Как живея?
Правейки това или онова в една свободна и спонтанна последователност, аз всъщност правя не друго, а живота си. Според това какво правя, аз така и живея. Как живея, излиза, се определя от това какво правя, а също, вероятно, и от това как го правя. Едно и също нещо мога да правя по различни начини: с безразличие, с вдъхновение, с желание или с нежелание, “принудено” или пък съвсем свободно. Ясно е, че с безразличие правените неща са “измъчени” - и ефектът им неизбежно е нищожен, а понякога и обратен на желания. Същото може да се каже и за “принудените”, по принуда правените неща, а така и за нежеланите. Вярно е, че понякога или много често ми се налага да правя “подобен род неща”, но щом разбера тяхната обреченост винаги да ме ощетяват,
трябва да направя нужното и в тях да открия смисъл, който да може да ме вдъхнови. Животът ми, значи, е свобода, загубя ли свободата си, неимоверно съм ощетил и живота си.
Животът си трябва да живея с вдъхновение, непринудено, верен на непобедимото си желание да живея както аз искам, да живея дори със страст. Безстрастното, унилото “живеене” не ми е по вкуса, ако от живота си получавам не удовлетворение и наслада, а мъка и “безчет страдания” - значи нещо съм объркал, нещо греша, тръгнал съм по неверен път. За мен това е безусловна истина: не за това ни е даден животът! Защо да са ни го дали за да се мъчим и страдаме, има ли смисъл в това?
Как живея? Това “как” пак намеква, че има много начини, между които мога да избирам.

Едва ли някога ще избера “живот-самоизмъчване”, едва ли някой би го избрал,като възможност