вторник, април 28, 2009
Какво съм АЗ за ТЕБ?
- Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.
- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.
- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.
- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.
- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.
- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.
- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.
- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той...
... Обичам те!
- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.
- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.
- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.
- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.
- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той...
събота, април 25, 2009
Когато Ученикът е готов ...Учителят идва ...
ПОСВЕЩАВАМ НА баба ми Драга .
Чао и до нови срещи в някой друг живот /или свят /...
... и да успеем да установим с точност произхода на човешкото тяло, пак няма да можем да установим произхода на самия човек.
Тялото не е самият човек, а само негова дреха и никога няма да можем да разберем човека, ако изключим от родословието му на духа, който го прави вечен, и разумът, който е един аспект от този дух, диференциращ се в материалния свят и проявяващ се като интелект и ум.
Ето защо научните родословия нямат никаква стойност, както поради своя непълен характер, така и защото засягат единствено онова, което е най-малко човешко от човека.
Човекът е същество, в което, независимо коя част на Вселената обитава, най-висшето – Духът и най-нисшето – материята са съединени чрез ума.
Това същество, следователно, е един проявен бог, който върви от победа към победа и се губи в необозримото бъдеще, което го очаква.
“Човекът” не е непременно такъв, какъвто го виждаме днес тук, той може да има милиони образи...
“Човек” означава онова същество, в което Дух и материя са си подали ръце, в което те са достигнали или ще достигнат равновесие; същество, в което Духът е победил материята... или ще я победи.
... Следователно тази дума не е приложима само към нашата човешка раса, толкова незначителна по отношение на огромната човешка йерархия...
През живота те водеше
едно вътрешно създание,
палаво одухотворено същество,
което беше истинският ти Аз.
Не "обръщай гръб
на възможните бъдещета ",
ако не си се убедила, че
няма какво да научиш от тях...
сряда, април 22, 2009
Винаги е необходимо да поправяме грешките с чувство на обич
Хармонията между хората се основава на постоянно усъвършенстване и поправяне на недостатъците, но за да се съхрани тази хармония, поправянето на недостатъците трябва да бъде извършвано с хармония в съзнанието/ най- трудния за разбиране фактор /
Обичаме ли истински или всичко е ефимерно...
Обичта се съхранява чрез предизвикателството на любовта, а не чрез самата себе си.
Ето защо, колкото по – трудно постижима е една цел, толкова по – ценна е тя за нас, когато я постигнем, и ако спрем да я оценяваме, отново ще загубим постигнатото...
Причината, поради която жената развива такава безгранична и безусловна отдаденост да закриля и да се грижи за децата си , се дължи на равновесието, което е резултат на саможертвата на създаването, на износването и даването .
В равновесието между причина и следствие, саможертвата и болката, се ражда или гняв и недоволство, или благодарност и разбиране, а единственият възможен за природата начин на възприемане е благодарността.
Това равновесие, което може да бъде открито навсякъде, всъщнот е прост природен закон, който е бил открит и провъзгласен от много забележителни учени още през далечната 530 година, пр.н. е. Цитат от Питагор от 530 година, пр.н.е.
" Жените, които никога не предизвикват мъжете нежно и с обич, с времето ще бъдат възприети като даденост, а мъжете, които не привличат жените си по любящ начин, с времето ще бъдат възприети като слабохарактерни.
Ако една жена никога не предизвиква мъжа си с нежност и обич, той вероятно ще загуби мотивацията си за любов, а ако мъжът не привлича и не предизвиква жена си нежно и любящо, тя също би загубила желанието си да дава любов."
Обичаме ли истински или всичко е ефимерно...
Обичта се съхранява чрез предизвикателството на любовта, а не чрез самата себе си.
Ето защо, колкото по – трудно постижима е една цел, толкова по – ценна е тя за нас, когато я постигнем, и ако спрем да я оценяваме, отново ще загубим постигнатото...
Причината, поради която жената развива такава безгранична и безусловна отдаденост да закриля и да се грижи за децата си , се дължи на равновесието, което е резултат на саможертвата на създаването, на износването и даването .
В равновесието между причина и следствие, саможертвата и болката, се ражда или гняв и недоволство, или благодарност и разбиране, а единственият възможен за природата начин на възприемане е благодарността.
Това равновесие, което може да бъде открито навсякъде, всъщнот е прост природен закон, който е бил открит и провъзгласен от много забележителни учени още през далечната 530 година, пр.н. е. Цитат от Питагор от 530 година, пр.н.е.
" Жените, които никога не предизвикват мъжете нежно и с обич, с времето ще бъдат възприети като даденост, а мъжете, които не привличат жените си по любящ начин, с времето ще бъдат възприети като слабохарактерни.
Ако една жена никога не предизвиква мъжа си с нежност и обич, той вероятно ще загуби мотивацията си за любов, а ако мъжът не привлича и не предизвиква жена си нежно и любящо, тя също би загубила желанието си да дава любов."
вторник, април 21, 2009
Детелината пази от зли духове
Смята се, че корените му са от времето на друидите. Изглежда те вярвали, че детелината им помага да виждат злите духове и следователно им дава повече време да се скрият от тях. Освен това, конкретно четирилистното растение се смятало за амулет срещу духовете заради магическата си сила, която ги отблъсквала. Вярвало се, че който има у себе си четирилистна детелина можел да вижда феите, ето защо в Средновековието търсенето на необичайното растение било популярно занимание сред децата.
Щастие носи и обикновената, трилистна детелина, тъй като се смята, че е символ на Светата троица. Листенцата й символизират Oтца, Сина и Светия дух, а ако има допълнително, то то е символ на божията милост, ето защо четирилистните са още по-късметлийски от обикновените детелини. Трилистната пазела хората и животните от заклинанията на магьосниците. Ако има и допълнително листенце, защитната й сила се увеличавала многократно, още повече, че според нумерологията числото 4 символизира стабилността, баланса и цялостта.
Според някои изследователи на християнството пък, когато Адам и Ева били изгонени от Райската градина, Ева взела със себе си четирилистна детелина, за да й напомня за блаженото място, което напускала. 
В западната традиция всяко от четирите листенца символизира съответно надежда, вяра, любов и късмет, а сънуването на четирилистна детелина предвещава щастлив брак.
Всеки, който е намирал четирилистна детелина със сигурност се чувствал късметлия.
Щастие носи и обикновената, трилистна детелина, тъй като се смята, че е символ на Светата троица. Листенцата й символизират Oтца, Сина и Светия дух, а ако има допълнително, то то е символ на божията милост, ето защо четирилистните са още по-късметлийски от обикновените детелини. Трилистната пазела хората и животните от заклинанията на магьосниците. Ако има и допълнително листенце, защитната й сила се увеличавала многократно, още повече, че според нумерологията числото 4 символизира стабилността, баланса и цялостта.
Според някои изследователи на християнството пък, когато Адам и Ева били изгонени от Райската градина, Ева взела със себе си четирилистна детелина, за да й напомня за блаженото място, което напускала. 
В западната традиция всяко от четирите листенца символизира съответно надежда, вяра, любов и късмет, а сънуването на четирилистна детелина предвещава щастлив брак.
Всеки, който е намирал четирилистна детелина със сигурност се чувствал късметлия.
неделя, април 19, 2009
За човека с велико сърце
Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце.
Думите го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”
Учителят погледнал в очите на човека и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.
При тези думи сърцето му се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”
Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.
Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.
Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”
Човекът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало... отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”
Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”
Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”
Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на ...
Из "Овладяването на Любовта" от Дон Мигел Руиз
Думите го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”
Учителят погледнал в очите на човека и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.
При тези думи сърцето му се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”
Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.
Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.
Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”
Човекът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало... отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”
Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”
Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”
Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на ...
Из "Овладяването на Любовта" от Дон Мигел Руиз
Житното зрънце на Заратустра
Преди много години царят на Персия се завръщал от победна битка. Като минавал покрай селището, където живеел Заратустра, той решил да навести мъдреца, познат на всеки персиец. Искал да узнае дали той може да отговори на въпросите, на които неговите царедворци не намирали отговор.
Заратустра бил заобиколен от ученици всред една зеленчукова градина. Царят го поздравил с думите:
- Велики Учителю, дойдох при теб, за да ми обясниш законите на природата и на Вселената. Ако си толкова мъдър, както твърди народът, ти сигурно ще сториш това бързо, защото важни държавни дела ме очакват в двореца и аз не мога да се бавя.
Заратустра погледнал царя, взел едно житно зрънце и му го подал.
- Това малко житно зрънце съдържа всички закони на Вселената и на природните сили.
Царят бил смаян от тези думи. Като съзрял усмивките на своите хора, той помислил, че Заратустра му се подиграва. Вбесен, захвърлил зърното и изревал:
- Мислех те за мъдрец и голям философ, но сега виждам, че си само един твърдоглав глупак, който прикрива невежеството си със смахнати съботи. Луд бях, че загубих толкова време, да идвам при теб.
Завъртял пелерината си и поел към своя дворец.
Заратустра вдигнал внимателно зрънцето и казал на изплашените си ученици:
- Ще запазя това житно зрънце, защото ще дойде ден, когато царят ще има нужда от този господар.
Минали години. Царят си живеел в своя дворец всред разкош и привидно щастие, но щом легнел нощем, странни въпроси терзаели душата му:
"Живея в разкош и изобилие, а народът тъне в мизерия.
Защо страдат бедняците? И защо точно аз съм цар?
Защо аз властвам над всички същества в империята?
Докога ли ще се радвам на властта и имането си?
Какво ще стане с мен след моят край?
И за какво ли ще са ми власт и богатства като си замина от тук? Какво ще стане, като се превърна в храна за червеите?
Ще остане ли нещо от мен или всичко ще пропадне ?
Ако се преродя отново, дали ще съм същия или друг?
Ще имам ли пак власт, или ще бъда скитник, изложен на бича на природните сили, който се бори за насъщния?
Как ли съм живял преди да се появя в този живот?
Все в същата страна ли съм бил и преди?
Дали пък сега не съм се родил за пръв път?
Как е бил създаден света? И как се е появил животът?
Какво ли е било тук, преди да се появи животът?
Дали Бог е сътворил Вселената? А кой е създал Бог?
Какво е имало преди появата на Времето? Съществува ли Вечността? Ако тя е реална, как да я разбираме?"Никой в двореца не можел да отговори на тези въпроси. А те измъчвали царя нощ след нощ и той често заспивал едва на зазоряване.
През това време славата на Заратустра растяла. Тълпи от слушатели се стичали от далечни земи, за да го чуят. Въпреки инцидента между тях, царят чувствал, че той може да му помогне в решаването на неговите трудни въпроси.
Той преодолял гордостта си и изпратил до Заратустра един керван с дарове и със следното послание:
"Съжалявам. че бях толкова млад и нетърпелив, когато те помолих да ми обясниш основните мъдрости в живота само за няколко минути!
Вече се промених и не преследвам непостижимото. От сърце желая да вникна в законите на Вселената и природата! Умолявам те да дойдеш в двореца, а ако това те затруднява, изпрати ми най-добрия си ученик, който да намери отговор на въпросите, които ме терзаят!"
Минало време и керванът се завърнал в двореца. Заратустра му връщал даровете с думите:
"Тези дарове въобще не подхождат за един градинар, но с удоволствие ще задържа платното, с което ще предпазя младите дръвчета от зимните студове!"
И Заратустра изпратил на царя дар, завит в листо. В него царят открил същото житно зрънце, което Учителят му бил дал някога. Той се развълнувал много, като си мислел, че то крие нещо тайнствено и магическо. Поставил го в златно ковчеже и го скрил при съкровищата си. Всеки ден го поглеждал в очакване на някакво чудо. Очаквал то да се превърне в нещо или в някого, който да му обясни всичко, което го вълнувало.
Така отлетели няколко месеца, без чудото да стане. Царят изгубил търпение и заявил:
- Заратустра ме разочарова отново. Той се подиграва с мен, без да може да даде отговор на моите въпроси. Но аз ще му докажа, че и без негова помощ ще намеря отговора!И той изпратил при великия индийски философ Ченгрегаша керван, натоварен с великолепни дарове, както преди на Заратустра. Изминали месеци, докато вестоносците се завърнали и съобщили, че философът е склонил да дойде. Зарадван, царят организирал голямо тържество в чест на госта. Той му благодарил, че е предприел това дълго пътуване. Философът отговорил:
- Висока чест е за мен да стоя редом с вас, но за да бъда искрен, ще призная, че аз дойдох в страната на великия Заратустра, за когото съм чувал много неща. Всъщност не зная защо потърсихте мен, след като у вас живее човека, който несъмнено знае много повече.
Тогава царят показал златното ковчеже и отговорил:
- Аз помолих Заратустра да ме учи, а виж какво ми изпрати! Заяви ми, че това житно зрънце е Учителят, Който ще ми обясни законите на света и на природата. Нима не е смешно? Как да си обясним тази глупост?
Ченгрегаша дълго се взирал в житното зрънце и размишлявал. В това време в двореца царяла пълна тишина. Накрая философът проговорил развълнувано:
- Не съжалявам, че пътувах месеци наред.
Сега вече се убедих, че Заратустра е действително велик Учител. Това дребно житно зрънце може да ни обясни законите на Вселената и природните сили, защото те са вътре в него. Но както не трябва да го държите в златна кутия, така и Вие трябва да излезете от този разкошен палат, ако искате да намерите отговор на Вашите въпроси. Ако върнете това зрънце в земята, на която принадлежи, и го оставите на слънцето, въздуха, дъжда, лунната и звездна светлина, то ще започне да се издига и да нараства като една цяла Вселена.
Вървете из градините си, за да се докоснете до природата и да се слеете с живота.
И както несекващите потоци енергия са устремени към житното зрънце в земята, така и безброй знания и умения ще по-текат към Вас, когато Вие се слеете и станете едно цяло с природата и Вселената. Ако наблюдавате растежа на това миниатюрно зрънце, Вие ще разберете, че то крие една загадъчна сила - силата на Живота. И ако достатъчно дълго съзерцавате, ще установите как то изчезва, а на негово място изниква едно растение, преодоляващо всички препятствия и набъбващо все-повече, защото носи в себе си Живота.
Животът кара растението да поникне и вечно да тържествува над смъртта. Щом семенцето покълне и то се извиси към слънцето, смъртта е победена.
- Всичко, което казахте е истина - заявил царят, - но нали в края на краищата и растението ще умре и ще се разложи в земята?
- Не, няма да умре, защото преди това то е създало стотици семенца като него - отговорил философът. - Малкото зрънце е изчезнало, превръщайки се в растение, както и вие ще пораснете и ще се превърнете в друг човек.
Един ден Вие също ще престанете да сте това, което сте сега, за да се превърнете в една далече по-богата индивидуалност според закона, който повелява, че животът поражда нов живот; истината се стреми към по-голяма истина, а семето създава безброй семена. Житното семенце ни учи, че всичко се мени и преобразява и че Животът е резултат от стълкновението между две противоположни сили.
Ако застанете всред градините си и се вгледате в земята, дъжда, небето и звездите, то те ще Ви разкрият много истини като тази. Житното зрънце е действително велик Учител и ние трябва да сме благодарни на Заратустра, задето ни го изпрати. Предлагам утре да посетим мъдреца, за да научим и други истини. Той ще може да отговори на всички въпроси, които Ви вълнуват, а и аз ще се поуча от него.
Думите на Чангрегаша развълнували дълбоко царя и той одобрил предложението му. След няколко дни те били вече в градината на Заратустра и веднага схванали начина, по който той обучавал своите ученици: неговият единствен учебник била книгата на природата, а той им обяснявал как да вникват в четивото. И двамата открили още една велика истина в градината на Заратустра:
Когато човек следва законите на природата, той стремително се развива като творец.
Цяла година те се учили от великата Книга на природата как да разбират законите на живота. След това царят се завърнал в столицата и пожелал Заратустра да напише книга за своя метод на обучение.
Така била създадена ЗЕНД-АВЕСТА – база на новата религия. Заратустра бил от сугутско племе, влязло после в състава на Волжка България. На езика на древните българи Зороастра е Златна звезда, а Зенд Авеста – Дълбоко Учение - “Златната книга” на древните българочуваши.
Ченгрегаша се завърнал в Индия и като поет и философ, той възпял в химн всичко научено от Заратустра в другата велика, свещена книга на Ориента – РИГ ВЕДА (Възхвала на знанието). Веди (зная) е третата буква на българската азбука.
Докато следвала простото, но мъдро учение на Заратустра, Персия се развивала хармонично във велика държава. Народът водел обикновен живот според законите на ЗЕНД АВЕСТА.
Но когато, като всички империи в апогея си, изобилието от богатства породило мързела и тя се отклонила от обикновения начин на живот... Персия отстъпила пред войските на една войнствена нация, в разцвета на своя възход, черпеща сила от същия чист и обикновен живот, който някога създал и персийското могъщество.
Това е един вечно повтарящ се цикъл в световната история.
Съдбата на отделната личност, както и тази на нацията, зависи от степента на хармония с природните сили, законите на живота и Вселената.
Това са уроците на великия Заратустра - Уроците на Житното Зърно.
Източна легенда
Заратустра бил заобиколен от ученици всред една зеленчукова градина. Царят го поздравил с думите:
- Велики Учителю, дойдох при теб, за да ми обясниш законите на природата и на Вселената. Ако си толкова мъдър, както твърди народът, ти сигурно ще сториш това бързо, защото важни държавни дела ме очакват в двореца и аз не мога да се бавя.
Заратустра погледнал царя, взел едно житно зрънце и му го подал.
- Това малко житно зрънце съдържа всички закони на Вселената и на природните сили.
Царят бил смаян от тези думи. Като съзрял усмивките на своите хора, той помислил, че Заратустра му се подиграва. Вбесен, захвърлил зърното и изревал:
- Мислех те за мъдрец и голям философ, но сега виждам, че си само един твърдоглав глупак, който прикрива невежеството си със смахнати съботи. Луд бях, че загубих толкова време, да идвам при теб.
Завъртял пелерината си и поел към своя дворец.
Заратустра вдигнал внимателно зрънцето и казал на изплашените си ученици:
- Ще запазя това житно зрънце, защото ще дойде ден, когато царят ще има нужда от този господар.
Минали години. Царят си живеел в своя дворец всред разкош и привидно щастие, но щом легнел нощем, странни въпроси терзаели душата му:
"Живея в разкош и изобилие, а народът тъне в мизерия.
Защо страдат бедняците? И защо точно аз съм цар?
Защо аз властвам над всички същества в империята?
Докога ли ще се радвам на властта и имането си?
Какво ще стане с мен след моят край?
И за какво ли ще са ми власт и богатства като си замина от тук? Какво ще стане, като се превърна в храна за червеите?
Ще остане ли нещо от мен или всичко ще пропадне ?
Ако се преродя отново, дали ще съм същия или друг?
Ще имам ли пак власт, или ще бъда скитник, изложен на бича на природните сили, който се бори за насъщния?
Как ли съм живял преди да се появя в този живот?
Все в същата страна ли съм бил и преди?
Дали пък сега не съм се родил за пръв път?
Как е бил създаден света? И как се е появил животът?
Какво ли е било тук, преди да се появи животът?
Дали Бог е сътворил Вселената? А кой е създал Бог?
Какво е имало преди появата на Времето? Съществува ли Вечността? Ако тя е реална, как да я разбираме?"Никой в двореца не можел да отговори на тези въпроси. А те измъчвали царя нощ след нощ и той често заспивал едва на зазоряване.
През това време славата на Заратустра растяла. Тълпи от слушатели се стичали от далечни земи, за да го чуят. Въпреки инцидента между тях, царят чувствал, че той може да му помогне в решаването на неговите трудни въпроси.
Той преодолял гордостта си и изпратил до Заратустра един керван с дарове и със следното послание:
"Съжалявам. че бях толкова млад и нетърпелив, когато те помолих да ми обясниш основните мъдрости в живота само за няколко минути!
Вече се промених и не преследвам непостижимото. От сърце желая да вникна в законите на Вселената и природата! Умолявам те да дойдеш в двореца, а ако това те затруднява, изпрати ми най-добрия си ученик, който да намери отговор на въпросите, които ме терзаят!"
Минало време и керванът се завърнал в двореца. Заратустра му връщал даровете с думите:
"Тези дарове въобще не подхождат за един градинар, но с удоволствие ще задържа платното, с което ще предпазя младите дръвчета от зимните студове!"
И Заратустра изпратил на царя дар, завит в листо. В него царят открил същото житно зрънце, което Учителят му бил дал някога. Той се развълнувал много, като си мислел, че то крие нещо тайнствено и магическо. Поставил го в златно ковчеже и го скрил при съкровищата си. Всеки ден го поглеждал в очакване на някакво чудо. Очаквал то да се превърне в нещо или в някого, който да му обясни всичко, което го вълнувало.
Така отлетели няколко месеца, без чудото да стане. Царят изгубил търпение и заявил:
- Заратустра ме разочарова отново. Той се подиграва с мен, без да може да даде отговор на моите въпроси. Но аз ще му докажа, че и без негова помощ ще намеря отговора!И той изпратил при великия индийски философ Ченгрегаша керван, натоварен с великолепни дарове, както преди на Заратустра. Изминали месеци, докато вестоносците се завърнали и съобщили, че философът е склонил да дойде. Зарадван, царят организирал голямо тържество в чест на госта. Той му благодарил, че е предприел това дълго пътуване. Философът отговорил:
- Висока чест е за мен да стоя редом с вас, но за да бъда искрен, ще призная, че аз дойдох в страната на великия Заратустра, за когото съм чувал много неща. Всъщност не зная защо потърсихте мен, след като у вас живее човека, който несъмнено знае много повече.
Тогава царят показал златното ковчеже и отговорил:
- Аз помолих Заратустра да ме учи, а виж какво ми изпрати! Заяви ми, че това житно зрънце е Учителят, Който ще ми обясни законите на света и на природата. Нима не е смешно? Как да си обясним тази глупост?
Ченгрегаша дълго се взирал в житното зрънце и размишлявал. В това време в двореца царяла пълна тишина. Накрая философът проговорил развълнувано:
- Не съжалявам, че пътувах месеци наред.
Сега вече се убедих, че Заратустра е действително велик Учител. Това дребно житно зрънце може да ни обясни законите на Вселената и природните сили, защото те са вътре в него. Но както не трябва да го държите в златна кутия, така и Вие трябва да излезете от този разкошен палат, ако искате да намерите отговор на Вашите въпроси. Ако върнете това зрънце в земята, на която принадлежи, и го оставите на слънцето, въздуха, дъжда, лунната и звездна светлина, то ще започне да се издига и да нараства като една цяла Вселена.
Вървете из градините си, за да се докоснете до природата и да се слеете с живота.
И както несекващите потоци енергия са устремени към житното зрънце в земята, така и безброй знания и умения ще по-текат към Вас, когато Вие се слеете и станете едно цяло с природата и Вселената. Ако наблюдавате растежа на това миниатюрно зрънце, Вие ще разберете, че то крие една загадъчна сила - силата на Живота. И ако достатъчно дълго съзерцавате, ще установите как то изчезва, а на негово място изниква едно растение, преодоляващо всички препятствия и набъбващо все-повече, защото носи в себе си Живота.
Животът кара растението да поникне и вечно да тържествува над смъртта. Щом семенцето покълне и то се извиси към слънцето, смъртта е победена.
- Всичко, което казахте е истина - заявил царят, - но нали в края на краищата и растението ще умре и ще се разложи в земята?
- Не, няма да умре, защото преди това то е създало стотици семенца като него - отговорил философът. - Малкото зрънце е изчезнало, превръщайки се в растение, както и вие ще пораснете и ще се превърнете в друг човек.
Един ден Вие също ще престанете да сте това, което сте сега, за да се превърнете в една далече по-богата индивидуалност според закона, който повелява, че животът поражда нов живот; истината се стреми към по-голяма истина, а семето създава безброй семена. Житното семенце ни учи, че всичко се мени и преобразява и че Животът е резултат от стълкновението между две противоположни сили.
Ако застанете всред градините си и се вгледате в земята, дъжда, небето и звездите, то те ще Ви разкрият много истини като тази. Житното зрънце е действително велик Учител и ние трябва да сме благодарни на Заратустра, задето ни го изпрати. Предлагам утре да посетим мъдреца, за да научим и други истини. Той ще може да отговори на всички въпроси, които Ви вълнуват, а и аз ще се поуча от него.
Думите на Чангрегаша развълнували дълбоко царя и той одобрил предложението му. След няколко дни те били вече в градината на Заратустра и веднага схванали начина, по който той обучавал своите ученици: неговият единствен учебник била книгата на природата, а той им обяснявал как да вникват в четивото. И двамата открили още една велика истина в градината на Заратустра:
Когато човек следва законите на природата, той стремително се развива като творец.
Цяла година те се учили от великата Книга на природата как да разбират законите на живота. След това царят се завърнал в столицата и пожелал Заратустра да напише книга за своя метод на обучение.
Така била създадена ЗЕНД-АВЕСТА – база на новата религия. Заратустра бил от сугутско племе, влязло после в състава на Волжка България. На езика на древните българи Зороастра е Златна звезда, а Зенд Авеста – Дълбоко Учение - “Златната книга” на древните българочуваши.
Ченгрегаша се завърнал в Индия и като поет и философ, той възпял в химн всичко научено от Заратустра в другата велика, свещена книга на Ориента – РИГ ВЕДА (Възхвала на знанието). Веди (зная) е третата буква на българската азбука.
Докато следвала простото, но мъдро учение на Заратустра, Персия се развивала хармонично във велика държава. Народът водел обикновен живот според законите на ЗЕНД АВЕСТА.
Но когато, като всички империи в апогея си, изобилието от богатства породило мързела и тя се отклонила от обикновения начин на живот... Персия отстъпила пред войските на една войнствена нация, в разцвета на своя възход, черпеща сила от същия чист и обикновен живот, който някога създал и персийското могъщество.
Това е един вечно повтарящ се цикъл в световната история.
Съдбата на отделната личност, както и тази на нацията, зависи от степента на хармония с природните сили, законите на живота и Вселената.
Това са уроците на великия Заратустра - Уроците на Житното Зърно.
Източна легенда
Цветна приказка
Едно време, отдавна, много отдавна, на Земята имало само Черно и Бяло.
Хора и треви, животни и цветя, планини и гори, реки и морета били бели и черни.
И добре си живеели всички твари, те не познавали другите краски, та не тъгували за тях.
Обаче един ден се случило нещо страшно и тревожно. Скарали се Черното и Бялото, че не могли Земята да поделят. А лютата им битка отроче дала – Сивото. След всяка среща на Бялото и Черното се явявало то, та почти целия свят превзело. Сивото ставало все по-силно и мощно, та разбрали двете враждуващи краски, че никой от тях няма да властва на Земята. Но срам ги било за помощ да молят, а гордостта им не позволявала да спрат. И продължавала безумна война надлъж и нашир, и никой не отстъпвал.
Нечувана сивота била навсякъде, където Бяло и Черно се срещали.
Пропищяло мало и голямо, и виковете чак до Небесата стигнали. И чул ги Ангелът, на когото била поверена Земята. И втурнал се със своите войнства, хора и твари да избавя, но Сивото било вече силно.
Отишъл тогава Ангелът при Господа за помощ, а по белите му крила имало сиви ивици.
И чул Господ молитвата му и смилил се над Земята и всички твари, та нови краски създал – Бяло и Черно в хармония да живеят. Че ясно било – трета сила е нужна, та мир да има.
Явили се тогава Червеното, Оранжевото и Жълтото, Зеленото и Синьото, и най-накрая – Виолетовото. Коленичили пред Господа и пъстроцветна дъга около престолът Му засияла.
И рекъл им Господ:
- Идете, чеда мои, та Земята и хората да оцветите, с багри и красота от сивота и безличие да ги спасите!
На Червеното дал над живота и любовта да властва, и да оживотвори цялата Земя. На Оранжевото заповядал здравето и правдата да пази. Като дошъл до Жълтото, Той му поверил ума и радостта на човека, та да е разумен и весел. Всичко, що расте и се развива, Господ обагрил в Зелено, да се радват тварите на плодородие и изобилие. А със Синьото той оцветил небето, та да напомня за свободата и истината, та с вяра и красота да живеят хората. На Виолетовото строго рекъл:
– Иди и пази Царството Ми, защото на тебе сила и власт давам! Но с благост и почит действай, защото Милостив и Благ съм!
Научили за това Бялото и Черното, та се примолили:
– Господи, двамина бяхме, та цялата Земя не поделихме, а Ти и други като нас пращаш. Обещаваме, всичко сами ще оправим, само Земята ни не отнемай!
Та отговорил им Вечният:
- Не война и бран, а мир ще има вече! Моят Мир и Милостта Си ви давам!
И отсега нататък на Бялото било отредено на хората всичката си светлина да дава, да бъде чисто и съвършено, пълно с всички краски. Но да има равновесие, на другия край Господ поставил Черното, и рекъл му от силата си на Бялото да заделя.
И така през всички нови краски потекла Силата Божия между Черно и Бяло, та нов и чуден живот на Земята дала.
Светла и цветна станала доскорошната сивота.
И ето че по багрени пътеки черното и тъмнината на светлина и виделина ставали. И заживели хората цветно и красиво, и шарена багреница живота им изпълнил.
Минало време, а сред живите краски и пъстър живот, едничка зебрата за древните дни напомняла...
Радислав Кондаков
Хора и треви, животни и цветя, планини и гори, реки и морета били бели и черни.
И добре си живеели всички твари, те не познавали другите краски, та не тъгували за тях.
Обаче един ден се случило нещо страшно и тревожно. Скарали се Черното и Бялото, че не могли Земята да поделят. А лютата им битка отроче дала – Сивото. След всяка среща на Бялото и Черното се явявало то, та почти целия свят превзело. Сивото ставало все по-силно и мощно, та разбрали двете враждуващи краски, че никой от тях няма да властва на Земята. Но срам ги било за помощ да молят, а гордостта им не позволявала да спрат. И продължавала безумна война надлъж и нашир, и никой не отстъпвал.
Нечувана сивота била навсякъде, където Бяло и Черно се срещали.
Пропищяло мало и голямо, и виковете чак до Небесата стигнали. И чул ги Ангелът, на когото била поверена Земята. И втурнал се със своите войнства, хора и твари да избавя, но Сивото било вече силно.
Отишъл тогава Ангелът при Господа за помощ, а по белите му крила имало сиви ивици.
И чул Господ молитвата му и смилил се над Земята и всички твари, та нови краски създал – Бяло и Черно в хармония да живеят. Че ясно било – трета сила е нужна, та мир да има.
Явили се тогава Червеното, Оранжевото и Жълтото, Зеленото и Синьото, и най-накрая – Виолетовото. Коленичили пред Господа и пъстроцветна дъга около престолът Му засияла.
И рекъл им Господ:
- Идете, чеда мои, та Земята и хората да оцветите, с багри и красота от сивота и безличие да ги спасите!
На Червеното дал над живота и любовта да властва, и да оживотвори цялата Земя. На Оранжевото заповядал здравето и правдата да пази. Като дошъл до Жълтото, Той му поверил ума и радостта на човека, та да е разумен и весел. Всичко, що расте и се развива, Господ обагрил в Зелено, да се радват тварите на плодородие и изобилие. А със Синьото той оцветил небето, та да напомня за свободата и истината, та с вяра и красота да живеят хората. На Виолетовото строго рекъл:
– Иди и пази Царството Ми, защото на тебе сила и власт давам! Но с благост и почит действай, защото Милостив и Благ съм!
Научили за това Бялото и Черното, та се примолили:
– Господи, двамина бяхме, та цялата Земя не поделихме, а Ти и други като нас пращаш. Обещаваме, всичко сами ще оправим, само Земята ни не отнемай!
Та отговорил им Вечният:
- Не война и бран, а мир ще има вече! Моят Мир и Милостта Си ви давам!
И отсега нататък на Бялото било отредено на хората всичката си светлина да дава, да бъде чисто и съвършено, пълно с всички краски. Но да има равновесие, на другия край Господ поставил Черното, и рекъл му от силата си на Бялото да заделя.
И така през всички нови краски потекла Силата Божия между Черно и Бяло, та нов и чуден живот на Земята дала.
Светла и цветна станала доскорошната сивота.
И ето че по багрени пътеки черното и тъмнината на светлина и виделина ставали. И заживели хората цветно и красиво, и шарена багреница живота им изпълнил.
Минало време, а сред живите краски и пъстър живот, едничка зебрата за древните дни напомняла...
Радислав Кондаков
РЕШИХ ДА СИ ИНСТАЛИРАМ ЛЮБОВ
Диалог с естественната биологична поддръжка
Естественната биологична поддръжка:
Здравейте - бих ли могъл да Ви помогна?
Клиент:
Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам "Любов".
Бихте ли ме придружавали в този процес?
Естественната биологична поддръжка:
Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?
Клиент:
Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?
Естественната биологична поддръжка:
Първата крачка е да си отворите сърцето.
Отворихте ли си сърцето?
Клиент:
Да, но там сега са пуснати някои други програми.
Наред ли е, ако инсталирам "Любов" докато те вървят?
Естественната биологична поддръжка:
Кои програми са пуснати?
Клиент:
Да видим. Сега имам "Наранено-минало",
"Ниско-себеуважение" и "Завист-и-неприязън".
Естественната биологична поддръжка:
Няма проблем. "Любов" крачка по крачка ще изтрие "Наранено-минало" от Вашата операционна система.
Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми.
"Любов" някога ще пренапише "Ниско-себеуважение" с един модул на име "Високо-себеуважение". А пък "Завист-и-неприязън" трябва да бъдат отстранени напълно.
Тези програми пречат на "Любов" да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това?
Клиент:
Не знам как те се завършват.
Можете ли да ми кажете как става това ?
Техн. поддръжка:
С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте "Прошка". Повтаряйте това толкова дълго, докато "Завист-и-неприязън" не са изтрити напълно.
Клиент:
Ок, това го направих. "Любов" започна да се инсталира.
Това нормално ли е ?
Техн. поддръжка:
Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания!
Клиент:
Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се:
"Грешка - програмата не работи на външни компоненти".
Сега какво трябва да правя ?
Естественната биологична поддръжка:
Не се притеснявайте.Това значи, че програмата "Любов" е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце.
В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други.
Клиент:
Какво трябва да правя сега ?
Естественната биологична поддръжка:
Отворете директорията "Себеуважение" и маркирайте следните файлове: "Себепрощаване", "Разпознай-твоята-стойност" и "Признай-твоите-ограничения".
Клиент:
Ок, осъществено.
Естественната биологична поддръжка:
Сега ги копирайте в директория "Мое-сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна-самокритика" от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново.
Клиент:
Разбрах. "Мое-сърце" се пълни с нови файлове. "Усмихвам-се" върви сега на монитора ми и "Мир-и-блаоразположеност" се копират автоматично в "Мое-сърце". Това нормално ли е?
Естественната биологична поддръжка:
Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, "Любов" е инсталирана и върви.
Още нещо преди да затворим: "Любов" е безплатен продукт. Дайте тези модули на всички които срещнете! Те ще ги споделят с други и много ще се реваншират с няколко готини модула.
Клиент:
Благодаря ти, Господи, за поддръжката!
... СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...
Естественната биологична поддръжка:
Здравейте - бих ли могъл да Ви помогна?
Клиент:
Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам "Любов".
Бихте ли ме придружавали в този процес?
Естественната биологична поддръжка:
Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?
Клиент:
Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?
Естественната биологична поддръжка:
Първата крачка е да си отворите сърцето.
Отворихте ли си сърцето?
Клиент:
Да, но там сега са пуснати някои други програми.
Наред ли е, ако инсталирам "Любов" докато те вървят?
Естественната биологична поддръжка:
Кои програми са пуснати?
Клиент:
Да видим. Сега имам "Наранено-минало",
"Ниско-себеуважение" и "Завист-и-неприязън".
Естественната биологична поддръжка:
Няма проблем. "Любов" крачка по крачка ще изтрие "Наранено-минало" от Вашата операционна система.
Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми.
"Любов" някога ще пренапише "Ниско-себеуважение" с един модул на име "Високо-себеуважение". А пък "Завист-и-неприязън" трябва да бъдат отстранени напълно.
Тези програми пречат на "Любов" да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това?
Клиент:
Не знам как те се завършват.
Можете ли да ми кажете как става това ?
Техн. поддръжка:
С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте "Прошка". Повтаряйте това толкова дълго, докато "Завист-и-неприязън" не са изтрити напълно.
Клиент:
Ок, това го направих. "Любов" започна да се инсталира.
Това нормално ли е ?
Техн. поддръжка:
Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания!
Клиент:
Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се:
"Грешка - програмата не работи на външни компоненти".
Сега какво трябва да правя ?
Естественната биологична поддръжка:
Не се притеснявайте.Това значи, че програмата "Любов" е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце.
В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други.
Клиент:
Какво трябва да правя сега ?
Естественната биологична поддръжка:
Отворете директорията "Себеуважение" и маркирайте следните файлове: "Себепрощаване", "Разпознай-твоята-стойност" и "Признай-твоите-ограничения".
Клиент:
Ок, осъществено.
Естественната биологична поддръжка:
Сега ги копирайте в директория "Мое-сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна-самокритика" от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново.
Клиент:
Разбрах. "Мое-сърце" се пълни с нови файлове. "Усмихвам-се" върви сега на монитора ми и "Мир-и-блаоразположеност" се копират автоматично в "Мое-сърце". Това нормално ли е?
Естественната биологична поддръжка:
Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, "Любов" е инсталирана и върви.
Още нещо преди да затворим: "Любов" е безплатен продукт. Дайте тези модули на всички които срещнете! Те ще ги споделят с други и много ще се реваншират с няколко готини модула.
Клиент:
Благодаря ти, Господи, за поддръжката!
... СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...
петък, април 17, 2009
Значи не беше случайно ?!
- Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...
И добави:
- Напразно...
Кладенецът, до който бяхме стигнали, не приличаше на сахарските кладенци. Сахарските кладенци са обикновени дупки, изкопани в пясъка. Тоя приличаше на селски кладенец. Но тук нямаше никакво село и на мен ми се стори, че сънувам.
- Чудно нещо – казах аз на малкия принц, - всичко е готово: и чекръкът, и кофата, и въжето...
Той се засмя, пипна въжето, завъртя чекръка. И чекръкът заскрибуца като някой стар ветропоказател, който отдавна не е бил въртян от вятъра.
- Чуваш ли – рече малкият принц, - ние събудихме този кладенец и той пее...
Аз не исках малкият принц да се изморява:
- Остави ме аз да въртя – казах му аз, - много е тежко за тебе.
Изкарах бавно кофата до ръба на кладенеца. И я закрепих там здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а във водата, която още трептеше, виждах как трепти слънцето.
- Жаден съм тъкмо за тая вода – каза малкият принц – Дай ми да пия..
И аз разбрах какво беше търсил той!
Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се беше родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък. Когато бях малко момче, светлината от коледната елха, музиката от среднощната църковна служба, нежността на усмивката, - всичко това правеше моя коледен подарък лъчезарен.
- Хората, между които живееш ти – каза малкият принц, - отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират онова, което търсят....
- Не го намират – отговорих аз.
_ И все пак, онова, което търсят може да се намери в една-единствена роза или в малко вода...
- Разбира се – отговорих аз.
И малкият принц добави:
- Но очите са слепи, човек трябва да търси със сърцето си.Аз пих вода. Дишах добре. Призори пясъкът има цвят на мед. Чувствах се щастлив от този цвят на мед. Защо би трябвало да ми бъде тъжно...
- Трябва да изпълниш обещанието си – каза ми тихичко малкият принц, който отново беше седнал до мене.
- Какво обещание?
- Нали знаеш... един намордник за овцата ми... аз съм отговорен за онова цветче!
Извадих от джоба скицника си. Малкият принц го видя и каза разсмян:
- Я, какви са твоите боабаби, те приличат май на зелки...
- О-о!
А пък аз толкова се гордеех с моите боабаби!
- А лисицата ти... ушите й.. те май приличат на рога... и са толкова дълги!
И пак се разсмя.
- Ти си несправедливо, мое дете, аз не можех да рисувам нищо друго освен змии боа – както изглеждат отвън и отвътре.
- О-о! – рече той. – И така е добре, децата знаят.
Аз изрисувах с молив един намордник. И като го дадох на малкия принц, сърцето ми се сви.
- Ти имаш някакви планове, които аз не зная...
Но той не ми отговори. Той ми каза:
- Знаеш ли, утре ще стане една година, откакто паднах на земята...
Сетне помълча и рече:
- Паднах съвсем близо оттук...
И се изчерви.
И отново, без да разбирам защо, усетих странна тъга. Но хрумна ми един въпрос:
- Значи не беше случайно, че в оная сутрин преди осем дни ти се разхождаше така, съвсем самичък, далеч на хиляди мили от всички населени области! Върна се пак там, където си паднал?Малкият принц отново се изчерви.
А аз добавих с колебание:
- Може би поради годишнината?
Малкият принц пак се изчерви. Той не отговаряше нищо на въпросите.но когато човек се изчервява, това означава “да”, нали?
- Ах! – казах му аз, - страх ме е...
Но той ми отговори:
- Сега ти трябва да работиш. Трябва да отидеш при машината си. Аз ще те чакам тук. Ела утре вечер...
Но аз не бях успокоен. Спомних си за лисицата. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш...
И добави:
- Напразно...
Кладенецът, до който бяхме стигнали, не приличаше на сахарските кладенци. Сахарските кладенци са обикновени дупки, изкопани в пясъка. Тоя приличаше на селски кладенец. Но тук нямаше никакво село и на мен ми се стори, че сънувам.
- Чудно нещо – казах аз на малкия принц, - всичко е готово: и чекръкът, и кофата, и въжето...
Той се засмя, пипна въжето, завъртя чекръка. И чекръкът заскрибуца като някой стар ветропоказател, който отдавна не е бил въртян от вятъра.
- Чуваш ли – рече малкият принц, - ние събудихме този кладенец и той пее...
Аз не исках малкият принц да се изморява:
- Остави ме аз да въртя – казах му аз, - много е тежко за тебе.
Изкарах бавно кофата до ръба на кладенеца. И я закрепих там здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а във водата, която още трептеше, виждах как трепти слънцето.
- Жаден съм тъкмо за тая вода – каза малкият принц – Дай ми да пия..
И аз разбрах какво беше търсил той!
Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се беше родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък. Когато бях малко момче, светлината от коледната елха, музиката от среднощната църковна служба, нежността на усмивката, - всичко това правеше моя коледен подарък лъчезарен.
- Хората, между които живееш ти – каза малкият принц, - отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират онова, което търсят....
- Не го намират – отговорих аз.
_ И все пак, онова, което търсят може да се намери в една-единствена роза или в малко вода...
- Разбира се – отговорих аз.
И малкият принц добави:
- Но очите са слепи, човек трябва да търси със сърцето си.Аз пих вода. Дишах добре. Призори пясъкът има цвят на мед. Чувствах се щастлив от този цвят на мед. Защо би трябвало да ми бъде тъжно...
- Трябва да изпълниш обещанието си – каза ми тихичко малкият принц, който отново беше седнал до мене.
- Какво обещание?
- Нали знаеш... един намордник за овцата ми... аз съм отговорен за онова цветче!
Извадих от джоба скицника си. Малкият принц го видя и каза разсмян:
- Я, какви са твоите боабаби, те приличат май на зелки...
- О-о!
А пък аз толкова се гордеех с моите боабаби!
- А лисицата ти... ушите й.. те май приличат на рога... и са толкова дълги!
И пак се разсмя.
- Ти си несправедливо, мое дете, аз не можех да рисувам нищо друго освен змии боа – както изглеждат отвън и отвътре.
- О-о! – рече той. – И така е добре, децата знаят.
Аз изрисувах с молив един намордник. И като го дадох на малкия принц, сърцето ми се сви.
- Ти имаш някакви планове, които аз не зная...
Но той не ми отговори. Той ми каза:
- Знаеш ли, утре ще стане една година, откакто паднах на земята...
Сетне помълча и рече:
- Паднах съвсем близо оттук...
И се изчерви.
И отново, без да разбирам защо, усетих странна тъга. Но хрумна ми един въпрос:
- Значи не беше случайно, че в оная сутрин преди осем дни ти се разхождаше така, съвсем самичък, далеч на хиляди мили от всички населени области! Върна се пак там, където си паднал?Малкият принц отново се изчерви.
А аз добавих с колебание:
- Може би поради годишнината?
Малкият принц пак се изчерви. Той не отговаряше нищо на въпросите.но когато човек се изчервява, това означава “да”, нали?
- Ах! – казах му аз, - страх ме е...
Но той ми отговори:
- Сега ти трябва да работиш. Трябва да отидеш при машината си. Аз ще те чакам тук. Ела утре вечер...
Но аз не бях успокоен. Спомних си за лисицата. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш...
сряда, април 15, 2009
Бъдете внимателни, защото това, което преследвате като истински красиво, понякога има груб и грозен /неприятен/ вътрешен вид.
Ако мечтаете за нещо красиво, бъдете внимателни какво точно преследвате, тъй като понякога истинската красота на пръв поглед и на външен изглед е грозна и груба. Ако търсите идеалните хора , първо се подгответе вие самите да бъдете перфектни, защото най – често привличането на двама души може да се превърне във взаимно щастие, когато тези двама души си приличат.
Бъдете готови и решени да се усъвършенствате и никога не се разконцентрирайте.
Помислете отново кое е това нещо, което наистина искате.
Изследвания на хора, постигнали необикновен успех, разкриват, че те са знаели какво точно искат преди да започнат да се борят и в момента, в който са осъзнали това, са си направили нагледен план, включващ себеусъвършенстване и “постоянно съсредоточаване” в желаната посока.
За да стигнем до /облака на щастието/, трябва да проявим /дадем изява на/ божието чувство и величие вътре в нас, защото еднаквите неща се привличат.
Ако вие просто търстите щастие и не знаете какво искате, може би е полезно да разберете, че щастието се състои от много неща и след постоянното изпитване на чувство на благодарност, може би следващото най – важно е постигането на личните ви мечти.
Понякога въодушевлението от постигането на мечтаното ни кара да засияем толкова ярко, че ние всъщност привличаме това нещо, което не осъзнаваме, че ще ни извиси в небесата.
Ако това е вашият случай, може би ще ви помогне да осъзнаете, че за да съградим и извървим нашия път към облака на щастието, трябва да проявяваме заложената в нас уникалност, защото най – често щастието се ражда, когато се срещат и привличат еднаквите неща.
“Всичко в природата е свързано и взаимозависимо”. !!!
Ако мечтаете за нещо красиво, бъдете внимателни какво точно преследвате, тъй като понякога истинската красота на пръв поглед и на външен изглед е грозна и груба. Ако търсите идеалните хора , първо се подгответе вие самите да бъдете перфектни, защото най – често привличането на двама души може да се превърне във взаимно щастие, когато тези двама души си приличат.
Бъдете готови и решени да се усъвършенствате и никога не се разконцентрирайте.
Помислете отново кое е това нещо, което наистина искате.
Изследвания на хора, постигнали необикновен успех, разкриват, че те са знаели какво точно искат преди да започнат да се борят и в момента, в който са осъзнали това, са си направили нагледен план, включващ себеусъвършенстване и “постоянно съсредоточаване” в желаната посока.
За да стигнем до /облака на щастието/, трябва да проявим /дадем изява на/ божието чувство и величие вътре в нас, защото еднаквите неща се привличат.
Ако вие просто търстите щастие и не знаете какво искате, може би е полезно да разберете, че щастието се състои от много неща и след постоянното изпитване на чувство на благодарност, може би следващото най – важно е постигането на личните ви мечти.
Понякога въодушевлението от постигането на мечтаното ни кара да засияем толкова ярко, че ние всъщност привличаме това нещо, което не осъзнаваме, че ще ни извиси в небесата.
Ако това е вашият случай, може би ще ви помогне да осъзнаете, че за да съградим и извървим нашия път към облака на щастието, трябва да проявяваме заложената в нас уникалност, защото най – често щастието се ражда, когато се срещат и привличат еднаквите неща.
“Всичко в природата е свързано и взаимозависимо”. !!!
сряда, април 08, 2009
Съзнателната духовна подготовка ни открива пълно проникновение и осмисляне защо не бива да вредим, нараняваме, отмъщаваме и да се саморазправяме в живота си. Целта ни трябва да бъде да живеем правилно, стремейки се към добро, към взаимопомощ, учение и предпазвайки се от грешки.
Затова дълбокото разбиране на значението на прошката не само в човешка, но и в космическа перспектива носи най-голяма благодат за всички ни
Не се страхувайте от провал. Този страх ни принуждава да се отдаваме на летаргия и безполезни притеснения. Истината е една: загубата не е страшна; бездействието е пагубно!
ЗАОБИКАЛЯЙ КОНФЛИКТНИТЕ СИТУАЦИИ!
Едно древно самурайско правило гласи: "Битката печели винаги този, който не участвува в нея!" Именно поради това е важно много внимателно да заобикаляте конфликтите. Вие трябва преди всичко да щадите и съхраните себе си. Споровете и пререканията оставете на другите. На духовития Оскар Уайлд принадлежат думите: "Спорят само Неуверените!"
Изключителните неща
Отдавна е установено, че преуспелите хора са постигали завидното си положение, защото чудесно са съзнавали какво притежават и са съумели да се възползват от него.
На Делфийския оракул приписват думите: "Опознай себе си и ти ще опознаеш истината!"
Затова не се двоумете повече, постарайте се да опознаете себе си. Помъчете се при това да се видите във вярна светлина- нещо, което никак не е лесно.
Ако не вярваме истински в нещо, по- добре ще е изобщо да не се захващаме с него. Колебанието ще ни смаже!
Отдавна е установено, че нерешителните винаги губят!
Близо до ума е, че ленивите, киселите и неуверени хора не живеят добре. Техният живот не е нито успешен, нито много весел. И обратно, този, който действа така, като че ли при него неуспехът е изключен, постига изключителни неща.
Ние никога не бива да се съмняваме в собствените си сили.
Необходимо е да култивираме в себе си твърдото убеждение, че можем да постигнем всичко в живота!
Тогава действително ще го постигнем!
На Делфийския оракул приписват думите: "Опознай себе си и ти ще опознаеш истината!"
Затова не се двоумете повече, постарайте се да опознаете себе си. Помъчете се при това да се видите във вярна светлина- нещо, което никак не е лесно.
Ако не вярваме истински в нещо, по- добре ще е изобщо да не се захващаме с него. Колебанието ще ни смаже!
Отдавна е установено, че нерешителните винаги губят!
Близо до ума е, че ленивите, киселите и неуверени хора не живеят добре. Техният живот не е нито успешен, нито много весел. И обратно, този, който действа така, като че ли при него неуспехът е изключен, постига изключителни неща.
Ние никога не бива да се съмняваме в собствените си сили.
Необходимо е да култивираме в себе си твърдото убеждение, че можем да постигнем всичко в живота!
Тогава действително ще го постигнем!
Огромно влияние
Обърнете се с лице към светлината в живота! Не обръщайте никакво внимание на сенките и дори на светлосенките!
Издигнете се над несправедливостта! Омразата и чувството за мъст спъват и рушат вашата продуктивност!
Всяка ваша дума оказва огромно влияние върху другите, но най- вече върху самите вас! Не забравяйте, че каквото и да кажете, вие винаги ще имате поне един слушател и това сте самите вие!
Ако искате да преуспеете, не споменавайте никога нещастието и бедността!!
вторник, април 07, 2009
Индивидуалното осъзнаване на Единството
Да поговорим за същността на живота ...припомняйки си основата подсказвана ни
великите личности
Айнщайн отбелязва преди много време че ,ако сме обхванали същността на нещо привличащо вниманието ни . Накрая ще се сблъскаме с дълбоката реалност и истина. Необходимо е да го свържем с личния опит и разбиране което имаме, а след това да оставим всичко да протича от само себе си...
Простотата, която посочвам не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно.
Това е качество, което израства от индивидуалното осъзнаване на Единството и от съзнаването на безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот.
Разумът може да бъде “убиец на реалното”, както казва източната философия, в този случай той е враг на яснотата и светлината.
Действително, нашия разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли , че да загубим от поглед целостността и персоналните ценности .
Разумът е враг на истината и служи само за превратно изтълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи детайли. Може да стане по-добре за известно време, доколкото той ни се отвлича върху размисли за всевъзможни нови неща.
Но колко дълго ще продължи това , докато отново се сблъскме с нуждата да се изправим пред настоящата ситуация и да я преценим по концентриран и задълбочен начин?
Има една положителна особеност - разумът може да служи като инструмент на Висшето ни “Аз”, в такъв случай той помага да се освети бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба.
великите личности
Айнщайн отбелязва преди много време че ,ако сме обхванали същността на нещо привличащо вниманието ни . Накрая ще се сблъскаме с дълбоката реалност и истина. Необходимо е да го свържем с личния опит и разбиране което имаме, а след това да оставим всичко да протича от само себе си...
Простотата, която посочвам не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно.
Това е качество, което израства от индивидуалното осъзнаване на Единството и от съзнаването на безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот.
Разумът може да бъде “убиец на реалното”, както казва източната философия, в този случай той е враг на яснотата и светлината.
Действително, нашия разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли , че да загубим от поглед целостността и персоналните ценности .
Разумът е враг на истината и служи само за превратно изтълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи детайли. Може да стане по-добре за известно време, доколкото той ни се отвлича върху размисли за всевъзможни нови неща.
Но колко дълго ще продължи това , докато отново се сблъскме с нуждата да се изправим пред настоящата ситуация и да я преценим по концентриран и задълбочен начин?
Има една положителна особеност - разумът може да служи като инструмент на Висшето ни “Аз”, в такъв случай той помага да се освети бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
СВЕТОГЛЕД
- hristova_dh
- Не си поставяйте цели спрямо това, което другите хора мислят за важно. Само ти знаеш, кое е най-добро за теб! Не позволявай на Живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето. Живея пълноценно всеки Ден, Направете го и Вие за да бъде пълноценен и вашия Живот!
Публикации
Всички коментари