Делфин

В началото указания не се дават.

Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното (това, което не е), търси да прозреш Вечното дишане на Реалното (Това, което е).

И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си. Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава значи, не е вечно.

Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално.

Търси да намериш причината му в него самото. И усвои по вътрешен и съзнателен ред тази причина. Преживей я.

Но, улавяй Непроменящото се, онова, което се ражда в Непроменливото - роденото. И като го изживееш чрез съсредоточено взиране върху него, ти ще проникнеш в онова, което ражда всичко.

30. Защото Него именно ти ще намираш навсякъде, като семе на Непроменливото и Реално съществуване.

31. И като размишляваш върху елементите на Първородното, ти ще го познаеш в себе си и ще забележиш пълнотата на Единното Всепребиваване.

32. Когато изживяваш в своя частен живот само реалното и неговите пътища, ти ще разбереш скритата наредба на света. А Вселената ще ти разкрие своите сили, защото органите се явяват, когато функцията е установена вече. Това наричаме ние ОТВАРЯНЕ НА ОЧИ.

33. При всяко желание, мисъл, усещане, спомен, чужда дума, дело - ти навикна да се питаш: Има ли нещо реално тук? Кое е реално? Защото елементи (макар и далечни) на реално има във всичко нереално.

34. И се мъчи да мислиш, чувствуваш и искаш само реалното! Така ти стигаш до начертания Път: мирските грижи и необходимите за външният живот дела ще отстъпят и ти ще живееш в тях само механично, без да влагаш там своя съзнателен опит.

35. Като знаеш каква пречка са желанията, отвикни да харчиш себе си за тях, защото желанията отвличат най-скъпото от нашите сили. Когато те нападне желание и ти не можеш да го отпъдиш с усилие на мисълта, събери своята воля и мисъл върху Слънчевият Възел и насочи нагоре към главата си силите, излъчващи се от там.

36. Когато стигне силата до Възела, проследи я със схващане и мислене и я прокарай около главата си, за да се събере по Витловиден Път на върха на главата ти.

37. И кажи си тогава сбрано и трезво: аз убих това желание и ето силата му, погълната от насочването на моята воля!

38. Тази сила аз ще употребя за помагане на ония, които страдат!

39. В обикновените случаи на живота реалното личи при ясен поглед, който умее да се взира отвътре на нещата, формите и отношенията. Опитвай се само с мощно усилие на волята да побеждаваш натрапчивия набег на онова, което не е реално.

40. Тайната на волевото усилие е да оставиш волята чисто да действува, без примес на мисъл и чувство. Дойде ли желание, което изглежда силно и не се отпъжда с прехвърляне на мисълта върху друг предмет, отведнъж спри всяка мисъл и чувство и остави волята в нейната самостойна сила да го отпъди. С усилие го изгони. Волята ще победи. Знай това!

41. А ако те прихване случай труден, когато не можеш конкретно да видиш длъжния път, попитай се: Що би сторил Христос сега, в този случай? И постъпи тъй, без да се интересуваш от условията и последиците.

42. Досега ти си бил учен да започваш своя разговор с буквата "Х". Нима не се досещаш, че и своята мисъл трябва да започваш с инициалите на Христа? Че не трябва да мислиш, искаш, говориш нищо, което не би било угодно на Христа?

43. Че твоята реч трябва да води света към Христовото слово, към дните на жертвата. Защото започваш речта си с буквата, която е знак на Кръста на Равновесието, Двойният Екер, Мечът и Тирсът - кръстосани.

44. И тъй, братя мои, така постъпвайте! Живейте на Дело и Реч Кръстното слово, защото за Кърваво Кръщение се готвите!

45. Изхождайки от Кръстното Слово, научи се да намираш Единното и Множественото. Какво прави тази тълпа, така недоволна? Тя търси своя скъден хляб. Жадта на низшата природа я води към пътеките на протеста и нейното име е Заблуждение.

46. Къде е тука Единното? То е подтиснато в многослойната форма на заблудата, че тялото е същественото. Негова проява е жаждата за духовен растеж, но в долните пластове тя граничи с инстинкта за самосъхранение и ражда престъпните устреми на отделното същество, което жадува за запазване на тая отделеност.

47. Погледнете тази война! Народите се бият. Единното ражда героизма на борбата, а отделното - грабежа и насилието. И престъпното пак се съглежда да подава глава изпод жадните устреми на множеството.

48. По този път ти ще оставиш себе си и отделното и не ще долавяш с радост отражението на своята крехка личност върху вълните на битието.

49. Защото има ли го отражението, не си убил още онзи, що се отразява там.

50. Три граници ти трябва да прекосиш: едната обхваща областта на неразличаването (ти я преминаваш сега), другата - областта на измамата - наричат я Дърво на Познанието (ти влизаш в нея). Третата обхваща областта на Мъдростта - наричат я Дърво на Живота (далеч си още от нея).

51. Напусни първата област, без да стоиш в нея. Във втората бди бодро: там е Змията, свита в седемте гънки на своето изумрудено тяло. Нейното име е ........... Ти трябва да я надвиеш или да паднеш. Бързай към извора на третата област, Жаждущий висши наслади! Защото са горчиви плодовете на Дървото на Живота: Жертва, Милосърдие и Тайна се наричат те ..............

52. Затвори се в себе си и търси Пътя, брате мой! Научи сложното и трудно изкуство на Вътрепребиваването!

53. Щом се събудиш сутрин, надникни в себе си и дръж взора си навътре. Не прави като невежите, които още при събуждането мислят за своите делнични грижи и бдят цял ден над своето тяло.

54. Искайте Светлина и ще дойде Светлината. Но изгонете първо Мрака от себе си! И ако през деня нещо те принуди да погледнеш "навън", веднага си прибери отново погледа навътре. И така, научи се, даже при делничната си работа, да не изпускаш Вътрепребиваването.

55. Различавай винаги с бдящо око скъдното познание на ума от светлите дадености на Духа, които са плодове на зряла Мъдрост. При своята мисъл следи има ли наченки на мъдрост или в нея само умът разкриля криле.

56. При разговор отбелязвай в ума си, какво смяташ, че е плод на мъдрост - било на твоя съветник или случаен човек. Защото Мъдростта личи, щом я търсиш.

57. Не вярвай на своите сетива (сетивни чувства), защото те измамват понякога. Когато срещнеш непознат, кажи си: "Срещнал съм този човек, аз му дължа много." И се отнасяй с него, както би се отнасял с някой, комуто дължиш наистина много. Гледай да му се отплатиш с всичко, което му е нужно. Защото ти си длъжник на всичко, което живее.

58. И затова, покори сетивните чувства, които буди този човек в тебе: добри или лоши. Ако той ти е приятен, не се свързвай с него, нито му разкривай каквото и да било! Неприятен ли ти е, бъди равнодушен също тъй, но подави в себе си чувството на неприятност!


... Пази тайна винаги и не разкривай никому сложните пътища на своя вътрешен живот - най-вече на външните хора!

Търси в безличното, лишеното от форма и отношения, своя Вътрешен Аз и не дири да намериш там някаква физиономия, подобна на твоята.

Той е общ и един за всички. Съчетавай ум и мъдрост в едно, но подчинявай ума на слабите проблясъци на Мъдростта! Ще дойде време, когато ти цял ще бъдеш Мъдрост и умът ти тогава не ще сбърка никога. Затова сега ти го дръж подчинен. Защото само по този начин познанието ще изгуби своя измамлив блясък и своето отровно жило.