Да започнем с първата част:
„Муха не птичува, но птица лети." Много просто. Очевидно е, нали? И въпреки това ще се изненадате, като разберете колко много хора нарушават този прост принцип всеки ден от живота си и се опитват да наместят квадратни клечки в кръгли дупки, пренебрегвайки явната истина, че Нещата са Такива, каквито Са.
Ще се опитаме да го поясним с извадка от съчиненията на Джуан-дзъ:
Хуей-дзъ каза на Джуан-дзъ:
- Имам голямо дърво, което нито един дърводелец не може да нареже на дъски. Клоните и стволът му са криви и твърди, покрити с чворове и дупки. Никой майстор не би обърнал глава дори да го погледне. Такова е и твоето учение - безполезно, без стойност. Затова никой не му обръща внимание!
- Както знаеш - отвърнал Джуан-дзъ, - Котката е много изкусна в хващане на плячката си. Снишена до земята, тя може да скочи във всички посоки, за да подгони жертвата си. Но докато вниманието й е съсредоточено върху такива неща, тя лесно може да бъде заловена с мрежа. От друга страна, не е лесно да хванеш и надвиеш грамаден як. Той стои като скала или облак в небето. Но при цялата си сила не може да улови дори мишка.
Оплакваш се, че дървото ти няма стойност като материал. Но можеш да използваш сянката му, за да си почиваш под закрилящите му клони и да се разхождаш под него, възхитен от естеството и вида му. И щом то не е застрашено от брадва, какво би могло да представлява опасност за съществуването му? За теб то е безполезно само защо¬то искаш да го превърнеш в нещо друго, а не да го използваш по подобаващия начин.
С други думи, всяко нещо има свое собствено място и предназначение. Това се отнася до хората, макар и мнозина да не го съзнават, защото са затънали в неподходяща работа, неподходящ брак или неподходяща къща.
Когато човек познава и уважава собствената си Вътрешна Природа, той знае къде му е мястото. Знае също и къде не му е мястото.
Храната за един е често отрова за други, а това, което е очарователно и възбуждащо за някои, може да бъде опасна уловка за други.