Родопите и песните от този край Зареждат човек с особена енергия.
Наскоро стигнах до извода , че основната грешка при търкуването на фолклорните мотиви е в подхода и смесването на два вида познание: научно и сетивно .
Научното познание обяснява света чрез аргументи и факти, а сетивното познание не разполага с аргументи и факти, но олицетворява народните преживявания и ги озарява с космическа хармония.
И тук става чудото: “Лековатите ”, както обидно наричат народните певци, изпреварват “Учените ”, защото е по-трудно да създадеш свят, отколкото да го обясняваш.
Тук е ключът или новия подход: да се завърнем в синкретичното изкуство на древността, където научното и сетивното познание са вървели успоредно, без да се противопоставят, а като се подпомагат.
Родопа има зелени очи,
бели ланити,
сини обеци,
звезден косичник,
гердан от песни,
топли пазушки
златна зунчица*.
Родопа не говори, а пее...
А песен до огън – това е най-великото завещание: огънят те стопля отвън, а песента те стопля отвътре.
И нещастният и самотен човек изживява мигове на щастие, когато е до огън и има песен.
Приказките вървят по земята, а песните летят към небето.
Песните са люлка към облаците, душевен полет към безкрая.
И с всяка песен ставаш по-крилат и по-свободен. Както го е изпял народът: яздиш “сур елен шестокрилец”, яздиш змей крилат, яздиш крилат кон, яздиш сури звезди и се носиш на вили-самовили.

Прометей открадна огъня от боговете, за да го дари на хората, Орфей взе песента от небето, за да я дари на хората.