Случвало ли ви се !?

Психологическото блокиране се причинява от негативното ни мислене, което често става подсъзнателно извън нашия контрол. Това явление съществува при всички хора в някаква степен и не създава някакви определени чувства, тъй че човек не може да знае дали със сигурност присъства.

Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните?

Една от отговорностите ми в къщи, докато растях, беше да изхвърлям боклука. "Често ми напомняха това. Чувах този въпрос много често: „ ... изхвърли ли боклука?“ И до ден днешен това е едно от нещата, които аз правя у дома.

Това е ценен урок от ежедневието който е добре да научим. Вярвам, че животът ни ще върви по-добре, когато се научим редовно да изхвърляме „боклука“ от него.

Всички искаме по-добър живот, но само желанието няма да направи нещата по-различни. След като нещо е сторено в миналото, ние не можем да се върнем и да го изтрием. И така миналото може да се превърне в ужасен затвор, в който старите дела ни правят неспособни да се променим...

И ако разгледаме по-внимателно...

Мисловната част от същноста ни рядко се държи както подобава, предавайки се на мечти и разсеяност, и деятелната се отклонява от нормалното си направление, увличайки се в непостоянни желания, които се възбуждат не от потребностите на естеството, а от външни страсти. Затова и сърцето няма покой и докато тези страни се намират в такова състояние, не може да го има.

Най-много тиранизират сърцето страстите.

Ако не бяха те, разбира се, щяха да съществуват неприятности - но те никога не биха измъчвали сърцето така, както го измъчват страстите.

Как изгаря сърцето от гняв! Как го терзае ненавистта! Как го яде злата завист! Колко тревоги и мъки причинява неудовлетвореното или посрамено тщеславие! Как задушава скръбта, как страда гордостта!




И ако разгледаме по-внимателно, ще видим, че всички наши сърдечни тревоги и болки са от страстите. Удовлетворяването им дава радост, но кратковременна, а когато не се удовлетворяват, а напротив, срещат противното, причиняват скръб, продължителна и непоносима.
И така, вижда се, че сърцето ни е коренът и центърът на живота. То, показвайки доброто или лошото състояние на човека, възбужда за дейност и други сили и отново приема в себе си следствието от дейността им за усилване или отслабване на онова чувство, с което се определя състоянието на човека.

Изглежда така, сякаш на него би трябвало да се даде пълната власт и за управлението на нашия живот, както това бива у мнозина - у някои напълно, а при други по-малко. Изглежда така и може би по естество то е имало точно такова предназначение, но страстите са навлезли и са размътили всичко. При тях сърцето посочва и състоянието ни невярно, и впечатленията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, и вкусовете се извращават, и възбуждането на другите сили се насочва в погрешна посока. Затова сега е закон да държиш сърцето си в ръце и да подлагаш чувствата, вкусовете и влеченията на строгата му критика.

Когато някой се очисти от страстите, нека дава воля на сърцето си; но докато страстите са в сила, да се дава воля на сърцето, значи явно да обречеш себе си на неверни стъпки. Най-лошо постъпват онези, които като цел на живота си поставят сладостта и наслаждението на сърцето. Тъй като плътските и чувствени сладости и наслаждения се проявяват по-силно, такива лица винаги изпадат в груба чувственост и падат под онази черта, която отделя човека от другите същества .

Весело - скучно

Всяко въздействие върху сърцето създава в него особени чувства, но за различаването им няма в нашия език думи.

Ние ги изразяваме с общи термини: приятно - неприятно, харесва ни - не ни харесва, весело - скучно, радост - мъка, скръб - удоволствие, покой - безпокойство, досада - доволство, страх - надежда, антипатия - симпатия.






Наблюдавайте себе си и ще забележите, че на сърцето ни лежи ту едно, ту друго.
Но значението на сърцето в икономията на нашия живот не е само в това страдателно да приема впечатленията и да свидетелства за нашето удовлетворително или неудовлетворително състояние; но и това да поддържа енергията на всички сили на душата и тялото.

Вижте колко бързо се върши делото, което ни харесва и ни е по сърце! А когато не ни е по сърце ... Затова хората, които умеят да се управляват, когато трябва да свършат нещо, което не им е по сърце, бързат да открият в него приятната страна и като я примирят със сърцето си, поддържат в себе си енергията, която е нужна за това. Ревността - движещата сила на волята - изхожда от сърцето.

Така и в умствената работа предметът, допаднал на сърцето, ни по-бързо и по-всестранно се обсъжда. При това мислите се роят като от само себе си и трудът, колкото и да е дълъг, не тежи...

Защото любовта не се гордее.

Защото любовта не търси своето.


В твоята спасителна прегръдка давех яда и разочарованието си всеки път, когато се сблъсквах с хората и Бога. Ръцете ти ме държаха здраво, защото любовта не безобразничи. В огромното ти синьозелено око постоянно гореше тихо разбиране. Ти никога не ме погледна с укор.

Защото любовта не се превъзнася.
Не се раздразни, когато привлечена от миражната светлина на далечен фар ти обръщах гръб.

Твоят прибой ме посрещаше с перлена огърлица от радостна пяна, с която празнувахме моето завръщане.



Издигаше острия сърп на най-устремената си вълна, с която откосяваше наръч звезди и ги посипваше върху косите ми, за да съм красива, когато отново стъпя на твоя бряг. Защото любовта не се гордее.

Емоции неподвластни на времето

Най-точините сладурчовци


завинаги КРАСИВКО



Св. Николас в Прага

МЪЖЪТ И ДВЕТЕ ЖЕНИ

МАТЮ ПРАЙЪР 1664–1721

Забавен случаи има у Езоп за мъж, на две жени ревниви роб.
Едната — млада, другата по-стара му скубели косите в надпревара.
Едната белите, за да изглежда млад,
а другата пък черните изтръгвала със яд.
Търпял мъжът каприза и на двете,защото сам им се наврял в ръцете.
Живял така до оня божи миг,
когато станал олисял старик.
Разбрали хората, че бил плешив от време
и мозъкът под голото му теме.

Поука
О, кралю, тия две жени
са някои жени през наши дни.
Изтръгнатите косми живи
не са май друго, а Прерогативи.

Персоната ти мразят всички Тори,
а Вигите с властта ти са в раздори.

Каквото да дадеш или си дал,
за тях оставаш неспособен крал.
И твоята прилича ми на оня…
Той без коса останал, ти май… и без корона.

Но и най-мощната метафора е способна да предаде само част от истината.


Няма метафора, която да разказва цялата история от всичките й страни, и следователно няма представа за настоящето — нека оставим настрани бъдещето, — която да бъде завършена или последна.
Когато в късните си юношески и ранните си младежки години — преди повече от четвърт век, — подобно на много млади хора си мислех, че имам всички отговори.

Скоро след това научих, че моите „отговори" са частични, едностранчиви и остарели. Нещо повече, започнах да оценявам факта, че правилният въпрос обикновено е по-важен от правилния отговор на погрешно зададения въпрос.
Надявам се, че когато „Третата вълна" дава отговори, същевременно задава и много нови въпроси.
Признанието, че няма познание, което може да бъде пълно, че няма метафора, която може да бъде цялостна, с само по себе си хуманизиращо. То се противопоставя на фанатизма. Дава дори на неприятелите възможността за частична истина и на всеки — възможност за грешка. Тази възможност присъства особено силно в широкомащабния синтез.

Но както е писал критикът Джордж Стейнър: „Да задаваш големи въпроси е все едно да рискуваш получаването на погрешни отговори. Да не ги задаваш въобще е все едно да отнемаш живеца на разбирането."
Във време на експлодираща промяна — с разкъсването на личния живот, с разпадането на съществуващия социален ред и с изплуващия на хоризонта фантастичен, нов начин на живот — задаването на най-големите въпроси за нашето бъдеще е не просто въпрос па интелектуално любопитство. Това е въпрос на оцеляване.
Знаем ли това или не, повечето от нас вече са въвлечени в противопоставянето — или в създаването — на новата цивилизация.

Надявам се, че „Третата вълна" ще помогне на всеки от нас да направи своя избор.

3-та вълна 2

Много от днешните промени не са независими една от друга. Нито са случайни. Например разпадането на нуклеарното семейство, глобалната енергийна криза, разпространението на култове , появяването на гъвкаво работно време и на новите пакети от основни социални помощи, възникването на движения от Квебек до Корсика — може би всички те изглеждат като изолирани събития.

Но е вярно точно обратното. Тези и много други привидно нямащи нищо общо събития или течения са взаимно свързани. Всъщност те са части от едно много по-значимо явление: смъртта на индустриализма и зараждането на една нова цивилизация.
Дотогава, докато ги мислим като изолирани промени и изпускаме това тяхно по-голямо значение, няма да можем да намерим за тях един последователен, сполучлив отговор. Личните ни решения — като индивиди — ще остават безцелни или ще бъдат самоунищожителни. Като правителства — ще се препъваме от кризата в програмата, която ще доведе до катастрофа, залитайки в бъдещето без план, без надежда, без прозрение.
Лишени от систематична рамка за разбиране на сблъсъка от сили в днешния свят, ние сме като екипаж на кораб, попаднал в клопката на буря и опитващ се да лавира между опасните рифове без компас или карта.


В култура от взаимо-изключващи се специализации, които се давят във фрагментарни данни и подробни анализи, синтезът е не просто полезен — той е жизненоважен. По тази причина „Третата вълна" е книга описва старата цивилизация, в която мнозина сме израснали, и представя една практична, разбираема картина на новата цивилизация, разцъфтяваща сред нас , новата цивилизация е така дълбоко революционна, че хвърля предизвикателства към всички наши стари схващания.

Старите начини на мислене, старите формули, догми и идеологии — без значение колко лелеяни и колко полезни са били те в миналото — вече не са съвместими с фактите. Светът, който бързо изплува от сблъсъка с новите ценности и технологии, с новите геополитически отношения, с новите стилове на живот и форми на общуване, изисква изцяло нови идеи и аналогии, класификации и понятия. Не можем да натъпчем света на утрешния ден, който с все още в ембрионален вид, в традиционните вчерашни уютни ниши. Не са никак подходящи и ортодоксалните нагласи и настроения....

3-та вълна

„Третата вълна" е за онези, които мислят, че човешката история — далеч от своя край — едва-що е започнала.
Мощна приливна вълна се надига днес над голяма част от света, като създава ново, често чудновато обкръжение, в което да работим, да се забавляваме, да отглеждаме децата си или да се оттегляме от работа.

В тази объркваща среда бизнесмените плуват срещу изключително непостоянни икономически течения; политиците гледат как техните рейтинги бясно скачат нагоре и надолу; университетите, болниците и другите институции се борят отчаяно срещу инфлацията. Ценностните системи се пропукват и срутват, докато спасителните лодки на семейството, училището и държавата лудо се мятат насам-натам.

Вглеждайки се в тези бурни промени, можем да ги възприемем като изолирани факти, които сочат нестабилност, разруха и бедствие. Но ако се отдръпнем малко назад, за да погледнем по-отдалеч, стават видими някои неща, които иначе биха могли да минат незабелязано...
А.Тофлър

Формата на кръга

В умовете на древните философи нещо божествено и тайнствено винаги е било свързано с формата на кръга. Древният свят, последователен в своя символизъм и в своите пантеистични интуиции, съединявайки видимата и невидима Безкрайност в едно, изобразявал Божеството - както и неговото външно Покривало - чрез кръга. Сливането на двете в единство и даваното на двете име Theos е обяснено по този начин и става още по-научно и философско. Етимологичното определение от Платон на думата Theos беше вече дадено на друго място. В своя „ Cratylus " той го получава от глагола the-ein „движа се", както е подсказано от движението на небесните тела, което Платон свързва с Божественото. Според Езотеричната Философия това Божество по време на своите „Нощи" и своите „Дни", или цикли на Покой и Дейност, е „Вечно Непрекъсващо Движение", „Вечно-Ставащо", както и „Вечно Световно Настояще и Вечно-Съществуващо". Последното е основна абстракция; първото е единственото възможно представяне в човешкия ум, ако той не свързва това Божество с някакъв образ или форма. Това е вечна, никога непреставаща Еволюция, възвръщаща се по спирала, в своя непрекъснат процес на предвижване в течение на еони от време, към изначалното си състояние - Абсолютното Единство.



Само на малките Богове давали абсолютните атрибути на Висшите. Така Бог Шу, олицетворение на Бог Ра, който се появява като „Голяма Котка от Басейна на Персей в Ан", често бил изобразяван на египетските паметници като седящ и държащ кръст, символ на четирите части на света или Стихиите, присъединен към кръга.
В твърде научния труд ,; The Natural Genesis " на Джералд Меси, под заглавието „ Typolody of the Cross" могат да се намерят повече сведения за кръста и кръга, отколкото в който и да е известен ни труд. На онзи, който би искал да има доказателства за древността на кръста, препоръчваме тези два тома. Авторът казва:
„Кръгът и кръстът са неделими... Crux Ansata съединява кръга и кръста с четири ъгъла. Поради този произход кръгът и кръстът от време на време са били заменяни един с друг. Например Чакрата или Дискът на Вишну е кръг. Това наименование сочи въртенето, кръговото движение, периодичността, колелото на времето. Бог го ползва като оръжие, насочено към врага. Така и Тор хвърля своето оръжие Филфот, което е с формата на четиристранен кръст (Свастика) и е символ на четирите страни на света. По този начин кръстът е еквивалент на кръга на годината. Емблемата на колелото съединява кръста и кръга в едно, както показва йероглифът и възелът на Анкх
Също така, двойственият глиф бил свещен само за посветения, но не и в очите на профана.

Тъй като Раул Рощет доказва, че:
„Знакът се появява на обратната страна на финикийската монета, която на лицевата има изображение на овен... Същият този знак, понякога наричан Огледало на Венера, понеже е бич символ на размножението, се е употребявал за обозначение на задните части на ценни жребии кобичи от коринтска и други прекрасни конски породи".

Между другото, това прилича на...

Френският учен г-н Дьо Саси, човек с голяма ерудиция, намира в Книгата на Енох няколко твърде странни твърдения, „достойни за най-сериозно изследване", както казва той. Например:
„.Авторът (Енох) определя в слънчевата година 364 дни и явно знае периодите от три, пет и осем години, след които следват четири допълнителни дни; явно в неговата система последните се отнасят към равноденствието и слънцестоенето. "
По-нататък той допълва:
„Аз виждам само един начин да бъдат обяснени (тези „нелепости"), а именно да се предположи, че авторът излага някаква фантастична система, която е можела да съществува преди времето, когато Световният потоп е променил реда в Природата."
Точно така е; и Т. Д учи, че този „ред в Природата" е бил така променен, както и поредните земни човечества. Тъй като, както ангелът Уриел казва на Енох:




„Виж, аз ти показах всички неща, о, Енох; и всички неща аз ти разкрих. Ти виждаш Слънцето, Луната и тези, които управляват звездите на Небето, които предизвикват всички действия, смяната на годишните времена и тяхното възвръщане. В дните на греш-ниците годините ще бъдат намалени... Луната ще измени своите закони... "
В онези дни, преди годините на Великия потоп, който смел атлантите и променил повърхността на цялата Земя (следствие на това, че „Земята " (или нейната ос) се наклонила), Природата - геологически, астрономически и космически - въобще не би могла да е същата, именно защото Земята се наклонила. Цитираме думи от Книгата на Енох:
„И Ной възкликнал в мъка: „Чуй ме, чуй ме, чуй ме!" - трижди. И казал той... „Земята се труди и се тресе мощно. Несъмнено, аз ще загина заедно с пея. "
Между другото, това прилича на една от многото „непоследователности", срещани в Библията, ако бъде четена буквално. Тъй като най-малкото, което може да се каже, е, че този страх е много странен за онзи, който е „придобил милост в очите на Господа" и на когото е било заповядано да построи ковчега! Но тук ние виждаме почтеният Патриарх да изразява такъв страх, като че ли той вместо „приятел" на Бога е един от Великаните, осъдени от разгневеното Божество. Земята вече се е наклонила и наводнението от водите станало въпрос на време, но въпреки това Ной явно нищо не знае за своето предназначено спасение.

.... Действително, заповедта е била дадена; заповедта на Природата и Закона за еволюцията - Земята да смени своята раса и четвъртата раса да бъде ... и да отстъпи мястото за по-добра.

Сега възниква естественият въпрос: кой е могъл да изпрати на апокрифния автор това мощно видение - към което и време преди Галилей то да се е отнасяло - че земята е можела периодично да накланя оста си? Откъде е могъл той да почерпи такова астрономично и геологично знание, ако Тайната мъдрост, от чийто извор са пили древните Риши и Питагор, е само фантазия, измислица на по-късните векове? Не е ли прочел случайно Енох, пророчески, следните редове от трудовете на Фридрих Кле за Потопа:
„ В примитивните времена положението на земното кълбо по отношение на слънцето явно се е различавало от сегашното и тази разлика е трябвало да се появи поради преместването на земната ос на въртене. "
Т.Д Балватска

Булото на Майя

Булото на Майя , не бяха вече „Колко съм бил сляп и глух! - мислеше си той и крачеше бързо. - Когато някой чете нещо написано, чийто смисъл се опитва да проумее,той не пренебрегва знаците и буквите, не ги нарича измама, случайност или негодна обвивка, чете ги, изу­чава ги, обича ги - буква по буква.

Ала аз, като исках да прочета книгата на света и книгата на собственото си същество, аз, под­веден от един въображаем смисъл, презирах буквите и знаците, наричах света на явленията измама, наричах взора и езика си случайни и нищожни явления. Не, това вече е минало, аз се про­будих, наистина се пробудих и едва днес се родих."

Потънал в тези размисли, Сидхарта изведнъж се спря, като че змия лежеше на пътя му.

Внезапно му стана ясно и нещо друго: наистина пробуден и новороден, той трябваше да започне живота си отново и съв­сем отначало. Когато същата тази сутрин напусна горичката Йетаваиа, горичката на Възвишения, пробудил се вече, вече на път към себе си, обзе го желание, пък и му се струваше естест­вено и разбиращо се от само себе си. след годините на странс­тване да се завърне в родния си дом и при баща си. Но едва сега, в този миг, когато застина, сякаш змия бе изпълзяла на пътя му, той се пробуди и разбра: „Аз не съм вече онзи, който съм бил, не съм вече отшелник, не съм вече жрец, не съм вече брамин. Какво да правя у дома, при баща си? Да уча? Да принасям жертви? Да съзерцавам. Това вече е минало, то вече не стои на моя път."

Сидхарта спря неподвижен и за миг, колкото трае едно ди­хание, сърцето му се смрази, той усети, че е съвсем сам, че сърцето му мръзне в гърдите като малко животно, като птица или зайче.

Съкро­вено, за "Аз- а "

Много стихове от свещените книги, особено в упанишадите на Самаведа , прекрасни стихове, говореха за това съкро­вено, за това Аз.

Душата ти е целият свят - пишеше в тях, пишеше още, че в съня, в най-дълбокия си сън човек може да проникне в най-съкровеното си и да живее в Атман.


Чаровна мъдрост имаше в тези стихове, всички познания на най-мъдрите бяха събрани тук, чисти като меда, събиран от пчелите. Не, не трябваше да се пренебрегва мощта на познанията, събрани тук и запазени от безброй поколения мъдри брамини. Но къде бяха брамините, къде жреците и мъдреците, къде изкупих елите на грехове, на които се бе удало не само да опознаят, но и да живеят според това най-дълбоко познание? Къде беше Вещият, който би мо­гъл да изтръгне пребиваването си в Атман от съня в бодърствуването, в живота, във всяка крачка, в думите и делата? Сидхарта познаваше много достойни брамини, баща си преди всичко, непорочния, учения, най-достопочтения.


Ба­ща му бе достоен за преклонение: благородно и смирено бе държанието му, животът му бе чист, словото му бе мъдро, светли и възвишени бяха мислите му. Но и той, който толкова знаеше, живееше ли в блаженство, намерил ли бе покой, или беше един от онези, които търсят и жадуват истината? Не трябваше ли той отново и отново да засища жаждата си от свещените изво­ри - от книгите, от лъкатушната реч на брамините?

Защо и той, безукорният, трябваше всеки ден да се отмива от грехове, всеки ден да се очиства отново и отново. Нима Ат­ман не беше в него, нима изворът на изворите не беше в собст­веното му сърце?

Той, изворът на изворите, трябваше да бъде намерен в собственото Аз, него човек трябваше да притежава. Всичко останало бе само търсене, лутане по обиколни пътища, заблуда.

Такива бяха мислите на Сидхарта, това бе жаждата му, това бе мъката му...
СИНЪТ НА БРАМИНА Сидхарта Х. Хесе


п.п --- Атман се интерпретира като субективен аспект , той е светлина на човека, негова скрита същност.

Атман е външен и вътрешен: съставеният от храна е външен по отношение на съставения от прана (жизнено дихание), съставеният от прана е външен по отношение на съставения от ум (манас), съставеният от ум е външен по отношение на съставения от познание (виджнана), разкриващо действителната същност на човека (пуруша)...

Тургенев - Бащи и деца

Спомняте ли си романа на Тургенев "Бащи и деца", едно класическо произведение на руската литература, което отразява драматичното разминаване във възгледите и ценностите на поколенията.

Децата винаги са непокорни, а родителите винаги очакват в очите на творенията си да видят отражение на собствения си живот.

Навремето поуките бяха започнали да звучат като клише. Може би просто защото - особено в романа за сблъсъка на поколенията - нещата изглеждаха повече от очевидни. И конфликтът беше очевиден, и кулминацията, а и развръзката бе напълно предвидима.

Онези, които си спомнят моралните послания на класическата литература, сигурно сега имат усещането, че наблюдават нещо, което вече са преживявали. Макар и със специфично български сюжет ...

Психологията на родителското желание за неразривна връзка с децата има много и най-различни обяснения. Понякога стремежът да се хванеш за живота още по-здраво, защото часовникът неумолимо отброява неговото изплъзване. Често пъти вторачването в собственото дете е и израз на някакво - дори неосъзнато - чувство за вина.

Някога нещичко не си направил за детето си, не си успял да го прегърнеш навреме и днес споменът ти връща болката удесеторено и те кара да виждаш "интересни неща"

Годините никога няма да върнат времето назад... а понятието нихилизъм става световно известно и популярно, благодарение най-вече на руските писатели, с техния опит да се обрисува един млад нов човек на бунта и несъгласието с несправедливостите на своето време и своето общество.


В романа “Бащи и деца” (1862) на Иван Тургенев (1818-1883). Руският писател дава поведенческия модел на руския нихилист в персонажа на Евгении Базаров. Отрицанието на традиционното дворянско - крепосническо общество на царизма е основен въпрос за героя.

Крепостното право и авторитаризма на Петър І, създали етатистките традиции в руските социално-политически отношения, са негов основен критически прицел. Това отрицание не е просто казване на “не”, то е в преосмислянето на основите на социално-политическите отношения и традиции, които се коренят в етиката на старите поколения. Върху тях се насочва нихилизмът на Базаров. Със силата на модерната наука той е готов да докара до край смисъла на нравствеността, която е главния разкол в традициите в обществото между бащите и децата, между поколенията, за които социалната приемственост е фундамент.

Въпреки че Тургенев, пишейки романа, е пребивавал в Европа, образа на Базаров е замислен като руски младеж, бродещ из Русия и защитаващ принципите на нихилизма. Желанието не само на Тургенев, но и на множество руски автори от втората половина на ХІХ в. е да обяснят новите идеи и съответно новите млади хора, които ги споделят и проповядват

Рецепта за вана

билкова рецепта за вана:
шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 2 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г

Освежаващи вани

Сутрешна тонизираща и освежаваща вана:
розмариново масло - 3 капки
хвойново масло - 5 капки
ментово масло - 2 капки


Дневна освежаваща, тонизираща и разхлаждаща вана:
бергамотово масло - 4 капки
босилеково масло - 2 капки


Вечерна успокояваща и сънотворна вана:
лайково масло - 2 капки
лавандулово масло - 5 капки
етерично масло от портокалови кори - 2 капки

АРОМАТНИ РЕЦЕПТИ

билкова рецепта (за ароматна възглавница):



съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 2 части
стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 1 част
цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) -1 част
стръкове от дива мащерка (Hb. Thymi serp.) -1 част



билкова рецепта (за ароматен дюшек):
пъпки от бял бор (Gem. Pini silv.) - 2 части
листа от здравец (Fol. Geranii mac.) - 2 части
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) -1 част
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 1 част

10 илюзии _ 3

Хората променили света

Езоп, Конфуций, Лао-Дзъ, Буда, Мохамед, Мойсей и Исус са били между тях.
... Чуанг-Дзъ, Аристотел, Хуанг-по, Сахара, Махавира, Кришнамурти.
Както и Парамаханза Йогананда, Рамана Махарши, Кабир, Ралф Уалдо Емерсън, Тич Нат Ханх, Далай Лама, Елизабет Клинтън.
Също и Шри Ауробиндо, Майка Тереза, Мехер Баба, Махатма Ганди, Кахлил Гибран, Баха Аллах, Ърнест Холмс, Саи Баба.
Включително и Жана д'Арк, Франсиз Асизски, Джоузеф Смит...

Поразително е сходството в техните прозрения. Възникнали в съвсем различно време и място, разделени от множество народи и столетия, всички те биха могли да бъдат изречени по едно и също време, толкова нищожни са отликите, толкова необозримо е общото между тях...
Културната история на Човечеството гласи, че:
1. Бог има свой дневен ред. (Нуждата съществува).
2. Резултатът от живота е под съмнение. (Неуспехът съществува.)
3. Вие сте разделени от Бога. (Разединението съществува.)
4. Няма достатъчно. (Недостигът съществува.)
5. Има нещо, което трябва да направите. (Изискването съществува.)
6. Ако не го направите, ще бъдете наказани. (Присъдата съществува).
7. Наказанието е вечно проклятие. (Осъждането съществува.)
8. Затова любовта поставя условия. (Ограничеността от условия съществува).
9. Познаването и отговарянето на условията води до превъзходство. (Превъзходството съществува).
10. Не знаете, че това са илюзии. (Невежеството съществува.)
Тази културна история е вкоренена у вас, тъй че я изживявате напълно. Това, казвате си един на друг, „е точно както си е".
...

НУЖДАТА СЪЩЕСТВУВА
Това е - най-голямата Илюзия. Върху нея са изградени всички други илюзии.
Всичко, което преживявате в момента, целият ви житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се корени в тази представа и в мислите ви, породени от нея.
Във Вселената нужда не съществува. От нещо се нуждае само оня, който изисква някакъв определен резултат. Вселената не изисква никакъв определен резултат. Вселената е резултатът. И в съзнанието на Живота нужда не съществува. Живота щеше да има нужда от нещо само ако изискваше някакъв определен резултат. Живота не изисква никакъв определен резултат. Ние създаваме всички резултати...
Н.Уолш