Спомняте ли си, когато Кенга и Ру дойдоха в Гората? Зайо веднага реши, че не му харесват, защото бяха Различни. И почна да си мисли по какъв начин да ги накара да си отидат. За всеобщо щастие планът се провали, както рано или късно става с Умните Планове.
Интелигентността в края на краищата си има граници. С течение на времето механичните й преценки и умни забележки започват да се оказват неточни, защото тя поначало не се задълбочава много в нещата. Както в Зайовия случай, впоследствие тя трябваше да промени мнението си заради това, което не беше забелязала при оформянето му. Това, което прави някого наистина различен - всъщност единствен, - е нещо, което Интелигентността не може истински да разбере.
Тук това специално Нещо ще наричаме Вътрешна Природа. И тъй като тя надвишава твърде много възможностите на Интелекта да я оцени и разбере, ще оставим Пух да ни я обясни, а той ще направи това посредством Принципа на Гатанката.
-ЪЪЪ... (кашляне)... Хм. Извинете ме за малко.
- Е, Пух?
-Аз да го обясня? - попита Пух иззад лапата си.
- Ами да - мислех, че ще е добре!
- А защо не го обясниш ти!
- Струва ми се, че би било по-добре ти някак си да го направиш!
- Не смятам, че идеята е кой знае колко добра! - каза Пух.
- Защо не?
- Защото когато аз обяснявам нещата, те си объркват местата. Ето защо.


- Положително - каза Пух. - А сега, да видим... ъ-хм-ъъъ...
Що е туй, що е туй, що е това
-муха не птичува, но птица лети.
Дай ми гатанка или сам отгатни:
Що ли е, що ли е, що е това?

Що е туй, що е туй, що е това –
риба не свири, не свиря и аз.
Питай ме само - и казвам завчас.
Що ли е, що ли е, що е това?

Що е туй, що е туй, що е това –
защо едно пиле - не зная и аз.
Питай ме само - и казвам завчас.
Що ли е, що ли е, що е това?