ПСИХОТИП 2

ЕПИЛЕПТИЧНИЯТ ПСИХОТИП

СРЕЩА НАЙ-ВЕЧЕ СРЕД МЪЖЕТЕ

Защо епилептичен психотип звучи като епилептик? Епилепсията е болест с конвулсивни припадъци, а епилептичният психотип е експлозивен, сякаш получава припадъци от гняв. Той е злобен като епилептика, злопаметен, скрупульозен като него…

Но, първо, именно като епилептика, а, второ, и това е главното, той не получава припадъци като при болния от епилепсия. Това е основното различие между тях. Епилептичният тип се опитва по-често или по-рядко да яде топла храна: първо, второ и компот, така че при него рискът да заболее от гастрит или язва на стомаха е по-малък. Хората от този психотип не се грижат много за здравето си, те не посещават прочути лекари, но затова пък дисциплинирано се подчиняват на диспансеризация, ако това им заповядва началството. Понякога, когато лекарите изискват и ги убедят, те дори започват да посещават залите с тренажори за профилактика. Ако се вгледаме по-внимателно в мъжете от този психотип, ще открием, че те са къщовници и домошари. Техният девиз е “Моят дом е моята крепост”. Затова този психотип привлича жените от истеричния тип. Но бракът между тях е изпъстрен със специфични трудности и често е причина за заболявания при мъжа.
Мъжът от епилептичния психотип е претоварен физически и психически, уморява се, не му остава време да ухажва жена си, а тя иска именно това - да бъде ухажвана, да й купуват нови тоалети, да блести. Мъжът се опитва да задоволи всичките й прищевки, независимо че е скъперник. Той е “сдържан, но експлозивен” и именно поради своята сдържаност често заболява от хипертонична болест (с нейните инсулти) и исхемична болест на сърцето (с нейните инфаркти).

ИСТЕРИЧНИЯТ ТИП СЕ ОПИТВА ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ОКОЛНИТЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Каквото и да прави представителят на истеричния психотип, за него е важно не толкова съдържанието, колкото дали това, което върши, ще привлече вниманието на някого. Той постоянно се старае да прави впечатление и се упива от това какво впечатление е направил. Истеричният психотип през цялото време като че ли се намира на авансцената, а всички хора са негови зрители. А ако няма кой да го гледа, той сам си е и актьор, и зрител. За него “целият свят е театър”. Дори стеснителността си той проявява така, че да привлече внимание.

При този психотип особено развит е “институтът” на плача. Обикновено плачат децата. Истеричните психотипове – също. Това е проява на тяхната инфантилност (задържане на психиката на детско равнище). Но бурята бързо може да се смени от усмивка. Ако хората от параноичния психотип изобщо не почиват, от епилептичния предпочитат да почиват според средствата, с които разполагат, но добре, то от истеричния обичат не само да почиват, а почивката изобщо. Когато почиват, те забравят за работата, за своите задължения към дома и почиват с упоение, до припадък, със запои и т.н. - неспирна почивка, без прекъсване, без умора от нея.

Истеричният психотип е по-скоро сова, отколкото чучулига. Нощен живот, посрещането на късни гости, които се заседяват едва ли не до сутринта, посещение на престижни клубове – всичко това е характерно за този психотип. Той се храни нередовно, със сандвичи, не е претенциозен към храната, но, макар че обича да хапне вкусничко, особено деликатеси, за него е важен общият антураж. Обича пикантните подправки, пърженото, а храната изобщо не дъвче. Жената от този психотип в по-зряла възраст е склонна към напълняване, опитва се да провежда изтощителни диети, но бързо се отказва от тях: това късче е толкова вкусно, само едно, за последен път… А такива “сеанси” са честа практика при нея.

Хората от истеричния тип използват всяко заболяване за демонстрация на това колко им е лошо. Психиатрите наричат това условно “изгода от болестта”. Такива жени търсят за лечението си само нашумели лекари – колкото по-скъпо платят, толкова по-добре, значи мъжът им повече ги обича.

ШИЗОИДНИЯТ ПСИХОТИП СА ХОРА “УЧЕНИ– ФАНАТИЦИ”


Шизоидният психотип също не е шизофреник.
За да създаде ярък образ в киното, режисьорът Гайдай специално обучавал Александър Демяненко да върши всичко неловко. В резултат на това се изгражда образът на шизоидния Шурик във филма “Кавказка пленница”.

Такъв човек веднага може да бъде познат по възкъсите панталони, издути на коленете, по копчето, което едва се държи на един конец, по очилата, рамката на които е залепена с изолирбанд, и по много други мили нелепости. Поначало шизоидът е с много малки или по-съществени телесни несъвършенства, които обуславят комплекса му за малоценност. Това са късогледство, астигматизъм, неправилна захапка, плоско стъпало, лоша кожа, мършавост, вегетативна дистония и др. Като цяло той е със слабо изразен релеф на тялото – частите му са плоски, гърдите – вдлъбнати, прегърбен е, независимо от ръста и възрастта, пръстите му са с удебелени стави. Шизоидите спят през деня, работят нощем, тъй като през нощта им стига малкото енергия, за да пишат, четат, да мислят.

Шизоидът не умее да готви. Ако е семеен, не е твърде придирчив към храната, не придава значение на това дали тя е вкусна – все пак това не е духовна храна. В случаите, когато живее сам, този човек яде суха храна, а това води до заболяване от гастрит и язва. Понякога хората от този психотип се пропиват и стават хронични алкохолици...