Съкро­вено, за "Аз- а "

Много стихове от свещените книги, особено в упанишадите на Самаведа , прекрасни стихове, говореха за това съкро­вено, за това Аз.

Душата ти е целият свят - пишеше в тях, пишеше още, че в съня, в най-дълбокия си сън човек може да проникне в най-съкровеното си и да живее в Атман.


Чаровна мъдрост имаше в тези стихове, всички познания на най-мъдрите бяха събрани тук, чисти като меда, събиран от пчелите. Не, не трябваше да се пренебрегва мощта на познанията, събрани тук и запазени от безброй поколения мъдри брамини. Но къде бяха брамините, къде жреците и мъдреците, къде изкупих елите на грехове, на които се бе удало не само да опознаят, но и да живеят според това най-дълбоко познание? Къде беше Вещият, който би мо­гъл да изтръгне пребиваването си в Атман от съня в бодърствуването, в живота, във всяка крачка, в думите и делата? Сидхарта познаваше много достойни брамини, баща си преди всичко, непорочния, учения, най-достопочтения.


Ба­ща му бе достоен за преклонение: благородно и смирено бе държанието му, животът му бе чист, словото му бе мъдро, светли и възвишени бяха мислите му. Но и той, който толкова знаеше, живееше ли в блаженство, намерил ли бе покой, или беше един от онези, които търсят и жадуват истината? Не трябваше ли той отново и отново да засища жаждата си от свещените изво­ри - от книгите, от лъкатушната реч на брамините?

Защо и той, безукорният, трябваше всеки ден да се отмива от грехове, всеки ден да се очиства отново и отново. Нима Ат­ман не беше в него, нима изворът на изворите не беше в собст­веното му сърце?

Той, изворът на изворите, трябваше да бъде намерен в собственото Аз, него човек трябваше да притежава. Всичко останало бе само търсене, лутане по обиколни пътища, заблуда.

Такива бяха мислите на Сидхарта, това бе жаждата му, това бе мъката му...
СИНЪТ НА БРАМИНА Сидхарта Х. Хесе


п.п --- Атман се интерпретира като субективен аспект , той е светлина на човека, негова скрита същност.

Атман е външен и вътрешен: съставеният от храна е външен по отношение на съставения от прана (жизнено дихание), съставеният от прана е външен по отношение на съставения от ум (манас), съставеният от ум е външен по отношение на съставения от познание (виджнана), разкриващо действителната същност на човека (пуруша)...