" За сетивния свят няма физически измерения.”

Днес желая да споделя за моята симпатия към Българският фолклор , който е важно повече да го усетим, ... отколкото да си го обясним с простички слова .
При него - ерудицията може да отстъпи пред любовта , прецизните сухи описания могат да отстъпят пред любовта към обредите, носиите, хората, песните.
Съпоставката е като между снимка и рисунка на един и същи обект: снимката го дава външно, а рисунката – и вътрешно.
Грях е да пишеш за фолклора, ако не го обичаш.
Нека бавно и без болка развиваме луковицата на фолклора – как се раждат песните. Съпоставката може да направим между Алберт Айнщайн и Петър Дънов, което сторил и Нилс Бор: “За сетивния свят няма физически измерения.”
Но и Айнщайн е грабвал цигулката в мигове на откривателско търсене на математическите формули.
И Питагор, изразителят на числата, се е опирал на песните на Орфей.
И Дънов е наясно, че Космосът – това е една пееща математика.
Космосът е - Ред, Ритъм, Рима, Порядък, Украса, Свят, Вселена... Пееща математика.
Затова Айнщайн признава Благородството и се прекланя на Учителят Петър Дънов , който отива сред природата, под звездното небе, за да влезе в ритъм с Космоса чрез своята Паневритмия – песните и танците на открито. Както са били Орфеевите празници.