Не искам любовта да бъде задължение в този свят, изпълнен с красота,
и всеки миг, прекаран във забвение
да поражда пустота в мен.
Защо не черпим мъдрост от цветята,
като растем безмълвно и с възторг
и със стремежа си към красотата
да вървим по своя път.
Защо човек се чувствува тъй самотен
в тоз огромен свят от красота.
Защо не искам любовта да бъде задължение?
Защо?
Отърсвайки се от общоприетите заблуди
и вслушвайки се в себе си
в мен започна “нещо” малко да расте
и незримото да става зримо – моята Душа!
Аз вече зная,
защо не искам любовта да бъде задължение!
Защото, Любовта е Духът на Вечността!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар