Ако бях дърво между дърветата, котка между животните, животът би имал смисъл или по-скоро " проблемът не би съществувал, защото аз щях да бъда част от този свят " ... Щях да бъда този свят, срещу който се противопоставям сега с цялото си съзнание и с цялото си желание за близост...
Именно тази смехотворна причина ме противопоставя на цялото сътворение. Аз не мога да я отрека с едно зачеркване. Следователно трябва да поддържам това, което смятам за вярно. Трябва да подкрепя онова, което ми изглежда очевидно, дори то да е срещу мен. Та нима дълбочината на конфликта, на това разделение между света и моя дух, не идва от съзнанието ни за него? ...Така че, ако искам да го удържа, мога да го направя чрез вечно, винаги подновявано, винаги напрегнато съзнание. Ето какво в момента ми е необходимо.
В този момент безсмислието, едновременно така очевидно и така трудно за завоюване, навлиза в живота на един човек и намира там своя родина. В този момент също духът може да напусне безплодния и сух път на усилието на проницателността. Сега той води в ежедневния живот. Открива света на анонимното "безличие", но човекът навлиза в него вече със своя бунт и със своята прозорливост...
... митът на Сезиф
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар