
Много, много отдавна ние, хората, сме били съвсем различни. Можели сме да общуваме и да преживяваме света по начин, който малцина в съвременния свят едва-едва започват да осъзнават. Използвали сме такива форми на общуване и възприятие, които изключват мозъка, а по-скоро изхождат от свещеното пространство в човешкото сърце.
Австралийските аборигени и до ден днешен са свързани с древната паяжина на живота, която наричат "сънуване". Чрез този колективен сън или състояние на съзнанието те продължават да пребивават в сърцата си и да живеят и дишат в една реалност, която съвременният разум почти напълно е забравил.
Техните съседи, маорите от Нова Зеландия, могат в нещо като "медитация" да пресекат огромното пространство, което ги дели от САЩ. По този начин те реално се свързват и общуват с индианците хопи, за да споделят и обсъдят пророчествата си. Уговарят си срещи, без да използват каквито и да било "технически" средства. За да нахранят съплеменниците си, кахуна в Хавай разговарят с Майката Земя и я питат къде да отидат на риболов.

Тогава облаците в синьото небе приемат формата на човешка ръка, която им сочи мястото на рибните пасажи. Високо в планините Сиера Невада в Колумбия, Южна Америка, живее едно племе, което разговаря на език без думи.
Той идва от свещеното пространство в техните сърца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар