История Българска 3

Според историческите източници преди да дойдат при Кавказ българите са живеели далеч на изток - в подножията на легендарната планина Имай или Имеон /днешният Памир и Хиндукуш/. В един старинен летопис, оставен от патриарха на Антиохия Михаил Сирийски е описано дори как е станало преселението на българите от тяхната източна прародина към подножията на Кавказ.
Някои съвременни историци се отнасят с недоверие към сведенията, че българите са живеели някога в подножията на планината Имеон. Затова не е излишно да погледнем има ли оставени някакви реални следи от някогашното българско присъствие в споменатия край на Изтока, или подобни следи не съществуват.
...Арабските географи, които описват района на Памир и Хиндукуш, споменават, че дори до Х век там е имало една земя, която се е наричала Бургар или Булгар, и друга земя, която се е наричала Балхара.

Арменските историци сочат в същия район народ с име БУЛХ, населявал несъмнено древната земя БУЛГАР, а индийските географски съчинения - пурани - и ранният индийски епос отбелязват народ с име БОЛХ, наречен по индийски маниер БОЛХИКИ или БАЛХИКИ.

Повторението на тези имена в различни форми в един и същи район на Древния свят - районът на планината Имеон - показва, че разказът за преселението на българите от изток не е измислен, а почива върху действителни исторически факти.
Ако се вгледаме в най-старите летописи, които описват държавите и градовете край планината Имеон, ще открием в тях и други български следи.

Например в гр. Бухара - един от най-старите градове в района - владетелят дори до 628 г. се е наричал КАНА - дума, която представлява пряко подобие на древнобългарската титла КАНА, спомената по-горе. В съседните с Бухара Самарканд и Маймург владетелите са носили спо¬ред китайските източници титла ШУБИ, или ФУБИ, зад която се крие най-вероятно древният български епитет СУБИГИ, а във владението Илек, разположено на изток от Бухара, е царувал владетел с име Спас и с титла ТЕГИН, напомняща българската дума ТИКИН от сложното звание КАНАР-ТИКИН, което е носел наследникът на българския престол.
И трите споменати титли от района на Имеон имат преки български аналози, а това загатва, че създадената в Европа Стара Велика България не е била първата българска държава на света.
Може да се приеме, че тя е повтаряла традициите на някаква по-стара държава, съществувала някога в подножията на Памир и Хиндукуш и пренесена след това на европейска почва. Приказките, че българите са живеели някога край Имеон, следователно не са се появили случайно в старите източни летописи.

Те са свързани с множество реални факти, които тепърва трябва грижливо да се изследват от науката.
От това, че владетелят на Бухара, наричен КАНА, разказвал през 628 , че неговият род царува от 28 колена, личи, че титлата КАНА се е появила в Бухара в твърде стари времена -не по-късно от I- II век сл. Хр...
...
Оказа се, че върху каменните плочи и колони, издигани в старите българ¬ски градове и крепости, са изсечени десетки особени държавни титли и звания - толкова много на брой, че ако бъдат събрани на едно място, ще се получи внушителен списък от стари държавни служби, каквито няма в нито една от известните ранни държави по света.
Това откритие заслужава да се постави като крайъгълен камък в историята на българите като народ.


Защото от него личи, че това, което българите са донесли със себе си в Европа, не е било някаква рудиментарна или зачатъчна форма на държава, или дори аморфен племенен съюз, както твърдят неза¬познати с преките материали автори, а нещо много по-съществено. Идвайки в Европа, древните българи са станали приносители на един нов и непознат преди това в нея държавен модел.
Няма по-добър начин да осъзнаем тази истина, от това да надникнем в реликвите, които са ни оставили някогашните българи, особено в техните многобройни каменни възпоменателни надписи...


... български дири в Евразия / Петър Добрев