понеделник, ноември 30, 2009

Отношенията

Любовта се изразява най-добре, когато даваме, без да мислим какво ще получим. Следователно любовта може да се прояви само в отношенията ни с другите.

Душата, се намира в материално тяло, за да усети динамиката на закона за причина и следствие.
Накрая тя се научава да проявява съвършената любов и с течение на времето става достоен другар на Бога.

Не се сещам за двама души, които са в постоянна вражда, но вярвам в теорията за преражданията и живея с надеждата, че ако не в това, то поне в някой следващ живот ще успея да прегърна приятелски цялото човечество.
Махатма Ганди


Animation Images Free Pics Photo Sharing


Животът ми, какъвто го живях, често ми приличаше на история без начало и край. Имах чувството, че е някакъв исторически фрагмент, извадка, на която предходният и последващият текст липсват... Ясно бих могъл да си представя, че съм живял в по-ранни векове, че там съм се сблъсквал с въпроси, които са останали без отговор: че е трябвало да се родя отново, защото не съм могъл да изпълня мисията, за която съм бил предназначен.

Ще нося със себе си това, което съм създал.

Междувременно обаче въпросът е в това, че в края на живота си няма да застана с празни ръце.
Карл Юнг, Спомени, сънища, размисли

неделя, ноември 29, 2009

КОГАТО ЖЕНАТА ОБИЧА

Влюбването на жената прилича на това, което се е случило, когато първата венерианка е почувствала, че марсианците идват. Тя видяла в съня си как цял флот от космически кораби се приземява и от тях слизат силни и добри марсианци. Тези същества не се нуждаели от грижи, а само искали да се грижат за венерианките.
Марсианците били много предани и вдъхновени от красотата и културата на венерианките. Те осъзнавали, че силата и компетентността им са безсмислени, ако няма на кого да служат. Тези чудесни и достойни за възхищение същества намерили облекчение и вдъхновение в обещанието да служат, да радват и да доставят удовлетворение на венерианките. Какво чудо!
Други венерианки също сънували подобни сънища, които мигновено ги изваждали от депресивното им състояние. Причината за лреобразяването на венерианките била увереността, че ще получат помощ, тъй като марсианците идвали. Венерианките били потиснати, защото се чувствали сами и изолирани. За да излязат от унинието, е трябвало да почувстват, че помощта на любимия е наблизо.
Повечето мъже почти не съзнават колко важно е за жената да чувства подкрепата на някой, който я обича. Жените са щастливи, когато вярват, че потребностите им ще бъдат удовлетворени. Когато жената е потисната, разстроена, объркана, изтощена или безпомощна, това, от което най-много има нужда, е просто да общува. Тя има нужда да почувства, че не е сама, че я обичат и ценят. Съпричастността, разбирането, оценяването и съчувствието трябва да я съпътстват дълго време, за да й помогнат да стане възприемчива към подкрепата на мъжа и да я оцени. Мъжете не разбират това, защото техните марсиански инстинкти им подсказват, че най-добре е да останат сами, когато са потиснати. Когато жената е разстроена, от уважение към нея мъжът я оставя сама или ако остане, влошава още повече нещата, като се опитва да реши проблемите й. Той не разбира инстинктивно колко важни за нея са близостта, интимността и споделянето. Това, от което тя най-нного се нуждае в такива моменти, е някои, който да я изслуша.
Като споделя чувствата си, тя се убеждава, че заслужава любов и че потребностите й ще бъдат удовлетворени. Съмненията и недоверието й се стопяват. Склонността й да се налага отслабва, щом си спомни, че заслужава любов - тя не трябва да воюва за нея. Може да се отпусне, да дава по-малко от себе си и да получи повече. Напълно е заслужила това.
Да даваш прекалено много от себе си е уморително.
За да преодолеят депресията си, венерианките споделяли чувствата си и говорели за проблемите си. И докато говорели, те открили причината за своята депресия. Били уморени от това, че през цялото време давали прекалено много от себе си. Омръзнала им постоянната отговорност една за друга.Free Pics Free Image Hosting Funny Pics
Искали да се отпуснат и известно време някой друг да се грижи за тях. Дотегнало им да споделят всичко заедно. Искали да бъдат по-особени и да притежават нещо свое. Вече не ги задоволявало да бъдат мъченици и да живеят за другите.
На Венера живеели според философията "губя/печелиш" - аз губя, за да можеш да спечелиш ти. Щом като всички правели жертви за другите, всяка венерианка била обект на нечии грижи. Но след като правили това векове наред, венерианките са уморили от грижи една за друга. Те били готови за философията "печеля/печелиш".
Днес много жени също са се уморили да дават. Искат време за себе си, за да бъдат такива, каквито са. Време, за да се погрижат първо за себе си. Искат някой да им даде емоционална подкрепа, някой, за когото не трябва да се грижат. Марсианците напълно отговарят на това изискване.
След векове венерианките и марсианците достигнали важна фаза в своята еволюция. Венерианките били готови да се научат да получават, а марсианците - да дават.
Обикновено тази промяна настъпва при мъжете и жените а тяхната зрелост. Докато е млада, жената е склонна да прави много повече жертви и да бъде такава, каквато я желае партньорът й. При мъжете е точно обратното: докато са млади, те са много по-вглъбени в себе си и не съзнават потребностите на другите. Когато жената достигне зрелост, тя осъзнава, че за своя сметка се е опитвала да достави радост на партньора си. Когато мъжьт достигне зрелост, той разбира, че може по-добре да служи на другите и да ги уважава повече.
Мъжът също разбира, че може да прави жертви, но главната промяна при негб е, че съзнава как може да дава от себе си. По същия начин, когато жаната достигне зрелост, също научава нови начини да дава от себе си, но голямата промяна при нея е, че започва да разбира необходимостта да постави някакви граници, за да получи това, което иска.
Отказът от обвинения
Когато жената осъзнае, че в давала твърде много, тя е склонна да обвинява партньора си за тяхното неблагополучие. Тя чувства, че е несправедливо да дава повече, отколкото получава.
Въпреки, че не е получила това, коетс заслужава. тя трябва да признае част от вината за възникването на проблема, ако иска да подобри взаимоотношенията с партньора си. Когато жената дава прекалено много, тя не трябва да вини мъжа за това. Тъй както мъжът, който дава по-малко, не трябва да обвинява партньорката си, че не се държи добре с него и не е отзивчива. И в двата случая от обвиненията няма никаква полза.
Решението е в разбирането, доверието, съчувствието, одобрението и подкрепата, а не вьв взаиините обвинения. В такава ситуация, вместо да обвинява партньорката си за недоволството й, мъжът може да прояви съчувствие и да й предложи подкрепата си, дори тя да не моли за това. Да я изслуша, дори отначало думите й да звучат като обвинение, да я накара да му повярва и да му се довери, като направи за нея Дробни жестове, които да й покажат, че я обича.
Вместо да обвинява мъжа, че й дава недостатъчно, жената може да приеме и да прости несъвършенствата на партньора си, особено когато той я разочарова. Да повярва, че той иска да й даде повече, въпреки че не й предлага подкрепата си, и да го окуражи да й даде повече, като оцени,това, което й дава, и продължи да търси закрилата му.

"КОМИТЕТА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА АТМОСФЕРАТА У ДОМА"

... В ЗАЩИТА НА ГОСПОДИН "ОПРАВИ ГО"

Като посочваме основните грешки,на мъжете не искаме напьлно да отречем господин "Оправи го" или "Комитета за подобряване на атмосферата у дома" /Съвета на ДАМИТЕ /.
Всъщност те са много положителни марсиански и венериански черти. Грешките идват само от неподходящо избраното време и неправилния подход.
Жената много цени господин "Оправи го", стига той да не предлага услугите си, когато е притеснена...

Мъжете трябва да помнят, че когато жените са потиснати и говорят за проблемите си, не е време да предлагат решения; вместо тях жената има нужда да я изслушат и постепенно сама ще се почувства по-добре. Не е необходимо някой да я "поправи".
Мъжът много цени "Комитета за подобряване на атмосферата у дома", стига той сам да помоли за неговото съдействие. Жените трябва да помнят, че нежеланите съвети или критиката, особено ако мъжът е сгрешил, го карат да се чувства нелюбим и контролиран. Той се нуждае повече от одобрение, отколкото от съвети, за да се поучи от грешките си. Когато мъжът чувства, че жената не се опитва дз го поправи, съществува много по-голяма вероятност той да поиска съвета и помощта й.
Когато партньорът ни се противопоставя, причината е най-вероятно в неподходящо избраното време или в неправилния подход.

Когато осъзнаем тези различия, ще ни е много по-лесно да уважаваме чувствата на своя партньор и да бъдем по-толерантни към него. Освен това вече е ясно, че ако партньорът ни се противопоставя, то е вероятно защото погрешно сме избрали времето или подхода. Нека проучим този въпрос по-подробно...

КОГАТО ЖЕНАТА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА РЕШЕНИЯТА, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ МЪЖА

Когато жената се противопоставя на решенията, предложени от мъжа, той чувства, че компетентността му е поставена под съмнение. В резултат на това той смята, че не му вярват, не го ценят и загубва интерес към партньорката си. Готовността му да слуша естествено намалява.

В подобни ситуации мъжът може да разбере защо жената му се противопоставя само ако не забравя, че тя е от Венера.

Може да разсъди и да открие, че е предложил решения е момент, когато тя се е нуждаела от съчувствие и подкрепа.
Ето някои фрази, чрез които мъжът може несъзнателно да накърни чувствата и възприятията на жената или да й предложи нежелани решения. Опитайте се да отгатнете защо тя се противопоставя, когато й каже:

1. "Не трябва да се тревожиш толкова".
2. "Не съм казал такова нещо,"
3. "Не е голяма работа."
4. "Добре, съжалявам. Сега можем просто да забравим това."
5. "Защо просто не го направиш?"
6. "Но ние разговаряме."
7. "Не трябва да се обиждаш, не исках да кажа това."
8. "Какво искаш да кажеш?"
9. "Не трябва да се чувстваш по този начин."
10. "Как можа да го кажеш? Миналата седмица прекарах цял ден с теб. Прекарахме чудесно".
11. "Добре, просто го забрави."
12. "Добре, ще почистя задния двор. От това ще станеш ли по-щастлива?"
13. "Разбрах. Точно това трябва да направиш."
14. "Разбери, нищо не можем да направим."
15. "Ако ще се оплакваш от тази работа, по-добре не я върши."
16. "Защо позволяваш на хората да се държат така с теб?"
17. "Ако не си щастлива, тогава просто трябва да се разведем."
18. "Добре, отсега нататък го прави така."
19. "Отсега нататък аз ще се заема с това."
20. "Разбира се, че те обичам. Това е нелепо."
21. "Ще кажеш ли най-сетне какво има?"
22. "Това, което трябва да направим е..."
23. "Изобщо не беше така."

Всяко от тези изявления или омаловажава, или се опитва да обясни обърканите чувства, или предлага решение, което цели изведнъж да превърне отрицателните емоции в положителни.

Първата стъпка, която мъжът трябва да предприеме, за да ги промени, е просто да престане да прави горните забележки ... Но да се изслушва партньорът, без да се правят накърняващи чувствата му забележки или предлагат решения, е голяма стъпка напред.
Ако осъзнае и разбере ясно, че са отхвърлени не решенията, които е предложил, в погрешно избраното време и подход, мъжът може да се справи много по-лесно с противодействието на жената... Не трябва в никакъв случай да го приема толкова лично. Научи ли се да я изслушва, постепенно ще разбере, че тя започва да го цени много повече, дори тогава, когато в началото му е била сърдита...
Джон Грей
Мъжете са от Марс, жените - от ...

събота, ноември 28, 2009

Чаровници 2




















Чаровници





Мишката






Кафявка





бонбончета любими

Радост и спокойствие

"Това, което гъсеницата нарича свършека на света, Господ нарича пеперуда".
Ричард Бах


Един японски монах отишъл на посещение при многоуважаемия си учител, за да получи вдъхновение от неговите думи.

Преди да седнат, Учителят предложил на ученика си чай. Учителят сипвал чай, докато чашата на ученика се напълнила, а после взела да прелива по пода. -Защо продължавате за сипвате? - извикал ученикът. -Не виждате ли че разляхте чай навсякъде? Учителят отвърнал: -Твоето съзнание е като тази чаша. Как мога да налея в него нещо ново, без предварително да е опразнено от цялото умствено съдържание? Вие сте също като тази чаша. За да прозрете и осъзнаете Себе си , трябва да се стремите да опразните ума и сърцето си от всякакви лоши мисли и предразсъдъци. Когато настъпи моментът на пълното опразване, ще направите място на Вътрешната сила .

Също като пролетните води, който препускат, за да напълнят пресъхналото езеро, чувства на мир, радост, спокойствие и любов ще изпълнят покоя на вашето съществуване.

"Застанете и познайте, Своето Аз , чрез Енергията която Ви заобикаля" Замълчете за малко. Повтаряйте си тихичко "Отварям сърцето и ума си ". После се ослушайте. В последвалия покой ще изпитате една дълбока пълнота на духа.

сряда, ноември 25, 2009

Гласът на съвестта

„Вярата е нормално явление, то е изначално, универсално и постоянно в живота и историята на човешката раса.

Отсъствието на вяра поражда материализъм, материализмът поражда чувственост, чувствеността — социални сътресения, в бурите на които човекът отново се научава да вярва и да се моли."
Гизо



Гласът на съвестта не зависи от разсъдъка и той може да бъде чут по-ясно, когато нисшите влечения на нашата двойствена натура не го заглушават.


Доколкото разсъдъкът е качество на физическия мозък, за него със сигурност може да бъде казано, че неговата функция е да прави изводи от наличните факти; и бидейки в пълна зависимост от информацията, получена чрез сетивата, той не може да зависи непосредствено от духа, за когото не са нужни доказателства.

По същия начин всяко същество, което е непосредствена еманация на вечния дух на мъдростта, трябва да бъде разглеждано като притежаващо свойствата, присъщи на онази същност, част от която то се явява. По силата на тази логика древните теурзи са имали основание да твърдят, че разумната част на човешката душа (т.е. духът) никога не е влизала изцяло в човешкото тяло, а само го е осенявала повече или по-малко чрез неразумната или астрална душа, която служи като посредник между духа и тялото. Човекът, който в достатъчна степен е победил материалното начало в себе си, започва да възприема непосредствената светлина на своя АУГОЕЙДОС и чувства истината интуитивно. Той не би могъл да греши напълно в съжденията си, независимо от всички софизми на пророчеството, предсказанията и така нареченото божествено вдъхновение, които са просто следствие от това озарение от нашия собствен безсмъртен дух.


Изида

събота, ноември 21, 2009

ПОЗДРАВ

ЗА ЕДИН ЧУДЕСЕН ЧОВЕК ... ПРИЯТЕЛКА , КОЯТО ЗАСЛУЖАВА НАЙ ДОБРОТО !!!

ВЕСЕТО Е ОТ ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ , КОИТО НЕ ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ И БЪРЗО ИЗЛИЗАТ...

А СЕ НАСТАНЯВАТ ЗА МАЛКО И ОСТАВЯТ СЛЕДА В СЪРЦАТА НИ, И НИЕ ВЕЧЕ НИКОГА

НЕ СМЕ СЪЩИТЕ !!!


УТРЕ , ТЕ КАНЯ НА ТОВА МЯСТО



НЕОБХОДИМО Е ДА МИНЕШ ОТ ТУК



И ОТ ТУК



И ОТ ТУК


ТАКА ЩЕ СТИГНЕШ ДО ТУК


ТРЯБВА ДА СЕ СРЕЩНЕЩ И С ТЕЗИ РАЗБОЙНИЦИ




СЛЕД ТОВА ЩЕ ВИДИШ ТЕЗИ МЕСТА


И

И

И


И

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕМИНИ ОТ ТУК



ЧАКАМ ТЕ

ТУК ЩЕ ПРОЧЕТЕШ КОООООООООРДИНАТИТЕ



НАЙ КЪСНО ЕЛА ДО ПОЛУНОЩ... ИНАЧЕ МАГИЯТА МОЖЕ ДА ПРЕВЪРНЕ МЕСТАТА В ИЛЮЗИЯ !

УСПЕХ !!! .... ИДВАЙ !!!!



ЩЕ СИ ДОЛЕЕМ СЛЕД КАТО ТИ СВЪРШИ РАБОТНОТО ВРЕМЕ ....

четвъртък, ноември 19, 2009

ПСИХОТИП 2

ЕПИЛЕПТИЧНИЯТ ПСИХОТИП

СРЕЩА НАЙ-ВЕЧЕ СРЕД МЪЖЕТЕ

Защо епилептичен психотип звучи като епилептик? Епилепсията е болест с конвулсивни припадъци, а епилептичният психотип е експлозивен, сякаш получава припадъци от гняв. Той е злобен като епилептика, злопаметен, скрупульозен като него…

Но, първо, именно като епилептика, а, второ, и това е главното, той не получава припадъци като при болния от епилепсия. Това е основното различие между тях. Епилептичният тип се опитва по-често или по-рядко да яде топла храна: първо, второ и компот, така че при него рискът да заболее от гастрит или язва на стомаха е по-малък. Хората от този психотип не се грижат много за здравето си, те не посещават прочути лекари, но затова пък дисциплинирано се подчиняват на диспансеризация, ако това им заповядва началството. Понякога, когато лекарите изискват и ги убедят, те дори започват да посещават залите с тренажори за профилактика. Ако се вгледаме по-внимателно в мъжете от този психотип, ще открием, че те са къщовници и домошари. Техният девиз е “Моят дом е моята крепост”. Затова този психотип привлича жените от истеричния тип. Но бракът между тях е изпъстрен със специфични трудности и често е причина за заболявания при мъжа.
Мъжът от епилептичния психотип е претоварен физически и психически, уморява се, не му остава време да ухажва жена си, а тя иска именно това - да бъде ухажвана, да й купуват нови тоалети, да блести. Мъжът се опитва да задоволи всичките й прищевки, независимо че е скъперник. Той е “сдържан, но експлозивен” и именно поради своята сдържаност често заболява от хипертонична болест (с нейните инсулти) и исхемична болест на сърцето (с нейните инфаркти).

ИСТЕРИЧНИЯТ ТИП СЕ ОПИТВА ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ОКОЛНИТЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Каквото и да прави представителят на истеричния психотип, за него е важно не толкова съдържанието, колкото дали това, което върши, ще привлече вниманието на някого. Той постоянно се старае да прави впечатление и се упива от това какво впечатление е направил. Истеричният психотип през цялото време като че ли се намира на авансцената, а всички хора са негови зрители. А ако няма кой да го гледа, той сам си е и актьор, и зрител. За него “целият свят е театър”. Дори стеснителността си той проявява така, че да привлече внимание.

При този психотип особено развит е “институтът” на плача. Обикновено плачат децата. Истеричните психотипове – също. Това е проява на тяхната инфантилност (задържане на психиката на детско равнище). Но бурята бързо може да се смени от усмивка. Ако хората от параноичния психотип изобщо не почиват, от епилептичния предпочитат да почиват според средствата, с които разполагат, но добре, то от истеричния обичат не само да почиват, а почивката изобщо. Когато почиват, те забравят за работата, за своите задължения към дома и почиват с упоение, до припадък, със запои и т.н. - неспирна почивка, без прекъсване, без умора от нея.

Истеричният психотип е по-скоро сова, отколкото чучулига. Нощен живот, посрещането на късни гости, които се заседяват едва ли не до сутринта, посещение на престижни клубове – всичко това е характерно за този психотип. Той се храни нередовно, със сандвичи, не е претенциозен към храната, но, макар че обича да хапне вкусничко, особено деликатеси, за него е важен общият антураж. Обича пикантните подправки, пърженото, а храната изобщо не дъвче. Жената от този психотип в по-зряла възраст е склонна към напълняване, опитва се да провежда изтощителни диети, но бързо се отказва от тях: това късче е толкова вкусно, само едно, за последен път… А такива “сеанси” са честа практика при нея.

Хората от истеричния тип използват всяко заболяване за демонстрация на това колко им е лошо. Психиатрите наричат това условно “изгода от болестта”. Такива жени търсят за лечението си само нашумели лекари – колкото по-скъпо платят, толкова по-добре, значи мъжът им повече ги обича.

ШИЗОИДНИЯТ ПСИХОТИП СА ХОРА “УЧЕНИ– ФАНАТИЦИ”


Шизоидният психотип също не е шизофреник.
За да създаде ярък образ в киното, режисьорът Гайдай специално обучавал Александър Демяненко да върши всичко неловко. В резултат на това се изгражда образът на шизоидния Шурик във филма “Кавказка пленница”.

Такъв човек веднага може да бъде познат по възкъсите панталони, издути на коленете, по копчето, което едва се държи на един конец, по очилата, рамката на които е залепена с изолирбанд, и по много други мили нелепости. Поначало шизоидът е с много малки или по-съществени телесни несъвършенства, които обуславят комплекса му за малоценност. Това са късогледство, астигматизъм, неправилна захапка, плоско стъпало, лоша кожа, мършавост, вегетативна дистония и др. Като цяло той е със слабо изразен релеф на тялото – частите му са плоски, гърдите – вдлъбнати, прегърбен е, независимо от ръста и възрастта, пръстите му са с удебелени стави. Шизоидите спят през деня, работят нощем, тъй като през нощта им стига малкото енергия, за да пишат, четат, да мислят.

Шизоидът не умее да готви. Ако е семеен, не е твърде придирчив към храната, не придава значение на това дали тя е вкусна – все пак това не е духовна храна. В случаите, когато живее сам, този човек яде суха храна, а това води до заболяване от гастрит и язва. Понякога хората от този психотип се пропиват и стават хронични алкохолици...

Психотип

Параноиден
Обществен деятел по природа, политик, кариерист. Любими породи: лабрадор, ретривер, далматинец. От котките предпочита персийки и ангорки - бели или кайсиеви. Обожава ездата. В любовта е горещ и сластолюбив, но партньорът му винаги остава на второ място след работата. Затова, когато си избира половинка, той не гледа красотата, а деловитостта и възможността да му помогне в кариерата. Не е склонен към кръшкане, но и не отказва. Обаче, ако му изменят, изпада в депресия. Но може да прости, за да не се разчуе.


Истероид
По-често срещан психотип при жените - маниерни, артистични, вечни актьори.

Предпочитат екзотичните котки - сфинкс, шотландски клепоухи. При възможност въдят редки животни - чинчили, големи папагали, маймуни, хамелеони.

Любовта при истероидите е също толкова яръка и театрална, колкото животът им. Те упражняват всички еротични изкуства, смяна на партньори Ако жена от този тип хвърли око на някой мъж - няма прошка!
Мъжьт-истероид е ненадежден и безотговорен.



Хипертим

Веселяк, шегаджия, женкар. Дамският въриант - е общителна дама, необременена от морални принципи.



Любовта при този хипертим е безгранична.
Обожават лудориите, приемливи са всички форми . Но само по взаимно съгласие, защото те обичат всичките си партньори. Между другото, този психотип е най-злостнният разпространител на различни болести.
Привлекателността на партньора няма значение, количеството винаги превъзхожда качеството. В брака също така са склонни към измяна, но винаги са готови да се каят. А после отново изневеряват. Но пък никого за нищо не съдят.

Анн Джи гледа 89 хамстера, Роси Кирилова прибра от улицата рошавия Чебурашка.

Епилептоид
Стандартен. Иска всичко да му е "като при хората". Спазва закона, акуратен е, не обича да изпъква. Този тип се среща при жените и мъжете в равни дози.

Любими породи: немска овчарка, доберман, ризеншнауцер, КГБ-териер, кавказка и средноазиатска овчарка. От котките си пада по късокосместите в неярки разцветки. Често отглежда рибки, вълнисти папагалчета, декоративни зайчета.

Въпреки вроденото си морализаторство, е способен на изненади. Например мъжете имат влечение към воайорство. Може би, опитвайки да бъдат праведни, господата потушават нестандартните си желания?

Шизоид
Мислител от "ботанически" тип. Затворен в себе си. Любими породи: ловните - шпаньоли, сетери. Котките са трицветни или рижи.
В любовтя често е самотен, спасявайки се с мастурбация. Ако му провърви, ще намери подходяща половинка, но активно ще се
възползва от методическа литература по въпроса, вкл. Кама-Сутра, и старателно претворявайки я в живота, така че партньорът да не остане обиден.

Веднага щом човечеството встъпва в завършващата фаза на текущия цикъл, той постепенно се сливал със следващия, по-висш кръг.
С всеки пореден век или епоха човекът става все по-изтънчен, докато не бъде достигната кулминацията на неговото съвършенство, възможно в рамките на съответния цикъл. След това обратно движещата се вълна на времето отнася със себе си отломъците от следите и признаците на човешкия прогрес.

Един цикъл следва друг, незабелязано преливайки се в него; високо цивилизованото, процъфтяващо общество натрупва мощ и достига върха на своето развитие, след което постепенно отслабва ; и когато е достиганата крайната точка в низходящата дъга, човечеството отново се оказва затънало във варварство, както в началото на възхода.

Царства се разрушавали, нации се сменяли една с друга, така е ставало от началото на времето до наши дни; расите ту се издигали една след друга до висшата точка на развитие, ту се спускали до дъното на невежеството.


Къде ли сме се загубили , къде да търсим духовността ...

сряда, ноември 18, 2009

"Обичам "

"Обичам живота."
"Обичам всички създания на тази земя, дори да не е необходимо да искам да се сближавам с някои от тях."

"Обичам всички създания, защото те са част от цялото сътворение, както съм аз, и дават всичко от себе си, за да правят необходимото за ролята си в живота, също като мен."

"Обичам моята страна, дори с нейните несъвършенства."

"Обичам себе си ненатрапчиво и като се самооценявам, а не егоистично и самомнително."

"Обичам себе си дори с моите недостатъци.


"Обичам всички неща, които не разбирам, както и тези, които разбирам."

"Любовта е движещата сила на живота ми."

Сега поемете дълбоко дъх и навлезте още по-надълбоко.

Мислете истински над любовта и изразявате любовта си към всичко, което искате.

Сега поемете дълбоко дъх и навлезте още по-надълбоко.

Вие създадохте мощна аура от любов около себе си, като изразявахте това чувство по положителен начин.

Тази аура ще привлича към вас различни форми на любовта.
След това животът ви се обогати и ще продължава да се обогатява, колкото повече изразявате активно любовта чрез мисли, думи, постъпки и действия.
Любовта е движещата сила в живота ви.
Сега поемете дълбоко въздух и се отпуснете...


Ако наистина сте загрижени за еволюцията си, за крайната си победа, трябва да работите за придобиването на хармония: работете за да хармонизирате цялото си същество със силите на Природата. Силата се стои точно в намерението ни да бъдем в хармония:

... ако това е, което искаме наистина , никой не може да ни спре да го постигнем.
...
Цялата Вселена не е нищо друго, освен Хармония, Универсална Хармония, която е позната като музика на Сферите, която аз имах привилегията веднъж да чуя. Това беше неописуема опитност, усещане, че съм изтеглен вън от мен самия и разпрострян навсякъде до пределите на Космоса. Усещане, което бе почти непоносимо. Да, Небето ми даде привилегията да чуя музиката на Сферите.

вторник, ноември 17, 2009

7

Още мъничко за 7 те гряха


Всичко е..., както беше, когато беше тук, така и ще остане, до кога ли?

Седем са вратите през които минавам, и седем са чудесата които сътворявам. Когато искам ги затварям, за теб, за другия, за следващия. Седем е магическо число...



Седем неща са мерзост за душата ни: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа и оня, който сее раздори между братя.(Притчи 6:16-19)


Но действително ли можем да се спасим от тези изкушения?

Испанският биолог Джон Медина в книгата си "Гените и седемте смъртни гряха" смята, че да се съпротивляваме на греховете е безполезно, тъй като тези наши постъпки са продиктувани от остатъците на животинския инстинкт , който все още е жив в човешкото съзнание...

1. Wrath (гняв, ярост)
Най-доброто генетично обяснение за този грях се явяват генетичните експерименти с близнаци. Ако един от тях е озлобен , то висока е вероятността да се наблюдава агресивност и у другия. Т.е. - гневът е в гените. Освен това, е изначално заложен у нас. При едни хора в по-голяма , при други - в по-малка степен. Биологическият код на гнева се предава от поколение на поколение. В първобитното общество именно животинската злоба е помагала да се оцелее в жестока конкуренция между хората. След време хората са се научили да сдържат тези емоции , с цел култивиране на общуването. Но съвсем не са изгубили способностите си за ярост. Всъщност ,природата си знае работата - неагресивните хора много по-трудно достигат до лидерски позиции. А изпадането в ярост в някои случаи е полезно , когато е необходимо да се защитават личните интереси.


2. Sloth (ленивост, мързел, безделничество)
Как може от биологична гледна точка да се обясни мързелът?Всеки от нас притежава нещо като вътрешен будилник,който изготвя разписанието на организма ни. Тази програма е записана в гените ни. Именно те са отговорни за желанието ни за работа и за почивка. Но без определена степен ленивост , няма да можем да живеем дълго.Необходимо е от време на време да мързелуваме, за да презаредим батериите си.Всеки от нас има случаи, в които ценните идеи са се раждали именно, когато сме се отказвали от всякаква дейност и сме се отдавали на почивка и мързел. Учените казват , че когато поискат да работят , мързеливците свършват работата доста по-добре и качествено от останалите хора. И много от тях са гении. Има не малко примери за това как до към 33 години хората се излежават върху печката , а след това стават и извършват едва ли не подвизи. Тези, които се преработват , изгарят бързо като свещ.Не им остават жизнени сили. В определени дози именно мързелът позволява да се обмислят важните решения и да се съхранят енергиите , необходими за достигането на съвършенството.




3. Gluttony (чревоугодничество, лакомия)
Гладът, по мнение на учените , е онова чувство , което се появява у човек , когато започва да изпитва недостиг на енергия. Един от отделите на мозъка ни - хипоталамуса - изпраща своя хормон, който е отговорен за огладняването ни. Зоната на сивото вещество се задейства като при аларма и ни известява , че ни липсва енергия. Т.е.- необходимо е да се подкрепим.Така че - чувството за глад е условен сигнал. Но така или иначе ,чревоугодничеството не вреди на никого. Нито на самия човек...


„Не можеш да наречеш лудост това, за което, както се оказа, нищо не знаеш."
Тертулиан: „Апология"
„Това не е дело на днешния ден или на вчерашния - то е съществувало през всички времена, и никой не ни е казал откъде и как то е дошло."
Софокъл



„Ако за някого това е невероятно, нека да си остане на своето мнение и да не противоречи на онези, които се вдъхновяват от такива събития за изучаване същината на добродетелите."
Джозефус

Историята Българска

През XIV - XV в. някогашните българи са разказвали необикновена и твърде красива легенда за своя произход - вярвали, че създателят на техния народ е бил откърмен в горския пущинак от една милостива кошута

Тази своя легенда българите са сравнявали с легендите на другите стари народи .и на тази основа се е родила следната интересна притча: „Ромул и Рем били откърмени в гората от вълчица.

Астиаг - индийският цар - казал на Гаспарг да умори Кир, за да не царува след него. Гаспарг обаче го съжалил и спасил. Така също и князът мизийски, сиреч български, бил откърмен в гората от кошута, след като бил захвърлена пущинака да загине... Парис - синът на Приам н престолонаследник на Троя бил откърмен от една мечка в гората." . ...
От това кратко предание личи, че подобно на много други стари народи и някогашните българи са мислели, че техният първи вожд е бил необикновен човек, спасен по чудо с помощта на небето.
Но за разлика от древните римляни, които вярвали, че създателите на техния народ били откърмени от вълчица, и за разлика от древните троянци, които мислели, че Дарис бил откърмен от мечка, българите вярвали, че техният народ води началото си от едно необикновено дете, откърмено от горска сърна.


Рядко може да се срещне по-красиво предание за произхода на някой народ от това, което са ни оставили древните българи.
Един вариант на същото предание е записан още около 550 г. от византийския хронист Прокопий Кесарийски, който разказва, че според легендите на утигурите и кутригурите пътят на техния народ при неговото преселение на запад е бил посочен от една вълшебна сърна.

По всичко личи, че сърната е била свещеният небесен сим¬вол на българите и сродните с тях народи, но за съжаление в историческите източници не е посочено как се е казвал легендарният български вожд, откърмен от сърна.
Ако се вгледаме внимателно в списъка на най-старите български владетели, съставен от Аспаруховите българи през 765 г. и известен като Именник на българските ханове, ще можем да си отговорим и на този въпрос. Начело на Именника стои един необикновен вожд, наречен Авитохол, срещу чието име е вписан необикновен, почти библейски срок на живот - цели 300 години.
Това навежда на мисълта, че легендарният вожд, откърмен от сърна, споменат в литовската хроника, е най-вероятно Авитохол - човекът, който според поверието живял цели триста години. В тази връзка интересно е да се провери какво би могло да обозначава името АВИТОХОЛ.
По-горе видяхме, че повечето български вождове и канове носят ирански и индоирански имена, затова нека проверим има ли някакви подобия на името Авитохол сред иранските и индо¬ирански народи. В Древна Персия наистина се открива подоб¬но име - Авитух, което е носил персийски светец, загинал за християнската вяра. Това показва, че подобно на много други стари български имена и името Авитохол води своя произход от изток и е възникнало сред народите от типа на древните перси, парти и бактрийци.
Какво би могло да означава обаче това особено име. В най-стария индоирански език - санскрит - се срещат думата АВИ, която значи дива овца - животно, сродно със сърната, и думата ТОКО, която значи син, потомък. А сред памирските народи се срещат понятията АФИ - сърна и ТЪХЪЛ - син, потомък. Тази особеност показва, че имената АВИТУХ и АВИТОХОЛ са всъщност имена-изрази, които означават буквално „син на сърната", „дете на сърната".
Това окончателно показва, че с името Авитохол е назован тъкмо оня легендарен български княз, който според българските предания бил откърмен от сърна. Поради своя необикновен произход, той е поставен в началото на списъка на българските канове, написан от самите българи през VIII век.

С този вожд според преданието е започвал българският народ на света. Явно е, че той е бил за българите това, което за римляните са били Ромул и Рем, а за персийците - Кир.

събота, ноември 14, 2009

История Българска 3

Според историческите източници преди да дойдат при Кавказ българите са живеели далеч на изток - в подножията на легендарната планина Имай или Имеон /днешният Памир и Хиндукуш/. В един старинен летопис, оставен от патриарха на Антиохия Михаил Сирийски е описано дори как е станало преселението на българите от тяхната източна прародина към подножията на Кавказ.
Някои съвременни историци се отнасят с недоверие към сведенията, че българите са живеели някога в подножията на планината Имеон. Затова не е излишно да погледнем има ли оставени някакви реални следи от някогашното българско присъствие в споменатия край на Изтока, или подобни следи не съществуват.
...Арабските географи, които описват района на Памир и Хиндукуш, споменават, че дори до Х век там е имало една земя, която се е наричала Бургар или Булгар, и друга земя, която се е наричала Балхара.

Арменските историци сочат в същия район народ с име БУЛХ, населявал несъмнено древната земя БУЛГАР, а индийските географски съчинения - пурани - и ранният индийски епос отбелязват народ с име БОЛХ, наречен по индийски маниер БОЛХИКИ или БАЛХИКИ.

Повторението на тези имена в различни форми в един и същи район на Древния свят - районът на планината Имеон - показва, че разказът за преселението на българите от изток не е измислен, а почива върху действителни исторически факти.
Ако се вгледаме в най-старите летописи, които описват държавите и градовете край планината Имеон, ще открием в тях и други български следи.

Например в гр. Бухара - един от най-старите градове в района - владетелят дори до 628 г. се е наричал КАНА - дума, която представлява пряко подобие на древнобългарската титла КАНА, спомената по-горе. В съседните с Бухара Самарканд и Маймург владетелите са носили спо¬ред китайските източници титла ШУБИ, или ФУБИ, зад която се крие най-вероятно древният български епитет СУБИГИ, а във владението Илек, разположено на изток от Бухара, е царувал владетел с име Спас и с титла ТЕГИН, напомняща българската дума ТИКИН от сложното звание КАНАР-ТИКИН, което е носел наследникът на българския престол.
И трите споменати титли от района на Имеон имат преки български аналози, а това загатва, че създадената в Европа Стара Велика България не е била първата българска държава на света.
Може да се приеме, че тя е повтаряла традициите на някаква по-стара държава, съществувала някога в подножията на Памир и Хиндукуш и пренесена след това на европейска почва. Приказките, че българите са живеели някога край Имеон, следователно не са се появили случайно в старите източни летописи.

Те са свързани с множество реални факти, които тепърва трябва грижливо да се изследват от науката.
От това, че владетелят на Бухара, наричен КАНА, разказвал през 628 , че неговият род царува от 28 колена, личи, че титлата КАНА се е появила в Бухара в твърде стари времена -не по-късно от I- II век сл. Хр...
...
Оказа се, че върху каменните плочи и колони, издигани в старите българ¬ски градове и крепости, са изсечени десетки особени държавни титли и звания - толкова много на брой, че ако бъдат събрани на едно място, ще се получи внушителен списък от стари държавни служби, каквито няма в нито една от известните ранни държави по света.
Това откритие заслужава да се постави като крайъгълен камък в историята на българите като народ.


Защото от него личи, че това, което българите са донесли със себе си в Европа, не е било някаква рудиментарна или зачатъчна форма на държава, или дори аморфен племенен съюз, както твърдят неза¬познати с преките материали автори, а нещо много по-съществено. Идвайки в Европа, древните българи са станали приносители на един нов и непознат преди това в нея държавен модел.
Няма по-добър начин да осъзнаем тази истина, от това да надникнем в реликвите, които са ни оставили някогашните българи, особено в техните многобройни каменни възпоменателни надписи...


... български дири в Евразия / Петър Добрев

История Българска 2

През 1225 г., когато войските на Чингиз хан завоюват Русия, споменатата Волжка България отбива монголския удар и става известна с това, че единствена от много други царства нанася поражение на непобедимите по онова време монголци. Но единадесет години по-късно в резултат на специално подготвена монголска кампания, в която са участвали пет големи армии, ръководени от преки сродници на Чингис хан, Волжка България престава да съществува и на света остава само една българска държава - тази, която днес виждаме на Балканския полуостров.

... Фактът, че древните българи са създали в Европа не една, а цели три държави, е сам по себе си знаменателен в историческо отношение. От него личи, че големите успехи, постигнати от българите в ранната история на Европа, са свързани с това, че те са дошли на този континент не като неорганизирана тълпа, а като народ със свои древни държавни традиции. Дори там, където някогашните българи са се преселвали в сравнително малка маса, като например в Италия, твърде скоро на географската карта са се появявали селища, а някъде и цели райони, наречени по тяхното име. Спомен за това се е запазил в названието Италианска България, която е носила през Средновековието една област в Северна Италия, открита благодарение на проучванията на проф. В. Бешевлиев, а също в името на планината Булгерия, което съществува и днес. Способността на ранните българи да имплантират своето име навсякъде, където ги е отнасяла съдбата, е свързана несъмнено не само със силния им заряд, но и със здравите вътрешни традиции на техния народен живот, главен стожер на който е била рано развилата се у тях държавна система.

... Хазарският каган Йосиф, описвайки историята на своя народ, съобщава, че земята, в която живеел той, някога принадлежала на българите-оногундури, които били многоброен народ „по-многобройни от пясъка в морето".

А това доста добре обяснява защо, разпръсквайки се по света, българите са създали още две държави и защо в Кавказ са оцелели толкова много ста¬ринни български имена.
Но от сведението на Коган Йосиф личи и още нещо. То подсказва, че по времето, когато българите са живеели край Кавказ, заеманата от тях територия, е съвпадала по граници и размери с територията на по-късния Хазарски каганат... Ако искаме да разберем какви са били рамерите на първата българска държава в Европа, най-добре е да се вгледаме в картата на хазарския каганат - една доста голяма по мащаби държава, която през десети век, когато е писал каган Йосиф, се е простирала от Каспийско до Черно море.


Петър Добрев

История Българска

Триумфалната поява на българите в Европа за мнозина остава и до днес необяснимо явление. Но тя става напълно понятна, ако разчупим границите на нашия тесен европейски хоризонт и погледнем далеч на изток, където се губят най-старите български следи в света.
Ако се систематизират всички стари източници, в които са споменати българите, ще се окаже, че държавата, създадена на Балканите, не е нито първата, нито единствената в целокупната българска история. От византийските източници е известно, че преди да се преселят към Дунав, българите са имали голяма държава на изток, между реките Дон, Днепър и Кубан. Тази тяхна първа родина в Европа се е наричала по думите на византийците Старата Велика България и е просъществувала, по всичко личи, дълго време, защото е спомената още през V в. от най-известния арменски историк Мовсес

Хоренаци под името „българската земя във веригата на огромната Кавказка планина". При това от нея според Хоренаци е имало две ранни български преселения, които според най-новите издания на арменската история са станали преди покръстването на Армения, т. е. преди 301 година.
... В най-стария български летопис, известен под името „Именник на българските канове" и съставен около 765 г., за тази най-ранна българска земя се говори, че просъществувала в течение на 515 г. преди основаването на българската държава на Балканския полуостров, а това показва, че нейните основи са били положени през далечния II век.
В течение на повече от пет века преди появата си на Балканите българите са водили организиран държавен живот и вероятно поради това дори и след разпадането на своята първа държава в Европа те всячески се стремили да изградят свои нови държави.

Едната от тези държави - Аспарухова България - е добре известна на науката, тъй като е запазена до днес на Балканския полуостров. Но малцина знаят, че по същото време, когато се появява държавата на Аспарух,
... в един съвсем друг край на Европа - край реките Волга и Кама - възниква и още една българска държава известна в историята като Волжка или Волжко-Камска България. Тази голяма, но за съжаление вече полузабравена, българска държава е била създадена от брата на Аспарух - Котраг, който се насочил със своята част от българите на изток и успял да обедини под своя скиптър множество приволжки народи. И в резултат на нейната поява, в течение на повече от пет века на картата на Европа е имало две Българии - една на Балканския полуостров и втора край Волга, прочута някога като голям търговски център и като значителна военна сила.

четвъртък, ноември 12, 2009

7 добродетели и 7 смъртни гряха

Един художник представил завистта картинно във вид на висок планински връх, като идеал на човечеството.

Всички хора се стремят към него. Всеки, който се опитва да се качи на върха, веднага пада долу – другите го теглят отзад, не му позволяват да стигне пръв.
След първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглят, не му позволяват да стигне върха.


Идеалът привлича всички, но, поради завистта, никой не може да го постигне. Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв.
Добре би било да работим върху съзнанието си, за да изменим коренно живота си и разбирането си за него.

Като помагме на другите, ние помагаме и на себе си.
Като даваме свобода , ние сами се повдигаме и усилваме духа си.

Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота...


7 добродетели са в противовес на 7- гряха




грях / латински демон / добродетел / латински


1.Похотливост - luxuria - Асмодий - целомъдрие - castitаs



2.Чревоугодничество - gulia - Велзевул - лишение - frenum



3.Скъперничество - avaritia - Мамон - щедрост - liberalitas



4.Леност - acedia - Белфегор - трудолюбие - industriа




5.Гняв - ira - Сатана - търпение - patientia



6.Завист - invidia - Левиатан - смиреност - humilitas




7.Горделивост - superbia - Луцифер - добродушие - humanita

За приливите и отливите

Страданието започва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втория път радостта е в сърцето – редуват се състоянията.

Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.


Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за тези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие.



интерексен анекдот

Един беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане. Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!

Да приемем че страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате...

Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.
View Photos Movie Pics Funny Pics
По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял.

Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро? Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи !?


Не се обезсърчавайте от страданията!

вторник, ноември 10, 2009

ФИЛОСОФЪТ ОТ ХОЛАНДИЯ

Когато дойде светлина, и мракът изчезва.
Философът Хари Салман от Холандия написа книга – Изцелението на Европа. Той отбелязва в нея, че Азия е майка на Европа, а Америка пък е нейната дъщеря.
В София той е казал на 8 юли 1997 г., по време на първото си посещение в България: “Ние познаваме душата на Европа, която се е развивала вече 20 века, и предимно християнството я е възпитало... Но ...без участието на Източна Европа не е възможно да настъпи духовното раждане на Европа... Пространството на Балканите и Древна Гърция има огромно значение за историята на Европа...

Европейската култура се е родила в Югоизточна Европа, в Древна Гърция и Тракия. Балканите и Древна Гърция са утробата на Европа... Мистериите на Орфей са съществували отколе там. Орфей е от планината Родопа и принадлежи на Балканите... Орфеевите тайнства... са били ритуали за пречистване на душата. По време на Орфеевите мистерии е бил образуван елитът на посветените.”

Така Европа си възвръща нравствения идеал, а ние възвръщаме несправедливо потъпканото самочувствие. Ние сме коренни европейци, архетип на Европа, поезията и музиката на Орфей.

ЗА НОТНАТА СТЪЛБИЦА

КАКВА Е ЗВЕЗДНАТА НОТНА СТЪЛБИЦА



Ключът Сол - е изгревът на Слънцето.

Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма.
А какво са тогава нотите?

Морето - пее долно До,
Сърцето - пее Ре,
Планината - пее Ми,
Птиците - пеят Фа,
Слънцето - пее Сол,
Луната - камертон – Ла,
Звездите - пеят Си,
Млечният път - пее горно До.

Надолу е океанът, нагоре е космосът. Пей, човече, пей сърце!



Древните певци и музиканти твърдят, че основният тон на природата е нотата Фа – така пеят птиците.



Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.

Н. Гигов

петък, ноември 06, 2009

Калейдоскоп от емоции


АР "Етъра"



чешмата на Кольо Фичето в Соколския манастир



уловени моменти от манастир " Св . Георги " с. Катунци





мило гущерче на това свято място








с.Златолист Знаете ли легендата за Преподобна Стойна...
Не пропускайте да прегърнете чинара , намислете си желание, почувствайте енергията и се насладете на природата....




клуб " Фреш "






река Струма






Къпиновски манастир


АР "БОЖЕНЦИ "







чудесната Трявна






с.Старо Стефаново





следва продължение...

 

 

Blog Widget by LinkWithin

СВЕТОГЛЕД

Моята снимка
Не си поставяйте цели спрямо това, което другите хора мислят за важно. Само ти знаеш, кое е най-добро за теб! Не позволявай на Живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето. Живея пълноценно всеки Ден, Направете го и Вие за да бъде пълноценен и вашия Живот!

Snap Shots