Индивидуалното осъзнаване на Единството

Да поговорим за същността на живота ...припомняйки си основата подсказвана ни
великите личности

Айнщайн отбелязва преди много време че ,ако сме обхванали същността на нещо привличащо вниманието ни . Накрая ще се сблъскаме с дълбоката реалност и истина. Необходимо е да го свържем с личния опит и разбиране което имаме, а след това да оставим всичко да протича от само себе си...



Простотата, която посочвам не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно.
Това е качество, което израства от индивидуалното осъзнаване на Единството и от съзнаването на безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот.
Разумът може да бъде “убиец на реалното”, както казва източната философия, в този случай той е враг на яснотата и светлината.
Действително, нашия разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли , че да загубим от поглед целостността и персоналните ценности .
Разумът е враг на истината и служи само за превратно изтълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи детайли. Може да стане по-добре за известно време, доколкото той ни се отвлича върху размисли за всевъзможни нови неща.
Но колко дълго ще продължи това , докато отново се сблъскме с нуждата да се изправим пред настоящата ситуация и да я преценим по концентриран и задълбочен начин?

Има една положителна особеност - разумът може да служи като инструмент на Висшето ни “Аз”, в такъв случай той помага да се освети бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба.