Пътеката , по която вървим

Ние вървим по пътя на живота и го oпознаваме в ход. Този път е еднопосочен. Дните ни са преброени. Всеки миг животът изтича. И всеки миг е изпълнен до предел. Животът на тази земя е уникално събитие, опит и знание.
Докосването до тъгата осветява нещата, които правим. Те получават истинския си смисъл. Много ценности губят ценността си.
Мерете нещата с тази мярка и ще ги поставите на истинските им места. Когато парите и властта, славата и признанието загубят стойността си и светът засияе в своята изначална чистота, ние сме на нашата човешка граница.

И тогава можем да се докоснем до отговора на забравяния въпрос:
Какво представлява земният живот на човека?
Кой съм аз, който вървя по пътеката?
Труден въпрос, на който едва ли някой може да отговори... Азът е продукт на човешкия живот, а не заложена същност.
А човешкият живот е подобен на сън. Ако това видение се играе със страст и ум, животът в този неизвестен свят се превръща в приключение. На Запад Аз-ът е център на света. В силна степен аз (с малка буква) е образ, или по-точно галерия от образи. Нашата биография е поредица от такива образи, останали в паметта, в снимките и разказите...