"Написано е"

"Мактуб" означава "Написано е". Арабите се притесняват, че "написано е" не е съвсем правилен превод, защото макар че всичко вече е действително написано, Бог е състрадателен, и пише това просто за да ни помогне.

Мисли за гъсеницата. Тя прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си. "Аз съм най-нещастното от всички създания — мисли си тя. Безобразно, отблъскващо и осъдено да пълзи по земята". Веднъж, обаче Майката Природа помолила гъсеницата да направи какавида. Гъсеницата се изумила, до този момент тя никога не била правила какавиди. Мислила си, че това е построяване на гроб и се подготвила да умре. Макар и нещастна в живота, който живяла до този момент, тя се оплакала на Бога: "Тъкмо привикнах към това положение на нещата, Господине, и ти ми взимаш и малкото, което имам." В отчаянието си, тя се завила в какавида и започнала да чака края си. След няколко дни, гъсеницата видяла, че се е превърнала в прекрасна пеперуда. Тя можела да лети в небето и била необикновено възхитена от това. Тя изпитала удивление от живота и от Божиите замисли.


Ученикът отишъл при своя учител: "Аз търсих достатъчно дълго светлината — казал ученикът.
— Чувствам, че съм близко да я достигна. Трябва да знам какъв е следващият етап." "Ти как се издържаш?" — попитал учителят. "Аз още не съм научил как да се издържам; моите родители ми помагат. Но това е дреболия". "Твоята следваща стъпка е да гледаш право в слънцето в продължение на половин минута" — казал учителят. И ученикът се подчинил. Когато изтекла половин минута, наставникът му го попитал дали може да опише пространството, което го заобикаля. "Аз нищо не виждам. Слънцето порази моето зрение" — отговорил ученикът. "Човекът, който търси само светлината, бягайки от отговорностите, никога няма да намери сиянието. И този, който гледа право към Слънцето, в края на краищата ще ослепее" — обяснил му учителят.
Един човек вървял през една долина в Пиренените, когато срещнал стар овчар. Той разделил с него храната си и те дълго време седяли и разговаряли за живота. Човекът казал, че ако някой вярва в Бога, той е длъжен да разбира, че не е свободен, понеже Бог управлява всяка негова стъпка. В отговор на това овчарят го завел в едно дере, където той можел да чуе с абсолютна чистота ехото от всеки звук. "Животът е тези стени, а съдбата е този вик, който всеки от нас прави — казал овчарят. — Всичко, което ние правим, се отразява в Неговото сърце и се връща към нас в същия вид. Бог е ехото на нашите собствени дела".
Учителят казал: "Когато усетим, че е дошло време за промяна, ние започваме несъзнателно да пренамотаваме лентата отначало, за да разгледаме всяко поражение, което сме изпитали до този момент." И разбира се, с възрастта броят на нашите трудности расте. Но в същото време, опитът ни дава възможност по най-добрия начин да преодолеем тези поражения и да намерим пътя, който да ни позволи да вървим напред. И ние сме длъжни да пренамотаваме и тази втора лента на нашия умствен видеомагнитофон.

Откривате ли посланията ?
ДЕРЗАЙТЕ !!!