Мъдрост

Мъдрият Човек не губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Блясъкът в очите му никога не угасва.
ТРЕВОГИТЕ И ИЗЛИШНИТЕ СТРАДАНИЯ - са част от този свят и от живота на други хора,неразбиращи посланията в Живота тръгват на път "без дисаги и сандали ". Често пъти страхливи, не винаги постъпващи правилно.
Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквато и да е било благословия или чудо.
Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи, понеже смятат, че живота им е безсмислен.
Именно затова са мъдри , защото си задават въпроси, Защото грешат, защото търсят някаква причина и сигурно ще я открият.
Мъдрия не се бои от това, че другите неразбират действията му.
Той разговаря със самият себе си, когато е сам. безсмислици Вслушва се в сърцето си. Казва неща, с които не е съгласен, .
Един ден обаче забелязва промяна в гласа си. И разбира, че е започнал да натрупва мъдрост.
Мъдрият Човек много често си слага маска.

“Пътя на поклонника” на Джон Бъниан: ” Въпреки че съм преминал през какво ли не, не съжалявам за неприятностите, в които се забърках, защото именно те ме доведоха до там, където исках да стигна. Сега със знанията които имам и съм готов да я дам на всеки, който реши да следва своя път. Нося със себе си следите и белезите от трудностите – те са свидетелство за преживяното от мен и награда за това, което завоювах.
Тези скъпи за мен следи и белези ще ми отворят вратите на Рая. Беше време, когато живеех, за да слушам истории за храбростта. Беше време, когато живеех само защото трябваше да живея. Но сега живея, защото съм Мъдър и защото един ден искам да съм п този, заради когото толкова много се борих.”
Мъдрият разпознава своя Път още в мига, в който тръгва. Всеки камък, всеки завой го приветстват с “добре дошъл”, той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината.
И така, приемайки помощта и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.
Има нощи, в които страда от безсъние. “Това е част от Пътя, разсъждава човек.- Аз сам избрах да вървя по него.”