ЗВУКЪТ НА ОРФЕЕВАТА ГОРА

От чанове ли си родено
или от песни и любов?
Това са стихове за село Гела. Близо до него са най-високите върхове на Родопа – Карлък и Перелик. Вятър ручи и звукове се събират в мелодии. Гората запява, тревата се гъне като кадифе. Чучурът избистря сърцето си. И се носят сладкопойни Орфееви гласове през гората: “Аз не съм само дърво за огън, аз съм душа, която издава звук и твори песен.”
...





От времето на Орфей до Страдивари, а и до днес, се заделят ситни дървета, които под формата на дървесина отиват за износ в други страни, но там се съхраняват за музикални инструменти.


Връзката между Родопите и Италия започва от Орфеево време – траките и троянците са били съюзници. Тази връзка продължава чрез едноименните селища – Гела, Смолянско, и град Гела – Сицилия. В този град – Гела, Сицилия – е открита вазата с изображението на Орфей.
Споменахме за Страдивари от Кремона. Освен на майсторството си, той разчитал на дълбокия звук на самото дърво, на неговата възраст, на дебелината на дървесинния пласт на цигулките, на неразкрития още като състав лак, на начина за изсушаване на дървото. Има версия, че родопското дърво, отсечено в Орфеевия край, първом престоявало в солена морска вода, а след това било изсушавано. Затова звукът на цигулките “Страдивариус” не заглъхва с годините, а се подобрява. Колкото повече свири цигулката, толкова по-добра става. “Атомите на дървото” действат с пулса на кръвта. Това е музикалното братство между човек и дърво. На такава цигулка е свирел Паганини.
...



Това е музикалното братство между човек и дърво. На такава цигулка е свирел Паганини.
В Кремона се създава единственото висше училище за майстори на струнни инструменти. То продължава традициите на Амати, Руджиери, Гуерниери, Страдивари... Под влияние на италианските майстори и на връзките между Италия и Родопите, и в планината на Орфей се раждат прочути майстори на музикални инструменти – кавали, гъдулки, сазове, гайди... Документирано е името на един такъв майстор от село Гела, Смолянско, който – освен обикновените музикални инструменти – измайсторил хармониум, който гелци наричали “пиано”. Майсторът се казвал Никола Пихтев и измайсторявал това “пиано” цели 10 години. То било с 29 бели клавиша за тоновете и 20 черни – за полутоновете. Пластинките направил от гилзи. Инструментът се задвижвал отдолу с крака чрез дървен механизъм. С кожа от диви зайци направил мех – да подава въздух към металическите пластинки. Майсторът от село Гела вложил в този музикален инструмент 3000 части от дърво, метал и кожа. Останки от този прочут инструмент бяха запазени в Широка лъка до средата на XX век. Затова наричаме Родопа Орфеевата планина.

от Орфей и Евридика