Това, на което се надявам, него най-силно и искам. Мога ли да добавя нещо повече тук?
В сърцето ми има всякакви желания - нима не е така? Лошо ли е да желаеш много? Не трябва ли да съм “по-скромен” в желанията си? Но нали ако малко искам, малко и ще получа?!
Нищо не искам наготово. Това, което искам, съм готов да го постигна сам. Желая всичко, което “моето същество”, аз самият като цяло искам. Искам само онова, което “по право” си е мое, чуждото не ме привлича. Аз решавам какво да искам и как да го постигна. На никому не преча, но и на мен не искам да ми се пречи в преследването на моите желания. Толкова е просто това, нима другояче може да бъде? Има ли някой, който да се съмнява в такава истина?
Да, но ми се случва някои желания… “да ме мъчат подмолно”. Искам да кажа, че тогава не си давам ясна сметка какво точно желая. (Все едно не аз, а “нещо в мен” иска, а аз не разбирам какво!) Често ми се случва “нещо в мен” да желае това или онова, но аз да не съм наясно с него и да не му помагам да си пробие път. Също “една част от мен” желае това, а в същото време друга моя част съвсем друго. Аз се “разкъсвам”, още повече ако не съзнавам ясно какво е едното, и какво - другото желание. Чувствайки едното си желание, аз тръгвам да го задоволя, но “другата моя част” е недоволна и прави всичко, за да провали осъществяването, за да се наложи. Често ми се случва това: да помирявам “враждуващи части” от мен самия, които искат противоположни или несъвместими неща.
Една част от мен, например, иска да учи или чете (понеже съзнава, че трябва, а също и че й е приятно!), а друга част от мен самия по това време обикновено иска да се забавлява. Какво да правя, как да постигна “синхрон” между моите “части” с несъвместимите им желания?...
Това са моите бонбони... за да се разнообразим
![]() |
От animals 2 |
![]() |
От animals 2 |
![]() |
От animals 2 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар