жълтозелен.
Музикален резонанс: До диез.
Личност: Активна. Енергична. Устремена.
Чувства: Бързо възбудими.
Намерения: Активност – нови начинания.
Характер: Импулсивен.
Положителни черти: Предприемчивост. Инициативност. Склонност към приключения. Приветливост.


Отрицателни черти: Себичност. Егоизъм. Нетърпеливост. Показност.
Сексуалност: Лесно възбудим. Бърз, огнен и страстен.
Съвместимост: Сьомга и Бухал.
Съзнателна цел: Да започва и да води.
Подсъзнателно желание: Придобиване на знания чрез личен опит.
Жизнен път: Утвърждаване на личността чрез отличие.
Триграма Идзин: Цян. Небеса. Успех чрез усилия.
Духовна алхимия: Преобладаващ ян.
Трябва да култивира: Търпение. Упоритост. Състрадание.
Трябва да избягва: Суета. Самонадеяност. Нетолерантност.
Начални Тотеми: Сокол. Орел. Ястреб. Глухарче. Опал. Гарван.


1.1. Месец на раждане: 21 март–19 април
1.2. Земно влияние: Време на пробуждане
Времето на пробуждането е първият от трите цикъла на пролетта, който поставя началото на източния цикъл, характерен с растеж и светлина, времето, когато настъпва пролетното равноденствие на 21 март.
Хората, родени между 21 март и 19 април, влизат в земния живот по време на годишния цикъл, когато цялата природа, спала в мрака на зимата, се пробужда за нов живот. Родените по това време дават израз на новата жизнена енергия, която има нужда от много любов и грижи, за да разцъфти с пълна сила през пролетта.
Тези човешки “кълнове” приличат на семена, правещи първите си опити да покълнат в почвата и на пъпките, които дават нов живот на дърветата и растенията. Те са изпълнени с огромна енергия, но все още не осъзнават напълно света извън тях.
Те се движат стремително напред, тласкани от порива да докажат, че са личности. За тях е важно да осъзнаят, че не са сами и идеите, които лесно възникват в ума им, са само потенциална възможност, която се нуждае от сътрудничеството на околните, за да узрее и се претвори в практическа реалност.
Времето на пробуждането носи способност за динамично развитие и промяна и затова е един от периодите с най–ускорен растеж в годишния земен цикъл. Хората, родени през Времето на пробуждането, носят в себе си импулса да се развиват бързо и да се приспособяват. Затова и целта на част от живота им е стремеж към търпение и упоритост и адаптация, без да правят компромиси с идеалите и принципите си.
Времето на пробуждането започва в деня на слънчевото равноденствие, отбелязващо настъпването на пролетта, когато Майката земя се заема с раждането на новия живот, който е лежал в утробата £ цяла зима. Това е времето на обещаното ново раждане, което се съдържа във всяка смърт. Това е възраждането за нов живот на всичко, което е изглеждало мъртво и сякаш завинаги изчезнало в света на невидимото. Неговото послание е видно навсякъде около нас – в блясъка на зелените листа на дърветата, в покълването на тревата под краката ни, в разтварящите се пъпки, в разцъфтяването на пролетните цветя, които разтварят сърцата си, за да изразят с пълен глас своето възхищение и радост, че живеят. Това не е просто времето на събуждане, а време на ново раждане, защото е настъпил моментът отново да те има. С него пристигат и свежите пролетни ветрове, които обогатяват въздуха с кислород, за да вдъхнат в живота ни сила да разчистим хаоса и развалините, които са се натрупали през зимата. Това е времето на новите пролетни одежди, чието изящество ще ни помогне да усетим поривите на обновлението.

1.3. Влиянията на Слънцето
Периодът отбелязва началото на пролетта, когато слънчевата енергия се увеличава и добива мощ, за да роди новия живот и да му даде криле. Затова хората, родени през този месец, ще пожелаят да се впуснат в света на практическия опит с ентусиазъм и да потърсят поле за изява на творческите си възможности. Те ще се стремят да се задълбочат в изследването на въпроси от психологическо и нравствено естество.
Тези хора са темпераментни. Понякога проявяват леко непостоянство, което може да се сбърка с надменност или безразличие, но зад него, дълбоко в себе си, таят дълбока обич, която лесно излиза на повърхността.
Съответният слънчев знак е Овен.

1.4. Влияещият вятър: Източен
Посока: Североизток
Тъй като източните пролетни ветрове привличат всички да излязат на открито, след като са прекарали зад стените на дома си дългата зима, качеството, свързвано с източните ветрове, е откровеност. Родените във Времето на пробуждането ще почувстват необходимост да отворят сърцето си. Ако поддържат ума си отворен за проблемите, с които се сблъскват, те влизат в хармония с енергията, която им влияе, но в случай, че проявят упорство или догматичност, притокът на енергия ще се блокира и ще им причини трудности и неприятности.
Източните ветрове пристигат от посоката на зората и изгряващото слънце и също се свързват с пробуждането, с раждането на едно ново съзнание, когато заревото осветява всичко, което е било скрито или затъмнено. Хората, родени в този период, ще чувстват подтик да опознаят всички сфери на живота – нужда да виждат нещата по–ясно, да разберат причинните взаимовръзки между тях и начина, по който се проявяват.
Хората, родени в периода, когато природата се събужда от сън, изпитват влиянието на източната посока – посоката, която носи духа и мъдростта на Изтока. Нейната енергия стимулира желанието да започнем нови проекти, да приемем нови предизвикателства и да се впуснем в нови начинания.
Тотемът, който помага на коренните американци да се свържат по–лесно с тази неосезаема духовна сила и който е използван от много племена като неизменен символ на Изтока, е орелът.
За орела е характерна способността да вижда надалеч, а далновидността е най–важното качество на Изтока. Тя е типична за родените през този месец. Помага им да не се втурват в дадено действие поради лична изгода, а да гледат напред, да обмислят и да откриват последиците от своите намерения.
Силата на Изтока преди всичко влияе на духа, затова всички, родени през Времето на пробуждането, живо ще се интересуват от духовните измерения на събитията и когато многократно се сблъскат с един и същ проблем, няма да търсят причините в околните, а в себе си.

1.5. Влияещ елемент: Огън
Огънят се свързва с духовното ниво на съществуването, което не се долавя с осезанието, очите или ушите, а със сърцето. То се проявява чрез любов, но не чрез себелюбие, а чрез любовта към някой друг. Способността да обичат безрезервно е забележително умение на родените през Времето на пробуждането.
Те са повлияни от силата на елемента огън. Неговата мощ се проявява в пламенния ентусиазъм, с който подхождат към нещата, които ги привличат, но ако не се научат да контролират огнената енергия, тя може да ги направи твърде импулсивни и избухливи.
Родените през този период са пълни с енергия и са винаги в движение, защото огънят ги зарежда със сила за действие. Те са съзидателни, възторжени, многостранни и насочени навън, към света. Всичко това е проява на качествата на елемента огън.

1.6. Елементен клан: Ястреб
Ястребът е голяма и величествена граблива птица, изключително красива, когато е в полет. Червеният ястреб е бил почитан от много племена на коренните американци и перата му се използвали при ритуали и лечение. Често е свързван с феникса – митична огнена птица, която се преражда от собствената си горяща пепел и затова е символ на лъчиста енергия, на прокарване на нови пътища, на интуитивен проблясък и на гръм, вещаещ неочаквана промяна.
Елементният клан дава характеристика на основната функция на хората, които принадлежат към него, по отношение на останалите от племето или общността. Принадлежащите към Клана на Ястреба са мислители, вдъхновители и лидери. Родените през Времето на пробуждането са инициаторите – пионерите, които винаги вървят пред другите. Те са хората, които дават живот на всяка нова идея, използвайки енергията на своя вътрешен огън.
Хората на пробуждането непрекъснато се оглеждат наоколо и търсят нови предизвикателства, за да се включат в тях и да започнат нови проекти, които другите да довършат. Те палят нови огньове, които други ще поддържат. Притежават интуитивен усет, който се появява като светкавица под формата на внезапен проблясък на светлина, но за да го развият е нужно да потърсят помощ от по–старите и по–мъдрите. Осъзнаването ще им даде онова проникновение, което им е нужно, когато се изправят пред взимането на важни решения.
Тъй като огънят оказва влияние както по отношение на посоката, така и спрямо циклите, хората, родени във Времето на пробуждането, трябва да се пазят от прегряване и да не изразходват безразборно жизнената си енергия, за да не изгорят в огъня, който сами са запалили.

1.7. Рожден и животински тотем: Сокол
Съществуват много видове соколи, но всички имат дълги, остри пера и опашки и големи глави и вратове, в сравнение с размерите на тялото. Соколите не свиват гнезда, за разлика от ястребите, а снасят яйцата си в чужди или изоставени гнезда. Соколите са прекрасни, когато са в полет, когато се спускат над плячката си, връхлитайки стремглаво от голяма височина.
Масивният и красив, с пропорционално развито тяло, прериен сокол (Falco mexicanus) е популярен тотем сред някои племена, подобно на американския керкенез (Falco sparverius). В Европа възможният еквивалент е обикновеният керкенез (Falco tinnunculus), който е най–разпространеният вид сокол.
Керкенезът е една от най–красивите грабливи птици. Той е много полезен за човека, защото се изхранва с насекоми – обикновено скакалци и бръмбари – които опустошават реколтата. Макар че е свиреп, може да бъде много кротък и се подчинява на обучение от човек. В миналото е бил използван за лов и забавление.
Керкенезът има сива, подобна на ветрило опашка, с черна ивица на края. Гърбът му е кестеняв. Както при всички соколи, човката и ноктите му са изкривени. Истинско удоволствие е да го наблюдаваш в полет, когато кръжи и се рее в небето и изведнъж връхлита с голяма скорост, от значителна височина, за да улови плячката си. Соколът е способен дълго да виси във въздуха, преди да се спусне, като енергично размахва криле.
Хората, родени през Времето на пробуждането, подобно на своя тотем, обичат да разперват криле. Те също са добри ловци, но тяхната плячка е някоя нова идея, нов опит, ново място за посещение, ново начинание. Те също безстрашно се спускат след желаните неща.
Както соколът е способен да се издигне на голяма височина, така и хората, споделящи този тотем, имат високи и възвишени цели. Понякога обаче им липсва търпение и упоритост, за да завършат започнатото.
Хората, чиито тотем е соколът, започват всяко нещо с устрем, но бързо се отегчават и не стигат до край. Затова една от задачите в живота им е да се научат да балансират енергията си, като поддържат жив интереса си към даденото начинание и да отделят нужното време, за да доведат започнатото до успешен край.
На соколите им липсва концентрация, за да останат достатъчно дълго в дадена ситуация, за да извлекат максималната полза от нея. Те лесно се уморяват от това, което са започнали и се пренасочват към следващия обект, който привлече погледа им. Въпреки че посрещат всяко ново предизвикателство с ентусиазъм, често им липсва издръжливостта, която би донесла възнаграждение за усилията. Следователно, устойчивостта е качество, което всеки човек, роден по това време, трябва да култивира и развие.
Друг урок, който трябва да научат, е да търсят причините за неуспеха първо в себе си, а после в околните.

1.8. Растителен тотем: Глухарче
Растителния тотем на соколите е глухарчето (Taraxacum officinale), многогодишно растение, намиращо се почти навсякъде по пасищата, целините и бреговете на реките в Северна Америка и Европа. В обработваните земи се счита за плевел.
Неговите широки листа, израснали от млечни корени, около дълги кухи стебла, имат неравни, назъбени краища. Именно тази характерна особеност на растението е дало английското наименование “dandelon”, което е променен вариант на френската дума “dent–de–lion” (лъвски зъб). Жълтите съцветия са съставени от около 200 различни цветчета, които нощем се затварят.
Всички части на растението могат да се използват за медицински цели – корените, листата и цветовете.
Глухарчето е наречено още “кълбо” или “пухче”, поради познатата ни чепка от семенца, която се появява след цвета и се състои от пухкави обърнати надолу снопчета, които носят семената като парашут при вятър. Семената пускат корени почти навсякъде, където намерят почва...

Как бихте желали да ви помогна?

Ако стоим със скръстени ръце и чакаме подходящия момент, може никога нищо да не започнем.
Да го направим сега!
Там където си и с каквито възможности разполагаш!




Ето една рецепта, която винаги ми е помагала. Следващия път, когато се изправиш пред човек , който има пълното право да е недоволен, кажи нещо подобно:
Не мога да ви се сърдя, че сте се почувствали засегнат. Ако бях на ваше място, и аз щях да се чувствам по същия начин.
Как бихте желали да ви помогна?

Това са вълшебни думи, които действат като балсам за душата. Ще се изненадаш колко разумни стават хората, когато почувстват, че някой е на тяхна страна.

По повод договорите които рано или късно подписваме ,
нека прочетем внимателно.
Помни, че с големи букви е написано това,
което получаваш, а с малки - онова, което
даваш.


Стигнала съм до извода, че повечето от нас
харчат пари, които още не са спечелили,
за да си купят неща,от които нямат нужда,
с желанието да впечатлят хора,които не харесват.


Нека си припомним историята за оптимиста и песимиста?
Оптимистът отива до прозореца всяка сутрин и казва:
„Добро утро, Боже."
Песимистът отива до прозореца и казва:
„Боже, пак е утро."
Да бъдем оптимисти.


Разочарованията можем да наречем „неравности за убиване на скоростта" -трябва да ги преодолееш, за да се радваш на останалата част от пътуването през живота.

четвъртък, май 14, 2009

Да влезе Светлината

Дени, докато четях информацията от твоя блог, в съзнанието ми се заредиха думи, които аз записах и се получи нещо като стихче.
Аз самата бях изненадана от текста - и друг път ми се е случвало нещо подобно, но за непознат човек - сега за първи път. Ще ти го изпратя, ... как ще го приемеш

СРЕЩА ВЪВ ВРЕМЕТО

Аз търсих те навред и постоянно се оглеждах в мрака,
с надеждата да те открия някъде около мен тогава.
Но се събудих и: „О Боже!
Ето те до мен била си ти
през цялото ми време!”
Благодаря ти Боже, че отвори ми вратата
за да влезе Светлината и да напусна мрака!
Завинаги до теб ще бъда,
ще поема флага
и ще се издигна аз от мрака.

Защото вече е дошло време на духовните промени
от нас се чака да протегнем длани
и да поемем флага за следващи промени.
Знамето се вее, зовът се носи,
къде сте вий другари от славното ни време
да поемем в посока
сочена ни от станока
на духовното ни семе!
Напред, нагоре и докрай!
Ще се срещнем в новия ни рай!




от Таня мой приятел в Netlog
Чудесна си !!!Благодаря !

сряда, май 13, 2009

Не звезда, а Жена съм

Запомни ме такава,
не горчива, не сладка,
както буря връхлита,
запомни ме - Загадка.

Неочаквано кротка
и до дързост свирепа,
с величава подохка
запомни ме - Планета.

Запомни ме горяла
посред обич и злоба,
порсред зима и лято,
запомни ме - Прокоба.

Искрометна, далечна
и до болка позната,
в самотата - човечна,
запомни - Свободата.

Запомни ме събрала
във юмрук същността си
и съдбовно изгряла
не звезда, а Жена съм.

от моят приятел esperancabg в Netlog

 

 

Blog Widget by LinkWithin

СВЕТОГЛЕД

Моята снимка
Не си поставяйте цели спрямо това, което другите хора мислят за важно. Само ти знаеш, кое е най-добро за теб! Не позволявай на Живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето. Живея пълноценно всеки Ден, Направете го и Вие за да бъде пълноценен и вашия Живот!

Snap Shots