Тургенев - Бащи и деца

Спомняте ли си романа на Тургенев "Бащи и деца", едно класическо произведение на руската литература, което отразява драматичното разминаване във възгледите и ценностите на поколенията.

Децата винаги са непокорни, а родителите винаги очакват в очите на творенията си да видят отражение на собствения си живот.

Навремето поуките бяха започнали да звучат като клише. Може би просто защото - особено в романа за сблъсъка на поколенията - нещата изглеждаха повече от очевидни. И конфликтът беше очевиден, и кулминацията, а и развръзката бе напълно предвидима.

Онези, които си спомнят моралните послания на класическата литература, сигурно сега имат усещането, че наблюдават нещо, което вече са преживявали. Макар и със специфично български сюжет ...

Психологията на родителското желание за неразривна връзка с децата има много и най-различни обяснения. Понякога стремежът да се хванеш за живота още по-здраво, защото часовникът неумолимо отброява неговото изплъзване. Често пъти вторачването в собственото дете е и израз на някакво - дори неосъзнато - чувство за вина.

Някога нещичко не си направил за детето си, не си успял да го прегърнеш навреме и днес споменът ти връща болката удесеторено и те кара да виждаш "интересни неща"

Годините никога няма да върнат времето назад... а понятието нихилизъм става световно известно и популярно, благодарение най-вече на руските писатели, с техния опит да се обрисува един млад нов човек на бунта и несъгласието с несправедливостите на своето време и своето общество.


В романа “Бащи и деца” (1862) на Иван Тургенев (1818-1883). Руският писател дава поведенческия модел на руския нихилист в персонажа на Евгении Базаров. Отрицанието на традиционното дворянско - крепосническо общество на царизма е основен въпрос за героя.

Крепостното право и авторитаризма на Петър І, създали етатистките традиции в руските социално-политически отношения, са негов основен критически прицел. Това отрицание не е просто казване на “не”, то е в преосмислянето на основите на социално-политическите отношения и традиции, които се коренят в етиката на старите поколения. Върху тях се насочва нихилизмът на Базаров. Със силата на модерната наука той е готов да докара до край смисъла на нравствеността, която е главния разкол в традициите в обществото между бащите и децата, между поколенията, за които социалната приемственост е фундамент.

Въпреки че Тургенев, пишейки романа, е пребивавал в Европа, образа на Базаров е замислен като руски младеж, бродещ из Русия и защитаващ принципите на нихилизма. Желанието не само на Тургенев, но и на множество руски автори от втората половина на ХІХ в. е да обяснят новите идеи и съответно новите млади хора, които ги споделят и проповядват