Орфическия огън

Питагор, най-големият ученик на Орфей, продължава неговото учение, като създава Питагорейската школа. Той въвежда степени на посвещенията. Опитва се да дешифрира числата. Пише за тоновете на всемира. Питагорейската школа в сърцевината си е Орфическа школа.

От Делфи Питагор се премества в Сицилия. Става прочут с учението си, но краят му е трагичен. Къщата на Питагор с 40 негови ученици бива подпалена. Изгарят вътре 38 питагорейци. Започва гонението на Орфей и орфизма, на Питагор и питагорейците.

Павзаний и Диодор твърдят, че в чест на Орфей имало гробница, която просъществувала до II век пр.н.е. При нашествията тя била разрушена.

Сократ станал орфист. Аристотел споменава Орфей. Еврипид го възпява. Емпедокъл станал орфист. Питагор, Платон и Хезиод ползвали свободно две книги на Орфей – Свещени слова и Посвещения. Страбон определя Орфей като учен. Еврипид в Алцеста споменава за рецепти на Орфей, съдържащи предписания “за лекуване на душевни и телесни заболявания”. Той го възпява в няколко свои книги.

Плутарх бил жрец в Делфийското светилище. Пиндар изпял топли думи за бащата на песента. Критий го нарекъл “изобретателят на стихосложението”. Аристотел приел, че детската душа се извайва с музика. Есхил го споменава в Агамемнон. Много още искри за Орфей можем да съберем от древните автори на Гърция. И от всеки стих на Орфей се разпалва орфически огън.