
... затваряме я с капак отгоре спускаме я надолу към сърцето. И ние се спускаме надолу заедно с нея, подобно на това, както рибата се спуска в дълбокия океан.
Повърхностните впечатления и вълни остават назад, нашето вътрешно “аз” ни затваря в своята прегръдка, ние се спускаме по-надолу, по-надолу , а ние чувстваме, че вътрешното “аз” вече е само е взело контрола и вече само ни кани да се спуснем все по-надолу и по-надолу, всички дневни впечатления остават далеч назад, мислите се спират, образите бледнеят, външните впечатления стават все по-размити ...
... за минута напълно излизаме от контрола над това, което става... А сега започваме изкачване нагоре, вътрешно “аз” ни облича костюма на вниманието, дава ни енергия за това, как точно и адекватно да възприемаме всичко произтичащо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар