Сами сме никой в света голям.
Вървиш по своята пътечка,
аз по моята вървя.
Всеки сам поел във времето
опитва да достигне любовта.
Вървим, изкачваме и стръмнините,
заставаме над малките неща.
Опитваме се да загърбим бремето
на куп непостигнати неща.
Пътечките ни се пресичат с много други,
понякога те обещават да се съединят,
понякога така си криволичат
и кратките моменти ни зоват.
Така залутани във времето
опитваме се да намерим път,
Но многото пътечки ни подмамват и привличат
всякак обещават и опитват да ни призоват...
Но една единствена пътечка
Обещав ли , че ще стане път....
Mellisa
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар