И така, водолейската парадигма въвежда дискретността там, където е била непрекъснатостта и прехвърля стълба през зейнала пропаст. Какво още? Освен това, тя структурира хаоса в много области, за които традиционно се е смятало, че това е мътна вода, в която може случайно да се улови някаква рибка: там се отделят определени елементи, описващи връзките между тях, разчленявайки някои общи структури.
Това, в частност, ми се иска да направя със самото понятие “човек”.
Едно от най-големите си постижения смятам картината на човека като окултен организъм, състоящ се от седем фини тела.
Мисля си, че много от присъстващите са чели моите книги “Възвръщащият се окултизъм, или Повест за фината седморка” и “Фините тела”, където тази концепция е подробно изложена. Смятам, че обикновеното делене на човека на дух, душа и тяло само условно може да се смята за структурно, защото в него, например, отсъстват връзки между тези, така да се каже, елементи на човешкия състав. Неразбираемо е, как душата е представена в тялото, неразбираемо е, как тялото е представено в душата и съответно духът тук и там ...
Една от особеностите на тази парадигма ще бъде това, че тя ще бъде принципно субективна. Видимо, човечеството ще се премести от идеята, че истината е нещо обективно съществуващо, в частност, съществуващо независимо от хората. С други думи, истината ще е разбира като групова.
астрология и психология
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар