Защото любовта не се гордее.

Защото любовта не търси своето.


В твоята спасителна прегръдка давех яда и разочарованието си всеки път, когато се сблъсквах с хората и Бога. Ръцете ти ме държаха здраво, защото любовта не безобразничи. В огромното ти синьозелено око постоянно гореше тихо разбиране. Ти никога не ме погледна с укор.

Защото любовта не се превъзнася.
Не се раздразни, когато привлечена от миражната светлина на далечен фар ти обръщах гръб.

Твоят прибой ме посрещаше с перлена огърлица от радостна пяна, с която празнувахме моето завръщане.



Издигаше острия сърп на най-устремената си вълна, с която откосяваше наръч звезди и ги посипваше върху косите ми, за да съм красива, когато отново стъпя на твоя бряг. Защото любовта не се гордее.