от Приказки за размисъл на Хорхе Букай.
Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни.
Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те нараняват.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно.
още щом зачетох думите изписани по-горе, ми бе ясно, че напълно ще разпозная собствените си искания и собствените си действия... във всеки глагол. съдиш. изискваш. решаваш. насилваш. задушаваш. това, което искам е това, което не искам. но това, което правя обладана от любовта, е това, което всъщност не искам да се случва на мен. прочетох го, набързо го преписах, и изпратих на първия човек, който изникна в съзнанието ми... човекът, който най-много може да се оплаче от тоновете любов ... и изисквания. замислих се за миг , преписах го отново, за да може и ти да го прочетеш, ако все още не си го направил.
Дали и Ти ще откриеш това, което искаш... и това, което правиш?
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар