Мария Магдалена

Мария веднага хареса Варнава. Шеговитият блясък в очите му й напомняха за Леонид.
Има чувство за хумор, мислеше си тя.
Беше висок и представителен. Лицето му беше красиво, типично еврейско, с гърбав нос и топли кафяви очи.
Самият той каза, че е левит, роден и израсъл в Кипър, и че истинското му име е Йосиф.
— И стана утешител, и те нарекоха Варнава — каза Мария.
Очите му пробляснаха, когато отговори, че Варнава може да означава и прорицател.
Сега Мария се засмя и го подкани:
— Започвай да прорицаваш тогава. Прочел си записките на Марко и предполагам, че имаш възражения.





Той каза също като Павел:
— Тълкуванията ти на учението на Исус са много интересни, но трудни за разбиране. Хората имат нужди от прости и понятни правила и обещания.
— Имаш предвид нови закони?
Мария се изчерви както винаги, когато беше смутена, и повиши глас, наблягайки на всяка дума:
— "Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото свързвате бремена, тежки и мъчни за носене, и ги туряте върху плещите на човеците... Горко вам, книжници и фарисеи...задето затваряте царството небесно пред човеците, защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат." ...