Мозъкът – това е холограма

Реалността по своята същност също е холограма и работата на мозъка също е основана на холографския ефект. Нашите мисловни процеси имат много общо в низшето ниво на развитие на Вселената и се състои от същото “вещество”. Мозъкът – това е холограма, отразяваща холографската Вселена.


Автори на тази необикновена идея са двама от най-големите световни мислители – физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, ученик на Айнщайн и едно от светилата на световната квантова физика, и неврофизиологът от Стендфордския университет Карл Прайбрам. По волята на случая те са направили своите открития независимо един от друг, работейки в различни области на науката.

Бом е стигнал до извода за холографската природа на Вселената след няколко години неуспешни опити да обясни всички процеси и явления в квантовата физика с помощта на традиционните теории.Прайбрам занимавайки се с изучаването на човешкия мозък също се убедил в неспособността на традиционните теории да разгадаят неговите многобройни загадки. И за двамата учени холографския модел внезапно се изпълнил със смисъл и послужил за отговор на много от неразрешимите преди въпроси. Те публикували своите открития в началото на 70-те години.

Техните трудове срещнали жив отклик в научните среди, но за съжаление така и не получили широка известност извън техните предели. Някои се отнесли скептично към тях ( а коя ли научна теория е избегнала тази участ?), но и мнозина водещи учени се причислили към поддръжниците им. Ученият от Кембридж, лауреат на Нобелова премия за физика през 1973 г. Брайън Джосефсон нарекъл теорията на Бом и Брайбрам “пробив в разбирането на същността на реалността”. С тази гледна точка се съгласил и доктор Дейвид Пит, учен- физик от Канадския кралски университет и автор на книгата :Мост между материята и мозъка”, който твърди, че” нашите мисловни процеси са много по-тясно свързани с физическия свят, отколкото мнозина предполагат.”