" Отчаянието "
Киркегор твърди, че хората са изградени от три части: ограничена, неограничена и връзката на двете...
Ограничената (сетива, тяло, познание)
неограничената (парадокс и способността да вярваш) винаги съществуват в състояние на напрежение.
Това напрежение доколкото се само-усеща, е „аз“-ът. Когато „аз“-ът е загубен, дали поради безчувсвеност или нещо друго, личността е в състояние на отчаяние...
Видимо, отчаянието не е нужно да е агония. То е, вместо това, загуба на себе си. Киркегор има два епистоларни романа в два тома. Авторът на първата част е естет, чиято необузданост на вяра и въображение го води към безсмислен живот и живот на егоистично отчаяние.
Авторът на втория том е съдия, живеещ по стриктните християнски закони. Заради това, че работи изцяло с приетите закони и никога не ползва вярата или емоции, той живее живот на нравствено отчаяние. Само съчетаването на естетично и нравствено заедно са „религиозен“ живот...
Киркегор показва, че изборът на Авраам да се подчини на анти-нравствствената религиозна заповед на Бог да жертва своя син, е перфектен акт на „аз“-а. Ако Авраам беше радостен да се подчини, неговите действия нямаше да имат смисъл. Само когато той действа „със страх и трепет“, показва пълно съзнаване на действията си, протвоположно на действията и на ограничената, и на неограничената част на човечността...
великите философи
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар