... !? Ето как, въз основа на някои илюзии, истории и митове - които нямат нищо общо в Основната Действителност - много хора са започнали да мислят за Живота по следния начин:
„Родили сме се във враждебен свят, направляван от Бог, който иска да правим едни неща и да не правим други и ще ни накаже с вечни мъки, ако не изпълним повелята му...
Първото ни преживяване в Живота е отделянето от майка ни, Извора на Живота. Това създава контекста на цялата ни действителност, която изживяваме като една от разделите с Извора На Целия Живот...
Отделени сме не само от целия Живот, но и от всичко друго в Живота.
Всичко, което съществува, съществува отделно от нас. И ние сме отделени от всичко друго, което съществува.
Не искаме да е така, но е така. Искаме да бъде иначе и наистина се стремим да бъде иначе.
... Опитваме се да изживеем отново Единение с всичко и особено - един с друг.
Може би не знаем точно защо го правим, но изглежда, че е инстинктивно. Чувстваме, като че ли е естествено да го правим. Единственият ни проблем е, че изглежда другият не прави достатъчно, за да ни задоволи, че изглежда не получаваме достатъчно от другия или другото, за да бъдем задоволени. Независимо кой е другият или какво е другото, към което се стремим, изглежда ни, че не можем да получим достатъчно от него...
Не можем да имаме достатъчно любов, не можем да имаме достатъчно време, не можем да имаме достатъчно пари. Не можем да получим достатъчно от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи и удовлетворени. В мига, когато си помислим, че имаме достатъчно, решаваме, че искаме още... Тъй като „нямаме достатъчно" от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи, трябва „да правим нещо", „да вършим някаква работа", за да получим толкова, колкото можем да получим. От нас се изискват различни неща в замяна на всичко - от Божията любов до естествените дарове на Живота. Не ни е достатъчно просто „да бъдем живи".
...Затова и ние, както всичко в Живота, не сме си достатъчни.
Тъй като просто „да бъдеш", не е достатъчно, не стига, започва състезанието. Щом онова, което е тук, не е достатъчно, трябва да се състезаваме за него. Трябва да се състезаваме за всяко нещо, включително и за Бога.
!?Трудно е това състезание. Борим се за своето оцеляване. В този контекст оцелява само най-приспособеният. И плячката отива при победителя. Ако загубим, преживяваме истински ад на Земята. А пък ако загубим състезанието за Бога, преживяваме ад отново - този път за вечни времена.
Всъщност смъртта е сътворена от Бога, защото нашите предци са направили погрешен избор. Адам и Ева са имали вечен живот в Райската Градина. Но после Ева е изяла плода от дървото на Познанието за Добро и Зло и гневният Бог я е изгонил от Градината заедно с Адам. Този Бог ги е осъдил завинаги - тях и тяхното потомство - на смърт, като първо наказание. Оттогава нататък животът в тялото щял вече да бъде ограничен, а не вечен. Същото щяло да стане и с Живота като цяло, със самия Живот.
Но Бог ще ни върне нашия вечен живот, ако не нарушаваме никога правилата Му. Неговата любов е безусловна, само отплатата Му не е. Бог ни обича дори когато ни осъжда на вечно проклятие. Боли Го повече от нас, защото наистина иска да се завърнем у дома, но не може да стори нищо, ако се държим зле.
... Изборът се корени в нашето светоусещне...
Затова номерът е в това да не се държим зле.
Трябва да се стремим към това. За да го сторим, трябва да узнаем истината за волята на Бога: какво иска да правим и какво - да не правим. Не можем да се харесаме на Бога, нито - за избегнем обидите към Него, ако не знаем кое е право и кое - криво. Затуй трябва да научим истината по тоя въпрос. Просто е да се разбере истината, лесно е да се узнае. Единственото, което трябва да сторим, е да се вслушваме в думите на пророците, проповедниците, учителите, мъдреците,... Ако направим погрешен избор, ще изгубим.
Ако сме направили верния избор, ще бъдем по- добрите, " ще превъзхождаме " другите, защото истината ще бъде на наша страна. Позицията на „по-добрите" ни позволява да предявим претенции върху наградата от състезанието, без всъщност да сме я заслужили в истинско състезание. Така ще можем да се обявим за победители още преди "|началото на състезанието ". Ясно осъзнавайки това, можем да си присвоим всички предимства и да напишем своите „Правила на Живота" , за да спечелим истинските големи награди...
Нийл Доналд Уолш
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар