И ако разгледаме по-внимателно...

Мисловната част от същноста ни рядко се държи както подобава, предавайки се на мечти и разсеяност, и деятелната се отклонява от нормалното си направление, увличайки се в непостоянни желания, които се възбуждат не от потребностите на естеството, а от външни страсти. Затова и сърцето няма покой и докато тези страни се намират в такова състояние, не може да го има.

Най-много тиранизират сърцето страстите.

Ако не бяха те, разбира се, щяха да съществуват неприятности - но те никога не биха измъчвали сърцето така, както го измъчват страстите.

Как изгаря сърцето от гняв! Как го терзае ненавистта! Как го яде злата завист! Колко тревоги и мъки причинява неудовлетвореното или посрамено тщеславие! Как задушава скръбта, как страда гордостта!




И ако разгледаме по-внимателно, ще видим, че всички наши сърдечни тревоги и болки са от страстите. Удовлетворяването им дава радост, но кратковременна, а когато не се удовлетворяват, а напротив, срещат противното, причиняват скръб, продължителна и непоносима.
И така, вижда се, че сърцето ни е коренът и центърът на живота. То, показвайки доброто или лошото състояние на човека, възбужда за дейност и други сили и отново приема в себе си следствието от дейността им за усилване или отслабване на онова чувство, с което се определя състоянието на човека.

Изглежда така, сякаш на него би трябвало да се даде пълната власт и за управлението на нашия живот, както това бива у мнозина - у някои напълно, а при други по-малко. Изглежда така и може би по естество то е имало точно такова предназначение, но страстите са навлезли и са размътили всичко. При тях сърцето посочва и състоянието ни невярно, и впечатленията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, и вкусовете се извращават, и възбуждането на другите сили се насочва в погрешна посока. Затова сега е закон да държиш сърцето си в ръце и да подлагаш чувствата, вкусовете и влеченията на строгата му критика.

Когато някой се очисти от страстите, нека дава воля на сърцето си; но докато страстите са в сила, да се дава воля на сърцето, значи явно да обречеш себе си на неверни стъпки. Най-лошо постъпват онези, които като цел на живота си поставят сладостта и наслаждението на сърцето. Тъй като плътските и чувствени сладости и наслаждения се проявяват по-силно, такива лица винаги изпадат в груба чувственост и падат под онази черта, която отделя човека от другите същества .