Но и най-мощната метафора е способна да предаде само част от истината.


Няма метафора, която да разказва цялата история от всичките й страни, и следователно няма представа за настоящето — нека оставим настрани бъдещето, — която да бъде завършена или последна.
Когато в късните си юношески и ранните си младежки години — преди повече от четвърт век, — подобно на много млади хора си мислех, че имам всички отговори.

Скоро след това научих, че моите „отговори" са частични, едностранчиви и остарели. Нещо повече, започнах да оценявам факта, че правилният въпрос обикновено е по-важен от правилния отговор на погрешно зададения въпрос.
Надявам се, че когато „Третата вълна" дава отговори, същевременно задава и много нови въпроси.
Признанието, че няма познание, което може да бъде пълно, че няма метафора, която може да бъде цялостна, с само по себе си хуманизиращо. То се противопоставя на фанатизма. Дава дори на неприятелите възможността за частична истина и на всеки — възможност за грешка. Тази възможност присъства особено силно в широкомащабния синтез.

Но както е писал критикът Джордж Стейнър: „Да задаваш големи въпроси е все едно да рискуваш получаването на погрешни отговори. Да не ги задаваш въобще е все едно да отнемаш живеца на разбирането."
Във време на експлодираща промяна — с разкъсването на личния живот, с разпадането на съществуващия социален ред и с изплуващия на хоризонта фантастичен, нов начин на живот — задаването на най-големите въпроси за нашето бъдеще е не просто въпрос па интелектуално любопитство. Това е въпрос на оцеляване.
Знаем ли това или не, повечето от нас вече са въвлечени в противопоставянето — или в създаването — на новата цивилизация.

Надявам се, че „Третата вълна" ще помогне на всеки от нас да направи своя избор.