мъдростта на навахо

Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота,
на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите,
тайнствения сумрак на горския храсталак

Стани като детето, което се учудва на всичко,
и времето ще спре;
ще се слееш със света в собственото си тяло.“
„Не се страхувай от различията и противоречията,
които разделят света и създават илюзията за отделни събития.
Такова възприемане е извор на сблъсъци,
страдания и постоянна борба.
Нощта не е враг на деня,
както смъртта не е враг на живота.
За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат
огъня и водата, слънцето и влагата.“

„Слънцето, луната, звездите... както и сърцето на човека
са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си.
Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си.
От тях получава подкрепа и благословия.“
„Бъди внимателен към шумовете на природата,
към собствените си мисли, към вътрешните си усещания,
към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие,
с любов и почитание.
Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин,
вселената ще ти открие красотата си
и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев.“


„Когато проникнеш много дълбоко в себе си,
неизбежно стигаш до безкрая на света.
Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво,
планина или дишащ листак,
да станеш птичи полет или уханието на цвете.
Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните
възможности на природата чрез вътрешния опит,
който ни връща в центъра на всички неща.“
„Престани да гледаш света с безпокойство.
Очите ти пръскат светлината на деня.“
„Научи се да общуваш с другите форми на живот –
дървото, ручея, животното.
Това са другите форми на теб самия.“


„Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения,
усещания и цветове подобно на художника,
подобно на твореца на вселената.
В теб е мястото на най-голямата любов.
Няма друго място, за да обичаш.“
„Размишлявай за ведростта на небето,
лекотата на облака, отдалечи се от всичко,
което задръства и натоварва духа.
Промени начина си на виждане и усещане.

„На върха на планината е закачен един облак
и моето сърце е закачено за него.“
Така мисли и мъдрият навахо.“
„Чрез природата Бог ни дава необятна възможност:
свободни сме да правим нещата с любов.
С други думи
трябва да поемем риска да живеем и да обичаме,
да преоткрием всеотдайността на детето,
чистата му радост,
безкрайната му доверчивост,
без да губим прозорливостта на воина



„Не губи невинността и неуязвимостта на детето.
Това не са различни неща,
едното е следствие на другото.
Мъдрият е едновременно
и орелът в небесата, и лястовицата,
все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта.“
„Любовта няма нито минало, нито бъдеще.
Тя се осъществява на мига с непосредствена красота,
като пламък.
Това усилва и осветява цялото Творение.

Научи се да изживяваш мига,
тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен.
Друга вечност няма.“
„Ако искаш да живееш в трайно щастие,
освободи се от навиците,
които оковават и утежняват духа.

Остави красотата на света да те изненадва.
Всеки миг бъди готов за нови слънца..., за нови светове.
Тогава Великият Дух ще те благослови
и ще се възрадва чрез теб.“
„Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство,
стабилна скала,
недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги.
То е центърът,
около който кръжи вселената,
същината и краят на всяко нещо.
Мъдрият не ходи в него,
за да подслони живота си, изолиран от света.
Той стои там разгърнат, пробуден,
бистроок и неподвижен
като в окото на циклон.“

„Научи се на непринуденост,
ако искаш да победиш себе си.“
„Със затворени очи открий небето в себе си,
остави мислите ти да се превърнат в птици.
Не се опитвай да ги уловиш,
както правиш обикновено.
Остави ги да се носят,
да летят, да кръжат,
без умисъл, без определено значение.

Те престават да са носители на драми и натрапчиви идеи,
натежали от угнетяващи заключения.
Въртят се в теб, леки като златен дим,
щастливи да бъдат на тоя свят.“

„Вземи пример от природата,
дори когато е наранена и опустошена от човека.
Тя е сърцето на твоето сърце.“
„Когато се наблюдаваш, започваш да разбираш противоречията си.

Защитните рефлекси отпадат и можеш да пристъпиш към другите
с уязвимостта, крехкостта и силата си,
подобно на воинът, който танцува танца на слънцето -
само с пламъка на любовта си.“
„Олекналият дух, който се рее с орела, лети с вятъра,
пее с потоците, познава дълбокото щастие на света.
Той се придвижва като животно,
блести като звезда,
без да си задава въпроси.
Прославя тайнството на живота с действията си,
мислите и желанията си.
Неподатлив е за тромавостта и сковаността,
които мъчат духа.
Подобно на детето, което за пръв път отваря очи,
той съзерцава красотата на живота,
несравнимото му сияние, загадката му.
Не съди, не мери, не анализира.

Той е в собствената си сърцевина
и слави слънчевия изгрев.“
„Когато се връщат от битка,
воините скриват мощта в себе си, сгъват я като криле.
Освобождават се от оръжията си.
Научи се да се отдръпваш от действията си.
Действай свободно,
после се завърни в себе си с празни ръце
и мирът ще ти бъде даден.“

„Твоят дух не е заключен в теб.
Без да го знаеш, той се свързва
с неуловимата природа на нещата и съществата.
Преодолява огромни разстояния,
говори в сънищата ти, изпраща ти знаци,
които ти не умееш да си преведеш.
Научи се да разбираш духа си
и Великият Дух на вселената ще ти отговори.“
„Молитвата не е достатъчна на вътрешния воин.
Той трябва да превърне думите
в планина, в езеро,
в река или в диви коне.
Като него и ти трябва да се научиш
да създаваш реалност от желанията си.
Тогава думите „щастие“, „покой“, „душевен мир“
ще се превърнат в пейзажи на душата ти
и наистина ще заживееш в нов свят.“

„Пред лицето на ставащото
помисли да се спуснеш вътре в себе си,
без да отклоняваш вниманието и да губиш зоркостта си.
В теб е изворът на силата,
думата, която лекува и премахва страха.“
„Промени погледа си за нещата.
Светлината, която се вдига, не осветява само пейзажа...
Тя се издига и в теб, от дълбините на духа ти.
Осъзнай дадената ти сила рано сутрин, срещу изгрева.“
„Танцът с лице към слънцето е велик пречистващ обред.
Предците ни са се обръщали с лице към слънцето
и с радост са му предлагали благата си, живота си,
най-доброто от себе си.
Този танц носи благополучие и осъществяване
на най-съкровените желания.
Научи се да танцуваш с лице към слънцето,
в пълна забрава на тялото и в пълно сливане със силите
на небето и земята.

Танцувай,
предлагайки сърцето си,
за да бъде то подпалено, преобразено.
Танцът с лице към слънцето е молитва,
тоест акт на любов.“

„Най-голямата сила, дадена на човека,
е да спасява братята си.
Тази способност е в сърцевината на духа ти,
като главината в средата на колелото.
Тя води танца на звездите,
природния кръговрат,
страданията и радостите на хората.

Размишлявай в центъра на съществото си,
отвъд мислите и желанията си,
и тази способност ще стане съзнателна
и ще бъде твоята сила.“
„Ако искаш духът ти да е буден,
медитирай на брега на река,
като въдвориш празнотата в себе си,
с кръстосани крака и затворени очи,
заслушан единствено в плисването на водата
по камъните.
Скоро реката вече не е извън съзнанието ти.
Превръща се в част от него, както кръвта тече в тялото ти.
Движението на водата става по-живо, по-сияйно.

Цялото ти същество е завладяно от тайнствено присъствие.
Това е Духът, който изтича на златни вълни
от твоя дух.“
„Докато се готвиш за медитация,
спомни си, че не знаеш нищо за себе си.
Приготви се като за голяма среща.
Ще навлезеш в свещено място,
ще срещнеш духове творци,
животни на силата,
душата на предците си и на всички,
които са крачили пред теб по пътя на живота.

Човешкият дух е бездна от чиста светлина,
която се простира далеч в безкрая на тялото
и прекосява времената.“
„Центърът на медитиращия човек
е и център на вселената,
нейно начало и край, мястото,
откъдето всичко се обновява.“
„Неподвижността на самосъзерцаващия се дух
е възможна само докато мозъкът почива,
умирен като пролетно езеро.
Нищо не замъглява погледа и цялата вселена
се отразява в него със същата почуда,
със същата чиста радост.“
„Тишината е абсолютното равновесие
на тялото, на духа и на душата.
Човекът, който опазва единството на съществото си,
остава винаги спокоен и непоклатим
срещу бурите на битието.
Едно листо не трепва на дървото,
една гънка не блести на повърхността на езерото:
това е за мъдрия идеалното състояния
за направляването на живота.“
„Дървото медитира със самото си присъствие,
яко в корените и въздушно
в растителния размах на клоните си,
пресичано от топли и светлинни усещания.
Подобно на него осъзнай дълбокия си живот,
ако искаш да изостриш усещанията си
и да се слееш със сетивния свят.“
„Пристъпите на гняв са остри стрели,
които отскачат от ръцете и изненадват стрелеца.
Воинът, който владее лъка на мъдростта,
изстрелва според волята си точно нацелени стрели,
без да се поддава на вълнението и хаотичността,
които се раждат от страха...