Цветове и Палитри

Сaмoувaжениетo

2012-02-06T10:13:00.002+02:00

Moже би, aкo успеем дa пoемем oтгoвopнoсттa зa сoбствения си живoт, ще нaпpaвим пъpвaтa и нaй-вaжнa стъпкa пo пътя към сaмoувaжениетo.
"Всеки пpoцес нa пpевpъщaнетo ни в личнoсти, нaяснo със сoбственaтa си стoйнoст, зaпoчвa, кoгaтo oткpием кoлкo е вaжнo дa пoемем pискa дa сме истински. Дa се пpиемем тaкивa, кaквитo сме. Дa пpекpaтим кoнфликтa със себе си, дa не се укopявaме, че не сме тaкивa, кaквитo дpугите желaят, дa не се нaкaзвaме, че в мoментa не сме oнези, кoитo ни се искa дa бъдем. Пoнякoгa нaй-xубaвoтo, кoетo мoже дa ни се случи, е дa не сме тaкивa, кaквитo дpугите oчaквaт oт нaс..."

2012-02-05T16:32:00.002+02:00

Съществува достатъчно светлина за този, който иска да види - и достатъчно мрак за този, който не иска.

Господ е казал ... "Аз ще те пазя от враговете ти,но ти се пази от приятелите си!"

2012-02-04T16:39:00.002+02:00

Времето не лекува рани, то ти дава шанс да разбереш дали си е струвало да те боли...!

2011-05-17T18:26:00.000+03:00

.... за цял живот

2011-04-04T20:22:00.003+03:00

.... Това, което в действителност се случва е, че привличате реалности. В единия момент сте там, а в следващия - тук.

Когато влизате в тяло вие внимателно избирате семейство с определено потекло, така, че във времето след това вие знаете, че със своето назначение да внесете светлина на планетата вие ще имате способността да активирате онова, което е било обявявано за ненужната част от ДНК и да се придвижите към събуждането на нови способности в себе си. Правейки това, вие ще помогнете и на останалата част от човечеството да направи същото.
Сега не сте всичко, което можете да бъдете. Превръщате се в нещо повече. По време на своя живот, ще "родите" нови способности в себе си. Ще "родите" буквално нови същества чрез активирането на ДНК. Истина е.

Постепенно ще възстановите способностите, заложени във вашето ДНК - вие подпомагате това активиране - внасяйки кислород в системата посредством дишането. Постъпващият в тялото ви кислород задейства кодираното в ДНК. Тези кодове могат да бъдат активирани не само чрез кислорода - тези, които наричаме богове-създатели следят как се развивате и какво правите. Те създават метод за промяната на това което сте посредством ускоряването на енергията.
Всички тези неща въздействат върху тялото и му позволяват да се промени. Ето защо, ако искате нещо сега и считате, че не сте способни на това нещо, отпуснете се. Ще станете способни. Вярвайте на желанията си. Те си имат причина. Способностите ще последват.
"Плеядите - ЕДИНСТВЕНИЯТ УРОК"

144 ..... вярно или не

2010-09-13T19:46:00.004+03:00

144

вярно или не Избора е според собственните ни представи ....

двете точки 2

2010-07-26T19:14:00.003+03:00

Идете до прозореца или до масата и прокарайте пръстите на ръката си по повърхността. Целта на тази игра е да намерите място по повърхността, където пръстите ви просто ще залепнат и ще спрат да се движат. Когато откриете тази първа точка, задръжте ръката си на нея.
Поддържайте придърпването, докато пръстите ви продължават да са в контакт с точката.
Сега придърпайте пръстите на другата ръка по същата повърхност, като търсите ново място, където те ще се спрат и залепнат. Когато го намерите, придърпайте ръката си по досока на първата точка, но без да я отделяте от повърхността,
Мислено свържете двете ръце или двете точки. Когато направите това, вие създавате връзка, която ви позволява да направите измерване, защото фотоните зи са „оплетени" или свързани.

Упражнявайте се да правите това многократно с различни повърхности, докато стане нещо съвсем естествено и лесно за изпълнение. Така ще се подготвите за успешна работа с енергийната матрица върху себе си или върху някой друг, върху място или нещо.
При това фокусирано наблюдение или измерване на двете фиксирани точки вие навлизате в сферата на светлина и информация на квантово ниво, като създавате връзка между тях. Има много области, в които това ще действа по този начин и толкова добре, независимо какви са двете точки, които сте избрали. Няма „правилна" точка, която трябва задължително да намерите и да почувствате. Каквото и да изберете за своите две точки, ще се получи, при условие че чувствате връзката или „придърпването" между тях... Р.Барлет

двете точки

2010-07-26T19:11:00.002+03:00

Когато решите какво искате да изживеете и повярвате, че това, което може да направи един човек, може да го направи и всеки друг, вие задействате механизма на успеха. .... актът на приемане на решение за това как и какво ще наблюдавате на квантово ниво кара обекта на вниманието ви да приеме поведение и да се движи по определен или предварително зададен начин. Това не е просто илюстрация на идеята за „съзнание над материята". Не, това е пример за съзнанието като материя, защото те двете са едно и също и са неразделно свързани от подобното на лазер свойство на насоченото внимание към обекта, който имате за цел.
Интересна е техниката на „двете точки", основното средство за всичко, което правим в енергийната матрица...

"Защо ми се случва това?"

2010-04-22T15:17:00.003+03:00

Задай правилния въпрос, иначе отговорът не струва ... !?
Самонаблюдението е мощен инструмент, който можем да впрегнем в битката срещу всекидневните си жизнекрушения, предизвикани от тревогата, депресията, гнева. Това доказва в книгата си "Тайната на свободния човек" (ИК "Хермес", - 09) Гай Финли.
Финли е композитор, негови творби са изпълнявани от Даяна Рос, "Джексън Файв", Били Престън, пише филмова музика. Когато не намира удовлетворение в кариерата си в шоубизнеса, Финли поема на Изток.

Оттам се връща с ново познание, което предава и на други хора в над трийсет и пет книги и аудиопрограми за личностно развитие.
Книгите му са преведени на 18 езика, над 200 хиляди души по целия свят получават всяка седмица в електронната си поща поредната негова лекция.
В "Тайната на свободния човек" Гай Финли разкрива какво ни прави нещастни и очертава пътя за преодоляване на това състояние, с което сякаш сме се примирили.
Според изследователя на човешката душа озовем ли се изправени пред даден проблем, ние не задаваме правилните въпроси.

Питаме се: "Защо ми се случва това?", а не, както би трябвало: "Кое у мен привлича подобни неприятни събития?" ... Понеже нашата представа за живота - а не самият живот - е извор на провалите ни, убеден е Финли, а и тъкмо в моменти на криза се срещаме очи в очи с истината за себе си.
Според Финли у всеки от нас живее една фалшива същност, която е изтъкана от стари страхове, познати удоволствия, предопределени представи. Този микс от заробващи модели може да бъде изтласкан, като на негово място позиционираме истинската си духовна същност - свободна от конфликт със самата себе си, не търсеща одобрение, не изпитваща съжаление, че нещо сме направили не както трябва, чужда на гнева и самодоволството.
....50 начина да вдигнем духовния си взор формулира в края на "Тайната..." авторът. Тези 50 възможности са толкова истинни, колкото и поетични. Като дзен-коани те проблясват със словесната си сила, давайки ни материал за дълъг размисъл.
Например: "Ако животът ви повали по гръб, отворете очи - над вас са звездите."

сп. "Усури"

Истинска обич

2010-04-22T15:06:00.002+03:00

Бъди промяната, която желаеш да видиш в света

... първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит и накрая – победител. Махатма Ганди доказва правотата им в живота си.
Далай лама ХIV също печели читатели, които вярват на неговата рецепта как да прозрем себе си и как да овладеем изкуството на щастливия живот.

Нобелистът за мир пише: “Истинската обич и състрадание възникват на основа на уважението към другите. Това съпричастие се постига чрез разбирането, че вие и всички останали – независимо дали са ваши приятели, врагове или неутрални страни – споделяте същия копнеж по щастие и за избягване на страданието, макар и да възприемате щастието и страданието различно...” Сега мнозина се оправдават с икономическата криза и нейните неволи, понеже не са успели да свършат едно или са направили друго. Май е уместно да си припомним

трите нива на обич и състрадание

Далай лама твърди, че с тях лесно се предизвиква желание да помагаме на другите хора. Просто помислете колко хубаво е те да бъдат щастливи, как им желаете да бъдат щастливи и как ще направите всичко, за да бъдат щастливи.
info net

БЕЗУСЛОВНО

2010-04-04T20:45:00.001+03:00

ИСКАМ ДА МЕ ИЗСЛУШВАШ,БЕЗ ДА МЕ СЪДИШ.
ИСКАМ ДА МИ ВЯРВАШ,БЕЗ ДА ИЗИСКВАШ.
ИСКАМ ПОМОЩТА ТИ,НО НЕ И ДА РЕШАВАШ ВМЕСТО МЕН.
ИСКАМ ГРИЖИТЕ ТИ,НО НЕ И ДА МЕ ОБЕЗЛИЧАВАШ.
ИСКАМ ДА МЕ ГЛЕДАШ,БЕЗ ДА ПРОЕКТИРАШ ТВОИТЕ НЕЩА У МЕН.
ИСКАМ ДА МЕ ПОДКРЕПЯШ,БЕЗ ДА СЕ НАГЪРБВАШ С МЕН.

ИСКАМ ДА МЕ ЗАЩИТАВАШ БЕЗ ЛЪЖИ.
ИСКАМ ДА СИ БЛИЗО,БЕЗ ДА МЕ ЗАВЗЕМАШ.
ИСКАМ ДА ПОЗНАВАШ МОИТЕ ЧЕРТИ,КОИТО НАЙ- СИЛНО ТЕ ОТВРАЩАВАТ.
ИСКАМ ДА ГИ ПРИЕМЕШ,БЕЗ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ГИ ПРОМЕНИШ.

Зависимости

2010-04-04T20:34:00.003+03:00

... когато придобием нещо и станем зависими от това нещо,
кой кого притежава?

живеенето, а не правенето на планове.
това да бъдеш, а не да притежаваш.
на настоящето, а не на миналото, и на бъдещето.

трябва да знаеш, че абсолютно нищо не трябва.
смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан,
че трябва да знаеш всички отговори,
че трябва, трябва..отпусни се...

Защото 3

2010-03-06T12:38:00.002+02:00

... "Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия."

"Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато, в което се въдят и растат, и укрепват всякакви грозни и долни неща. Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън, подхлъзват се и падат назад.

Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие, че да се прекачи през оградата и да плъпне на свобода?

Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище? И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води?

След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите."

Дж. Стайнбек "На изток от Рая"

Защото 2

2010-03-06T12:33:00.003+02:00

"...- Ако източникът в душата на човека не е бистър, животът му не е добър. Разбрах, че има едно извечно право, което задължава всеки от нас - правото на другия на собствено щастие."

"...Много отдавна беше разбрала, че престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия."

"Павилион за жени" П.Бък

Защото

2010-03-06T12:30:00.001+02:00

"Длъжни ли сме да търпим глупостта и злобата на дребнавите хора?" - бе запитала много отдавна тя Андре...
"Да, защото ако унищожим тези хора, това би значело да унищожим самите себе си - беше й отвърнал той.

- Никой от нас не е толкова добър или толкова умен, за да може да унищожи едно същество, без да унищожава частица от самия себе си."
"Как да ги понасяме тогава?" - запита госпожа Ву.
"...Никой от нас не може да си позволи да лиши от живот дори най-нищожното създание."

"Павилион за жени" Пърл Бък

Говорете

2010-03-04T13:57:00.003+02:00

Говорете откровено за себе си. Споделяйте, когато ви се иска. Освободете се от мисълта, че не можете да разкриете душата си, защото това е опасно.

Ако не искате да се разкривате, това е едно, но ако се страхувате да го направите, е съвсем друго. И ще видите, че е здравословно да огледате критично всички причини, поради които казвате, че не искате да говорите за себе си.

Ако през целия си живот сте били стеснител¬ни, ако сте се разплаквали от нищо, ако е било лесно да ви изплашат, ако сте проявявали свръхагресивност и т.н., какво въобще може да направи някой с тази инормация, за да ви уязви? каквото и да отговорите, то най-вероятно ще се окаже свързано с някоя от слабостите на характера. Ще ви уволни ли началникът? Едва ли.

Но дори и да ви уволни, има и други места, където можете да работите.

Хората ще разправят слухове за вас? Едва ли. Но дори и така да е, защо трябва да подчинявате живота си на това, което говорят другите? Хората ще клюкарстват за вас, дори това да не би харесва, дори дума да не продумвате, тогава няма смисъл да се въздържате и да се опитвате да избегнете клюките?

Великите философи - Киркегор 4

2010-02-28T14:53:00.002+02:00

Естетическото ниво на съществуване

Киркегор е бил отдаден на естетиката и понякога е сочен като поет-философ заради страстния начин, по който той подхожда към философята. За него да живееш момента е това, което характеризира естетичния живот. При това той няма предвид непременно живот, посветен на изкуството; въпреки, че много артисти също живеят на това ниво на съществуване.

Има много степени на естетическо съществуване; на дъното може да се види чисто консуматорски начин на живот. На върха на спектъра можем да намерим хора, живеещи по наистина анархичен, безотговорен начин...

В границите на този начин на съществуване е съзнанието, че животът е смислен и с цел. Човекът живее просто като се възползва от възможностите си; подрежда живота си с богата фантазия; в същото време, въпреки всичко, има огромна болка и отчаяние.

Великите философи - Киркегор 3

2010-02-28T14:47:00.003+02:00

" Отчаянието "

Киркегор твърди, че хората са изградени от три части: ограничена, неограничена и връзката на двете...

Ограничената (сетива, тяло, познание)
неограничената (парадокс и способността да вярваш) винаги съществуват в състояние на напрежение.

Това напрежение доколкото се само-усеща, е „аз“-ът. Когато „аз“-ът е загубен, дали поради безчувсвеност или нещо друго, личността е в състояние на отчаяние...

Видимо, отчаянието не е нужно да е агония. То е, вместо това, загуба на себе си. Киркегор има два епистоларни романа в два тома. Авторът на първата част е естет, чиято необузданост на вяра и въображение го води към безсмислен живот и живот на егоистично отчаяние.

Авторът на втория том е съдия, живеещ по стриктните християнски закони. Заради това, че работи изцяло с приетите закони и никога не ползва вярата или емоции, той живее живот на нравствено отчаяние. Само съчетаването на естетично и нравствено заедно са „религиозен“ живот...

Киркегор показва, че изборът на Авраам да се подчини на анти-нравствствената религиозна заповед на Бог да жертва своя син, е перфектен акт на „аз“-а. Ако Авраам беше радостен да се подчини, неговите действия нямаше да имат смисъл. Само когато той действа „със страх и трепет“, показва пълно съзнаване на действията си, протвоположно на действията и на ограничената, и на неограничената част на човечността...

великите философи

Великите философи - Киркегор 2

2010-02-28T14:35:00.004+02:00

Абстракцията ...

Основен елемент в критиката на модерното е темата за парите, които той нарича абстракция.

Абстракцията е нещо, което същесвува само в "ерзац реалността ". То не е осезаемо и има значение само в изкуствен контекст, който в основата си обслужва непочтени и измамни цели. Тя е вид измислица - измама на едни за сметка на други , която няма конкретно съществуване ... в бъдеще.

Как парите са абстракция?!

Парите създават илюзия, че имат пряка връзка с това каква работа е свършена...

Така работата, която аз върша струва толкова, колкото пари се дават за нея.

В реалния живот обаче, работата, която върша е израз на това каква личност съм: изразява моите цели в живота и неговия основен смисъл...

Като личност работата, която извършвам се предполага, че е реализация на връзката ми с другите и света. Това е моят начин да правя света по-добро място за мен и за другите. Свеждането на работата до паричното ѝ изражение заменя истинската същост на ежедневните ми усилия с форма за пред света и значението им с абстракция...

Великите философи - Киркегор

2010-02-28T14:28:00.005+02:00

За Киркегор хората са загубили същността, защото приетият критерий за реалност е твърде много изкривен...

... а , типа обективност, която учените или историците могат да използват, пропуска същността; хората не могат да се мотивират и не намират същността в живота чрез чиста обективност. Вместо това, те я намират чрез страст и желание, " морал, и религиозна обвързаност " ...
Р.Магрит

Това явление не е обективно доказуемо; нито пък идва от някаква форма на анализ на външния свят; идва от обратното отражение, от начина по който се гледа на живота, който не се поддава на обективно изследване.

Вместо това, истинската себестойност произлиза от силно желание за нещо извън човешката мисъл.

Нещо, което надминава човешките сили, което води хората до допир с нещо, което дава значение, защото вдъхновява страхопочитание и върши чудеса, и изисква тотално и абсолютно обвързване към постигането му.

Анализът на Киркегор на настоящето използва термини, които приличат, но не са точно съвпадащи с тези на Хегел и теорията за отчуждението.

wi_ kipedia

Велките философи

2010-02-28T14:16:00.003+02:00

Сьорен Киркегор е роден във влиятелно семейство в Копенхаген, Дания.

Киркегор описва голямо разнообразие от явления, включващи: всяко чувство за изолация от и неодобрение към обществото; чувство за морално пропадане в обществото;

чувство на безсилие пред силата на социалните институции;

безличната, нехуманна същност на обширната и бюрократична социална организация.
Р.МАГРИТ

Сьорен Киркегор разпознава и приема понятието отчуждение, въпреки че го изразява и разбира в свои автентични термини.

За него настоящето е отражение; на истинската ценност и мисъл на действието; дискусии на действия; публичност и рекламиране на реалност; фантазия към реалност.

Значението на ценностите е " изсмукано " от тях от липса на авторитет...

...Вместо авторитета на миналото или на Библията или на който и да е друг силен и постоянен глас, ние имаме празнина и несигурност.

За Киркегор хората са загубили същността, защото приетият критерий за реалност и истина е обективна мисъл; която може да се докаже с логика, историческо проучване или научен анализ.

Но хората имат нужда от причини да живеят и да умрат; което истински дава смисъл на човешкия живот, а той не може да се формулира с математически, исторически или логически понятия.
Не можем да мислим за нашите избори в живота, ние трябва да ги правим; някои от тези избори, които предварително обмисляме, стават различни в реалния живот...

wi_ kipedia

"Най-дълбоките крепости "

2010-02-28T14:10:00.003+02:00

" Ти, суверен на моето сърце, пазен в най-дълбоките крепости на моята душа , в пълнотата на мисълта, там... незнайно божество!

Ах, дали ще мога да повярвам на приказките на поета, според който някой вижда обекта на любовта си и си въобразява, че го е виждал много отдавна ...
Р.Магрит

... така всяка любов, като всяко знание е припомняне, че любовта също има своите предсказания за човека... на мен ми се струва, че трябва да притежавам - " цялата красота на всички момичета " - за да съм способен да обрисувам красота подобна на твоята, и трябва да избягам от света, за да открия мястото, което ми липсва, нататък ме води най-дълбоката мистерия на цялото ми същество, в следващия момент ти си до мен, изпълвайки духа ми с невероятна сила, аз съм преобразен за себе си и чувствам, че е прекрасно да си тук....

Сьорен Киркегор, Дневници

Шушката на фотосесия

2010-02-21T14:20:00.007+02:00

тук съм направо великолепен !!!

нямате думи нали.... !?

колко съм красив

едно ангелче за милиони

ЧАО И ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ ...

Шушката

2010-02-21T14:19:00.001+02:00

един прекрасен ден

МУЗИКО _ТЕРАПИЯ

2010-02-14T12:41:00.000+02:00

т класическата музика и музиколечението при сърдечносъдови заболявания. Именно тя възстановява и нормализира сърдечния ритъм, защото ритмичната организирана последователност на сигналите въздейства най-вече на мозъчните центрове, което нормализира честотата на сърдечния ритъм. При постоянно слушане на класическа музика се изработва условен рефлекс, сърдечният ритъм се нормализира и лошото настроение неусетно изчезва от вашия организъм.

Освен това класическите произведения помагат да се справим и със самотата и страховете си ... Точно тези емоции провокират сърдечните заболявания.

Затова е най-добре да се избират успокояващи мелодии.

Музикотерапевтите препоръчват при сърдечни заболявания да се слушат произведения, които продължават от 3 до 5 минути.

МУЗИКОТЕРАПИЯ 2

2010-02-14T11:59:00.004+02:00

МЕТОДИТЕ

В сферата на музикалната терапия съществуват стотици методи. Условно те се разделят на два вида: пасивна - слушаме и се лекуваме, и активна - слушаме, пеем, танцуваме и се лекуваме.

При пасивната музикотерапия на пациентите се предлага да прослушат различни музикални произведения, които им помагат да изпитат емоционални и естетически преживявания.

Емоциите отвличат съзнанието на човека не само от житейските му проблеми и болести, но и от външните дразнители. Тези мелодии постепенно водят до възстановяване на хармонията. Такава музика се слуша в удобна поза, с приглушена светлина и със спуснати щори. По време на сеанса се препоръчва болният да диша с корема си.

При използване на активните методи в медицинските центрове музикалните звуци се съчетават с автотренинг, дихателни упражнения, хипноза, йога, иглорефлексотерапия. Към музикалната терапия се отнася и пеенето. То е приятно съчетаване на дихателни упражнения, които са незаменими при бронхиална астма, проблеми в гръбначния стълб и нарушено кръвообращение.

Съвсем не е задължително да можете да пеете. Важно е да умеете да изразявате себе си. Може просто да си тананикате, и то с ниски тонове.

Например за доброто разположение на духа оказват влияние:
“Ария от сюита № 3” на Бах, “Аве Мария” на Шуберт, някои от сонатите на Бетовен, “Зима” на Вивалди.

Точно те предизвикват в клетките на организма максимален отзвук. Песента се съчетава и с танцуването, защото ритмичните движения на тялото хармонично я допълват. Отключете рационалното си мислене, вслушайте се в себе си, тогава тялото ви ще избере необходимите му движения...

от " психология на човека "

Съдържание

2010-02-04T11:58:00.005+02:00

За минута да се съсредоточим, да направим равносметка на съдържанието на деня, цялата тази енергия, информация, която в течение на деня събираме в себе си, но още не сме усвоили, акуратно да положим в кутийка...

... затваряме я с капак отгоре спускаме я надолу към сърцето. И ние се спускаме надолу заедно с нея, подобно на това, както рибата се спуска в дълбокия океан.
Повърхностните впечатления и вълни остават назад, нашето вътрешно “аз” ни затваря в своята прегръдка, ние се спускаме по-надолу, по-надолу , а ние чувстваме, че вътрешното “аз” вече е само е взело контрола и вече само ни кани да се спуснем все по-надолу и по-надолу, всички дневни впечатления остават далеч назад, мислите се спират, образите бледнеят, външните впечатления стават все по-размити ...

... за минута напълно излизаме от контрола над това, което става... А сега започваме изкачване нагоре, вътрешно “аз” ни облича костюма на вниманието, дава ни енергия за това, как точно и адекватно да възприемаме всичко произтичащо.

И широко ще открие

2010-02-02T20:49:00.002+02:00

Помагай на природата и работи заедно с нея и тогава природата ще признае в тебе един от своите твоите творци . И широко ще открие пред тебе входа към своите съкровени недра, и ще простре пред твоя поглед съкровищата, заключени в дълбините на нейната всеобятност. Неопетнена , тя разкрива своите съкровища само пред духовните очи, които никога не се склапят и за които няма покрови във всички природни царства.

Случвало ли ви се !?

2010-01-24T11:22:00.003+02:00

Психологическото блокиране се причинява от негативното ни мислене, което често става подсъзнателно извън нашия контрол. Това явление съществува при всички хора в някаква степен и не създава някакви определени чувства, тъй че човек не може да знае дали със сигурност присъства.

Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните?

Една от отговорностите ми в къщи, докато растях, беше да изхвърлям боклука. "Често ми напомняха това. Чувах този въпрос много често: „ ... изхвърли ли боклука?“ И до ден днешен това е едно от нещата, които аз правя у дома.

Това е ценен урок от ежедневието който е добре да научим. Вярвам, че животът ни ще върви по-добре, когато се научим редовно да изхвърляме „боклука“ от него.

Всички искаме по-добър живот, но само желанието няма да направи нещата по-различни. След като нещо е сторено в миналото, ние не можем да се върнем и да го изтрием. И така миналото може да се превърне в ужасен затвор, в който старите дела ни правят неспособни да се променим...

И ако разгледаме по-внимателно...

2010-01-21T17:57:00.002+02:00

Мисловната част от същноста ни рядко се държи както подобава, предавайки се на мечти и разсеяност, и деятелната се отклонява от нормалното си направление, увличайки се в непостоянни желания, които се възбуждат не от потребностите на естеството, а от външни страсти. Затова и сърцето няма покой и докато тези страни се намират в такова състояние, не може да го има.

Най-много тиранизират сърцето страстите.

Ако не бяха те, разбира се, щяха да съществуват неприятности - но те никога не биха измъчвали сърцето така, както го измъчват страстите.

Как изгаря сърцето от гняв! Как го терзае ненавистта! Как го яде злата завист! Колко тревоги и мъки причинява неудовлетвореното или посрамено тщеславие! Как задушава скръбта, как страда гордостта!

И ако разгледаме по-внимателно, ще видим, че всички наши сърдечни тревоги и болки са от страстите. Удовлетворяването им дава радост, но кратковременна, а когато не се удовлетворяват, а напротив, срещат противното, причиняват скръб, продължителна и непоносима.
И така, вижда се, че сърцето ни е коренът и центърът на живота. То, показвайки доброто или лошото състояние на човека, възбужда за дейност и други сили и отново приема в себе си следствието от дейността им за усилване или отслабване на онова чувство, с което се определя състоянието на човека.

Изглежда така, сякаш на него би трябвало да се даде пълната власт и за управлението на нашия живот, както това бива у мнозина - у някои напълно, а при други по-малко. Изглежда така и може би по естество то е имало точно такова предназначение, но страстите са навлезли и са размътили всичко. При тях сърцето посочва и състоянието ни невярно, и впечатленията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, и вкусовете се извращават, и възбуждането на другите сили се насочва в погрешна посока. Затова сега е закон да държиш сърцето си в ръце и да подлагаш чувствата, вкусовете и влеченията на строгата му критика.

Когато някой се очисти от страстите, нека дава воля на сърцето си; но докато страстите са в сила, да се дава воля на сърцето, значи явно да обречеш себе си на неверни стъпки. Най-лошо постъпват онези, които като цел на живота си поставят сладостта и наслаждението на сърцето. Тъй като плътските и чувствени сладости и наслаждения се проявяват по-силно, такива лица винаги изпадат в груба чувственост и падат под онази черта, която отделя човека от другите същества .

Весело - скучно

2010-01-21T17:45:00.002+02:00

Всяко въздействие върху сърцето създава в него особени чувства, но за различаването им няма в нашия език думи.

Ние ги изразяваме с общи термини: приятно - неприятно, харесва ни - не ни харесва, весело - скучно, радост - мъка, скръб - удоволствие, покой - безпокойство, досада - доволство, страх - надежда, антипатия - симпатия.

Наблюдавайте себе си и ще забележите, че на сърцето ни лежи ту едно, ту друго.
Но значението на сърцето в икономията на нашия живот не е само в това страдателно да приема впечатленията и да свидетелства за нашето удовлетворително или неудовлетворително състояние; но и това да поддържа енергията на всички сили на душата и тялото.

Вижте колко бързо се върши делото, което ни харесва и ни е по сърце! А когато не ни е по сърце ... Затова хората, които умеят да се управляват, когато трябва да свършат нещо, което не им е по сърце, бързат да открият в него приятната страна и като я примирят със сърцето си, поддържат в себе си енергията, която е нужна за това. Ревността - движещата сила на волята - изхожда от сърцето.

Така и в умствената работа предметът, допаднал на сърцето, ни по-бързо и по-всестранно се обсъжда. При това мислите се роят като от само себе си и трудът, колкото и да е дълъг, не тежи...

Защото любовта не се гордее.

2010-01-19T18:48:00.002+02:00

Защото любовта не търси своето.

В твоята спасителна прегръдка давех яда и разочарованието си всеки път, когато се сблъсквах с хората и Бога. Ръцете ти ме държаха здраво, защото любовта не безобразничи. В огромното ти синьозелено око постоянно гореше тихо разбиране. Ти никога не ме погледна с укор.

Защото любовта не се превъзнася.
Не се раздразни, когато привлечена от миражната светлина на далечен фар ти обръщах гръб.

Твоят прибой ме посрещаше с перлена огърлица от радостна пяна, с която празнувахме моето завръщане.

Издигаше острия сърп на най-устремената си вълна, с която откосяваше наръч звезди и ги посипваше върху косите ми, за да съм красива, когато отново стъпя на твоя бряг. Защото любовта не се гордее.

Емоции неподвластни на времето

2010-01-19T18:33:00.010+02:00

Най-точините сладурчовци

завинаги КРАСИВКО

Св. Николас в Прага

МЪЖЪТ И ДВЕТЕ ЖЕНИ

2010-01-15T12:59:00.002+02:00

МАТЮ ПРАЙЪР 1664–1721

Забавен случаи има у Езоп за мъж, на две жени ревниви роб.
Едната — млада, другата по-стара му скубели косите в надпревара.
Едната белите, за да изглежда млад,
а другата пък черните изтръгвала със яд.
Търпял мъжът каприза и на двете,защото сам им се наврял в ръцете.
Живял така до оня божи миг,
когато станал олисял старик.
Разбрали хората, че бил плешив от време
и мозъкът под голото му теме.

Поука
О, кралю, тия две жени
са някои жени през наши дни.
Изтръгнатите косми живи
не са май друго, а Прерогативи.

Персоната ти мразят всички Тори,
а Вигите с властта ти са в раздори.

Каквото да дадеш или си дал,
за тях оставаш неспособен крал.
И твоята прилича ми на оня…
Той без коса останал, ти май… и без корона.

2010-01-15T12:42:00.002+02:00

Но и най-мощната метафора е способна да предаде само част от истината.

Няма метафора, която да разказва цялата история от всичките й страни, и следователно няма представа за настоящето — нека оставим настрани бъдещето, — която да бъде завършена или последна.
Когато в късните си юношески и ранните си младежки години — преди повече от четвърт век, — подобно на много млади хора си мислех, че имам всички отговори.

Скоро след това научих, че моите „отговори" са частични, едностранчиви и остарели. Нещо повече, започнах да оценявам факта, че правилният въпрос обикновено е по-важен от правилния отговор на погрешно зададения въпрос.
Надявам се, че когато „Третата вълна" дава отговори, същевременно задава и много нови въпроси.
Признанието, че няма познание, което може да бъде пълно, че няма метафора, която може да бъде цялостна, с само по себе си хуманизиращо. То се противопоставя на фанатизма. Дава дори на неприятелите възможността за частична истина и на всеки — възможност за грешка. Тази възможност присъства особено силно в широкомащабния синтез.

Но както е писал критикът Джордж Стейнър: „Да задаваш големи въпроси е все едно да рискуваш получаването на погрешни отговори. Да не ги задаваш въобще е все едно да отнемаш живеца на разбирането."
Във време на експлодираща промяна — с разкъсването на личния живот, с разпадането на съществуващия социален ред и с изплуващия на хоризонта фантастичен, нов начин на живот — задаването на най-големите въпроси за нашето бъдеще е не просто въпрос па интелектуално любопитство. Това е въпрос на оцеляване.
Знаем ли това или не, повечето от нас вече са въвлечени в противопоставянето — или в създаването — на новата цивилизация.

Надявам се, че „Третата вълна" ще помогне на всеки от нас да направи своя избор.

3-та вълна 2

2010-01-15T12:35:00.002+02:00

Много от днешните промени не са независими една от друга. Нито са случайни. Например разпадането на нуклеарното семейство, глобалната енергийна криза, разпространението на култове , появяването на гъвкаво работно време и на новите пакети от основни социални помощи, възникването на движения от Квебек до Корсика — може би всички те изглеждат като изолирани събития.

Но е вярно точно обратното. Тези и много други привидно нямащи нищо общо събития или течения са взаимно свързани. Всъщност те са части от едно много по-значимо явление: смъртта на индустриализма и зараждането на една нова цивилизация.
Дотогава, докато ги мислим като изолирани промени и изпускаме това тяхно по-голямо значение, няма да можем да намерим за тях един последователен, сполучлив отговор. Личните ни решения — като индивиди — ще остават безцелни или ще бъдат самоунищожителни. Като правителства — ще се препъваме от кризата в програмата, която ще доведе до катастрофа, залитайки в бъдещето без план, без надежда, без прозрение.
Лишени от систематична рамка за разбиране на сблъсъка от сили в днешния свят, ние сме като екипаж на кораб, попаднал в клопката на буря и опитващ се да лавира между опасните рифове без компас или карта.

В култура от взаимо-изключващи се специализации, които се давят във фрагментарни данни и подробни анализи, синтезът е не просто полезен — той е жизненоважен. По тази причина „Третата вълна" е книга описва старата цивилизация, в която мнозина сме израснали, и представя една практична, разбираема картина на новата цивилизация, разцъфтяваща сред нас , новата цивилизация е така дълбоко революционна, че хвърля предизвикателства към всички наши стари схващания.

Старите начини на мислене, старите формули, догми и идеологии — без значение колко лелеяни и колко полезни са били те в миналото — вече не са съвместими с фактите. Светът, който бързо изплува от сблъсъка с новите ценности и технологии, с новите геополитически отношения, с новите стилове на живот и форми на общуване, изисква изцяло нови идеи и аналогии, класификации и понятия. Не можем да натъпчем света на утрешния ден, който с все още в ембрионален вид, в традиционните вчерашни уютни ниши. Не са никак подходящи и ортодоксалните нагласи и настроения....

3-та вълна

2010-01-15T12:29:00.004+02:00

„Третата вълна" е за онези, които мислят, че човешката история — далеч от своя край — едва-що е започнала.
Мощна приливна вълна се надига днес над голяма част от света, като създава ново, често чудновато обкръжение, в което да работим, да се забавляваме, да отглеждаме децата си или да се оттегляме от работа.

В тази объркваща среда бизнесмените плуват срещу изключително непостоянни икономически течения; политиците гледат как техните рейтинги бясно скачат нагоре и надолу; университетите, болниците и другите институции се борят отчаяно срещу инфлацията. Ценностните системи се пропукват и срутват, докато спасителните лодки на семейството, училището и държавата лудо се мятат насам-натам.

Вглеждайки се в тези бурни промени, можем да ги възприемем като изолирани факти, които сочат нестабилност, разруха и бедствие. Но ако се отдръпнем малко назад, за да погледнем по-отдалеч, стават видими някои неща, които иначе биха могли да минат незабелязано...
А.Тофлър

Формата на кръга

2010-01-11T15:00:00.002+02:00

В умовете на древните философи нещо божествено и тайнствено винаги е било свързано с формата на кръга. Древният свят, последователен в своя символизъм и в своите пантеистични интуиции, съединявайки видимата и невидима Безкрайност в едно, изобразявал Божеството - както и неговото външно Покривало - чрез кръга. Сливането на двете в единство и даваното на двете име Theos е обяснено по този начин и става още по-научно и философско. Етимологичното определение от Платон на думата Theos беше вече дадено на друго място. В своя „ Cratylus " той го получава от глагола the-ein „движа се", както е подсказано от движението на небесните тела, което Платон свързва с Божественото. Според Езотеричната Философия това Божество по време на своите „Нощи" и своите „Дни", или цикли на Покой и Дейност, е „Вечно Непрекъсващо Движение", „Вечно-Ставащо", както и „Вечно Световно Настояще и Вечно-Съществуващо". Последното е основна абстракция; първото е единственото възможно представяне в човешкия ум, ако той не свързва това Божество с някакъв образ или форма. Това е вечна, никога непреставаща Еволюция, възвръщаща се по спирала, в своя непрекъснат процес на предвижване в течение на еони от време, към изначалното си състояние - Абсолютното Единство.

Само на малките Богове давали абсолютните атрибути на Висшите. Така Бог Шу, олицетворение на Бог Ра, който се появява като „Голяма Котка от Басейна на Персей в Ан", често бил изобразяван на египетските паметници като седящ и държащ кръст, символ на четирите части на света или Стихиите, присъединен към кръга.
В твърде научния труд ,; The Natural Genesis " на Джералд Меси, под заглавието „ Typolody of the Cross" могат да се намерят повече сведения за кръста и кръга, отколкото в който и да е известен ни труд. На онзи, който би искал да има доказателства за древността на кръста, препоръчваме тези два тома. Авторът казва:
„Кръгът и кръстът са неделими... Crux Ansata съединява кръга и кръста с четири ъгъла. Поради този произход кръгът и кръстът от време на време са били заменяни един с друг. Например Чакрата или Дискът на Вишну е кръг. Това наименование сочи въртенето, кръговото движение, периодичността, колелото на времето. Бог го ползва като оръжие, насочено към врага. Така и Тор хвърля своето оръжие Филфот, което е с формата на четиристранен кръст (Свастика) и е символ на четирите страни на света. По този начин кръстът е еквивалент на кръга на годината. Емблемата на колелото съединява кръста и кръга в едно, както показва йероглифът и възелът на Анкх
Също така, двойственият глиф бил свещен само за посветения, но не и в очите на профана.

Тъй като Раул Рощет доказва, че:
„Знакът се появява на обратната страна на финикийската монета, която на лицевата има изображение на овен... Същият този знак, понякога наричан Огледало на Венера, понеже е бич символ на размножението, се е употребявал за обозначение на задните части на ценни жребии кобичи от коринтска и други прекрасни конски породи".

Между другото, това прилича на...

2010-01-11T14:52:00.002+02:00

Френският учен г-н Дьо Саси, човек с голяма ерудиция, намира в Книгата на Енох няколко твърде странни твърдения, „достойни за най-сериозно изследване", както казва той. Например:
„.Авторът (Енох) определя в слънчевата година 364 дни и явно знае периодите от три, пет и осем години, след които следват четири допълнителни дни; явно в неговата система последните се отнасят към равноденствието и слънцестоенето. "
По-нататък той допълва:
„Аз виждам само един начин да бъдат обяснени (тези „нелепости"), а именно да се предположи, че авторът излага някаква фантастична система, която е можела да съществува преди времето, когато Световният потоп е променил реда в Природата."
Точно така е; и Т. Д учи, че този „ред в Природата" е бил така променен, както и поредните земни човечества. Тъй като, както ангелът Уриел казва на Енох:

„Виж, аз ти показах всички неща, о, Енох; и всички неща аз ти разкрих. Ти виждаш Слънцето, Луната и тези, които управляват звездите на Небето, които предизвикват всички действия, смяната на годишните времена и тяхното възвръщане. В дните на греш-ниците годините ще бъдат намалени... Луната ще измени своите закони... "
В онези дни, преди годините на Великия потоп, който смел атлантите и променил повърхността на цялата Земя (следствие на това, че „Земята " (или нейната ос) се наклонила), Природата - геологически, астрономически и космически - въобще не би могла да е същата, именно защото Земята се наклонила. Цитираме думи от Книгата на Енох:
„И Ной възкликнал в мъка: „Чуй ме, чуй ме, чуй ме!" - трижди. И казал той... „Земята се труди и се тресе мощно. Несъмнено, аз ще загина заедно с пея. "
Между другото, това прилича на една от многото „непоследователности", срещани в Библията, ако бъде четена буквално. Тъй като най-малкото, което може да се каже, е, че този страх е много странен за онзи, който е „придобил милост в очите на Господа" и на когото е било заповядано да построи ковчега! Но тук ние виждаме почтеният Патриарх да изразява такъв страх, като че ли той вместо „приятел" на Бога е един от Великаните, осъдени от разгневеното Божество. Земята вече се е наклонила и наводнението от водите станало въпрос на време, но въпреки това Ной явно нищо не знае за своето предназначено спасение.

.... Действително, заповедта е била дадена; заповедта на Природата и Закона за еволюцията - Земята да смени своята раса и четвъртата раса да бъде ... и да отстъпи мястото за по-добра.

Сега възниква естественият въпрос: кой е могъл да изпрати на апокрифния автор това мощно видение - към което и време преди Галилей то да се е отнасяло - че земята е можела периодично да накланя оста си? Откъде е могъл той да почерпи такова астрономично и геологично знание, ако Тайната мъдрост, от чийто извор са пили древните Риши и Питагор, е само фантазия, измислица на по-късните векове? Не е ли прочел случайно Енох, пророчески, следните редове от трудовете на Фридрих Кле за Потопа:
„ В примитивните времена положението на земното кълбо по отношение на слънцето явно се е различавало от сегашното и тази разлика е трябвало да се появи поради преместването на земната ос на въртене. "
Т.Д Балватска

Булото на Майя

2010-01-09T20:07:00.002+02:00

Булото на Майя , не бяха вече „Колко съм бил сляп и глух! - мислеше си той и крачеше бързо. - Когато някой чете нещо написано, чийто смисъл се опитва да проумее,той не пренебрегва знаците и буквите, не ги нарича измама, случайност или негодна обвивка, чете ги, изучава ги, обича ги - буква по буква.

Ала аз, като исках да прочета книгата на света и книгата на собственото си същество, аз, подведен от един въображаем смисъл, презирах буквите и знаците, наричах света на явленията измама, наричах взора и езика си случайни и нищожни явления. Не, това вече е минало, аз се пробудих, наистина се пробудих и едва днес се родих."

Потънал в тези размисли, Сидхарта изведнъж се спря, като че змия лежеше на пътя му.

Внезапно му стана ясно и нещо друго: наистина пробуден и новороден, той трябваше да започне живота си отново и съвсем отначало. Когато същата тази сутрин напусна горичката Йетаваиа, горичката на Възвишения, пробудил се вече, вече на път към себе си, обзе го желание, пък и му се струваше естествено и разбиращо се от само себе си. след годините на странстване да се завърне в родния си дом и при баща си. Но едва сега, в този миг, когато застина, сякаш змия бе изпълзяла на пътя му, той се пробуди и разбра: „Аз не съм вече онзи, който съм бил, не съм вече отшелник, не съм вече жрец, не съм вече брамин. Какво да правя у дома, при баща си? Да уча? Да принасям жертви? Да съзерцавам. Това вече е минало, то вече не стои на моя път."

Сидхарта спря неподвижен и за миг, колкото трае едно дихание, сърцето му се смрази, той усети, че е съвсем сам, че сърцето му мръзне в гърдите като малко животно, като птица или зайче.

Съкровено, за "Аз- а "

2010-01-09T19:45:00.005+02:00

Много стихове от свещените книги, особено в упанишадите на Самаведа , прекрасни стихове, говореха за това съкровено, за това Аз.

Душата ти е целият свят - пишеше в тях, пишеше още, че в съня, в най-дълбокия си сън човек може да проникне в най-съкровеното си и да живее в Атман.

Чаровна мъдрост имаше в тези стихове, всички познания на най-мъдрите бяха събрани тук, чисти като меда, събиран от пчелите. Не, не трябваше да се пренебрегва мощта на познанията, събрани тук и запазени от безброй поколения мъдри брамини. Но къде бяха брамините, къде жреците и мъдреците, къде изкупих елите на грехове, на които се бе удало не само да опознаят, но и да живеят според това най-дълбоко познание? Къде беше Вещият, който би могъл да изтръгне пребиваването си в Атман от съня в бодърствуването, в живота, във всяка крачка, в думите и делата? Сидхарта познаваше много достойни брамини, баща си преди всичко, непорочния, учения, най-достопочтения.

Баща му бе достоен за преклонение: благородно и смирено бе държанието му, животът му бе чист, словото му бе мъдро, светли и възвишени бяха мислите му. Но и той, който толкова знаеше, живееше ли в блаженство, намерил ли бе покой, или беше един от онези, които търсят и жадуват истината? Не трябваше ли той отново и отново да засища жаждата си от свещените извори - от книгите, от лъкатушната реч на брамините?

Защо и той, безукорният, трябваше всеки ден да се отмива от грехове, всеки ден да се очиства отново и отново. Нима Атман не беше в него, нима изворът на изворите не беше в собственото му сърце?

Той, изворът на изворите, трябваше да бъде намерен в собственото Аз, него човек трябваше да притежава. Всичко останало бе само търсене, лутане по обиколни пътища, заблуда.

Такива бяха мислите на Сидхарта, това бе жаждата му, това бе мъката му...
СИНЪТ НА БРАМИНА Сидхарта Х. Хесе

п.п --- Атман се интерпретира като субективен аспект , той е светлина на човека, негова скрита същност.

Атман е външен и вътрешен: съставеният от храна е външен по отношение на съставения от прана (жизнено дихание), съставеният от прана е външен по отношение на съставения от ум (манас), съставеният от ум е външен по отношение на съставения от познание (виджнана), разкриващо действителната същност на човека (пуруша)...

Тургенев - Бащи и деца

2010-01-09T19:29:00.002+02:00

Спомняте ли си романа на Тургенев "Бащи и деца", едно класическо произведение на руската литература, което отразява драматичното разминаване във възгледите и ценностите на поколенията.

Децата винаги са непокорни, а родителите винаги очакват в очите на творенията си да видят отражение на собствения си живот.

Навремето поуките бяха започнали да звучат като клише. Може би просто защото - особено в романа за сблъсъка на поколенията - нещата изглеждаха повече от очевидни. И конфликтът беше очевиден, и кулминацията, а и развръзката бе напълно предвидима.

Онези, които си спомнят моралните послания на класическата литература, сигурно сега имат усещането, че наблюдават нещо, което вече са преживявали. Макар и със специфично български сюжет ...

Психологията на родителското желание за неразривна връзка с децата има много и най-различни обяснения. Понякога стремежът да се хванеш за живота още по-здраво, защото часовникът неумолимо отброява неговото изплъзване. Често пъти вторачването в собственото дете е и израз на някакво - дори неосъзнато - чувство за вина.

Някога нещичко не си направил за детето си, не си успял да го прегърнеш навреме и днес споменът ти връща болката удесеторено и те кара да виждаш "интересни неща"

Годините никога няма да върнат времето назад... а понятието нихилизъм става световно известно и популярно, благодарение най-вече на руските писатели, с техния опит да се обрисува един млад нов човек на бунта и несъгласието с несправедливостите на своето време и своето общество.

В романа “Бащи и деца” (1862) на Иван Тургенев (1818-1883). Руският писател дава поведенческия модел на руския нихилист в персонажа на Евгении Базаров. Отрицанието на традиционното дворянско - крепосническо общество на царизма е основен въпрос за героя.

Крепостното право и авторитаризма на Петър І, създали етатистките традиции в руските социално-политически отношения, са негов основен критически прицел. Това отрицание не е просто казване на “не”, то е в преосмислянето на основите на социално-политическите отношения и традиции, които се коренят в етиката на старите поколения. Върху тях се насочва нихилизмът на Базаров. Със силата на модерната наука той е готов да докара до край смисъла на нравствеността, която е главния разкол в традициите в обществото между бащите и децата, между поколенията, за които социалната приемственост е фундамент.

Въпреки че Тургенев, пишейки романа, е пребивавал в Европа, образа на Базаров е замислен като руски младеж, бродещ из Русия и защитаващ принципите на нихилизма. Желанието не само на Тургенев, но и на множество руски автори от втората половина на ХІХ в. е да обяснят новите идеи и съответно новите млади хора, които ги споделят и проповядват

Рецепта за вана

2010-01-06T14:05:00.001+02:00

билкова рецепта за вана:
шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 2 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г

Освежаващи вани

2010-01-06T14:01:00.003+02:00

Сутрешна тонизираща и освежаваща вана:
розмариново масло - 3 капки
хвойново масло - 5 капки
ментово масло - 2 капки

Дневна освежаваща, тонизираща и разхлаждаща вана:
бергамотово масло - 4 капки
босилеково масло - 2 капки

Вечерна успокояваща и сънотворна вана:
лайково масло - 2 капки
лавандулово масло - 5 капки
етерично масло от портокалови кори - 2 капки

АРОМАТНИ РЕЦЕПТИ

2010-01-06T13:50:00.003+02:00

билкова рецепта (за ароматна възглавница):

съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 2 части
стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 1 част
цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) -1 част
стръкове от дива мащерка (Hb. Thymi serp.) -1 част

билкова рецепта (за ароматен дюшек):
пъпки от бял бор (Gem. Pini silv.) - 2 части
листа от здравец (Fol. Geranii mac.) - 2 части
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) -1 част
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 1 част

10 илюзии _ 3

2010-01-02T20:03:00.000+02:00

Хората променили света

Езоп, Конфуций, Лао-Дзъ, Буда, Мохамед, Мойсей и Исус са били между тях.
... Чуанг-Дзъ, Аристотел, Хуанг-по, Сахара, Махавира, Кришнамурти.
Както и Парамаханза Йогананда, Рамана Махарши, Кабир, Ралф Уалдо Емерсън, Тич Нат Ханх, Далай Лама, Елизабет Клинтън.
Също и Шри Ауробиндо, Майка Тереза, Мехер Баба, Махатма Ганди, Кахлил Гибран, Баха Аллах, Ърнест Холмс, Саи Баба.
Включително и Жана д'Арк, Франсиз Асизски, Джоузеф Смит...

Поразително е сходството в техните прозрения. Възникнали в съвсем различно време и място, разделени от множество народи и столетия, всички те биха могли да бъдат изречени по едно и също време, толкова нищожни са отликите, толкова необозримо е общото между тях...
Културната история на Човечеството гласи, че:
1. Бог има свой дневен ред. (Нуждата съществува).
2. Резултатът от живота е под съмнение. (Неуспехът съществува.)
3. Вие сте разделени от Бога. (Разединението съществува.)
4. Няма достатъчно. (Недостигът съществува.)
5. Има нещо, което трябва да направите. (Изискването съществува.)
6. Ако не го направите, ще бъдете наказани. (Присъдата съществува).
7. Наказанието е вечно проклятие. (Осъждането съществува.)
8. Затова любовта поставя условия. (Ограничеността от условия съществува).
9. Познаването и отговарянето на условията води до превъзходство. (Превъзходството съществува).
10. Не знаете, че това са илюзии. (Невежеството съществува.)
Тази културна история е вкоренена у вас, тъй че я изживявате напълно. Това, казвате си един на друг, „е точно както си е".
...

НУЖДАТА СЪЩЕСТВУВА
Това е - най-голямата Илюзия. Върху нея са изградени всички други илюзии.
Всичко, което преживявате в момента, целият ви житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се корени в тази представа и в мислите ви, породени от нея.
Във Вселената нужда не съществува. От нещо се нуждае само оня, който изисква някакъв определен резултат. Вселената не изисква никакъв определен резултат. Вселената е резултатът. И в съзнанието на Живота нужда не съществува. Живота щеше да има нужда от нещо само ако изискваше някакъв определен резултат. Живота не изисква никакъв определен резултат. Ние създаваме всички резултати...
Н.Уолш

10 илюзии _ 2

2009-12-29T13:11:00.004+02:00

Да помислим върху някои истини в последните часове на годината ... ... Изборът се корени в нашето светоусещне...

... !? Ето как, въз основа на някои илюзии, истории и митове - които нямат нищо общо в Основната Действителност - много хора са започнали да мислят за Живота по следния начин:

„Родили сме се във враждебен свят, направляван от Бог, който иска да правим едни неща и да не правим други и ще ни накаже с вечни мъки, ако не изпълним повелята му...

Първото ни преживяване в Живота е отделянето от майка ни, Извора на Живота. Това създава контекста на цялата ни действителност, която изживяваме като една от разделите с Извора На Целия Живот...

Отделени сме не само от целия Живот, но и от всичко друго в Живота.

Всичко, което съществува, съществува отделно от нас. И ние сме отделени от всичко друго, което съществува.

Не искаме да е така, но е така. Искаме да бъде иначе и наистина се стремим да бъде иначе.

... Опитваме се да изживеем отново Единение с всичко и особено - един с друг.

Може би не знаем точно защо го правим, но изглежда, че е инстинктивно. Чувстваме, като че ли е естествено да го правим. Единственият ни проблем е, че изглежда другият не прави достатъчно, за да ни задоволи, че изглежда не получаваме достатъчно от другия или другото, за да бъдем задоволени. Независимо кой е другият или какво е другото, към което се стремим, изглежда ни, че не можем да получим достатъчно от него...

Не можем да имаме достатъчно любов, не можем да имаме достатъчно време, не можем да имаме достатъчно пари. Не можем да получим достатъчно от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи и удовлетворени. В мига, когато си помислим, че имаме достатъчно, решаваме, че искаме още... Тъй като „нямаме достатъчно" от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи, трябва „да правим нещо", „да вършим някаква работа", за да получим толкова, колкото можем да получим. От нас се изискват различни неща в замяна на всичко - от Божията любов до естествените дарове на Живота. Не ни е достатъчно просто „да бъдем живи".

...Затова и ние, както всичко в Живота, не сме си достатъчни.

Тъй като просто „да бъдеш", не е достатъчно, не стига, започва състезанието. Щом онова, което е тук, не е достатъчно, трябва да се състезаваме за него. Трябва да се състезаваме за всяко нещо, включително и за Бога.

!?Трудно е това състезание. Борим се за своето оцеляване. В този контекст оцелява само най-приспособеният. И плячката отива при победителя. Ако загубим, преживяваме истински ад на Земята. А пък ако загубим състезанието за Бога, преживяваме ад отново - този път за вечни времена.
Всъщност смъртта е сътворена от Бога, защото нашите предци са направили погрешен избор. Адам и Ева са имали вечен живот в Райската Градина. Но после Ева е изяла плода от дървото на Познанието за Добро и Зло и гневният Бог я е изгонил от Градината заедно с Адам. Този Бог ги е осъдил завинаги - тях и тяхното потомство - на смърт, като първо наказание. Оттогава нататък животът в тялото щял вече да бъде ограничен, а не вечен. Същото щяло да стане и с Живота като цяло, със самия Живот.
Но Бог ще ни върне нашия вечен живот, ако не нарушаваме никога правилата Му. Неговата любов е безусловна, само отплатата Му не е. Бог ни обича дори когато ни осъжда на вечно проклятие. Боли Го повече от нас, защото наистина иска да се завърнем у дома, но не може да стори нищо, ако се държим зле.

... Изборът се корени в нашето светоусещне...
Затова номерът е в това да не се държим зле.

Трябва да се стремим към това. За да го сторим, трябва да узнаем истината за волята на Бога: какво иска да правим и какво - да не правим. Не можем да се харесаме на Бога, нито - за избегнем обидите към Него, ако не знаем кое е право и кое - криво. Затуй трябва да научим истината по тоя въпрос. Просто е да се разбере истината, лесно е да се узнае. Единственото, което трябва да сторим, е да се вслушваме в думите на пророците, проповедниците, учителите, мъдреците,... Ако направим погрешен избор, ще изгубим.
Ако сме направили верния избор, ще бъдем по- добрите, " ще превъзхождаме " другите, защото истината ще бъде на наша страна. Позицията на „по-добрите" ни позволява да предявим претенции върху наградата от състезанието, без всъщност да сме я заслужили в истинско състезание. Така ще можем да се обявим за победители още преди "|началото на състезанието ". Ясно осъзнавайки това, можем да си присвоим всички предимства и да напишем своите „Правила на Живота" , за да спечелим истинските големи награди...

Нийл Доналд Уолш

Десетте Илюзии

2009-12-29T12:57:00.004+02:00

Да ги разберем добре ... и като се сблъскаме с тях, да можем да ги разпознаем.

1. Нуждата съществува.
2. Неуспехът съществува.
3. Разединението съществува.
4. Недостигът съществува.
5. Изискването съществува.
6. Присъдата съществува.
7. Осъждането съществува.
8. Ограничеността от условия съществува.
9. Превъзходството съществува.
10. Невежеството съществува.

Първите пет от тях са Физическите Илюзии, свързани с живота на твоето физическо тяло.

Следващите пет са Метафизическите Илюзии, свързани с нефизическата действителност, действителността извън физическия свят.
Да се опитаме да разберем как всяка от тях е била създадена и как е засегнала живота ни.

И преди обсъждането да приключи ще разбереш как можеш да отстраниш всяка последица от тези илюзии, която би желал да отстраниш...

А сега, като първа стъпка в процеса на всяко открито обсъждане, трябва да бъдеш готов да прогониш недоверието си към всичко, което чуеш. Ще бъдеш поканен да го сториш тук. Моля те, откажи се временно от всички предишни представи и знания, които може да си имал за Живота.

По всяко време можеш да се върнеш към тях. Не става дума да ги изоставиш завинаги, а само за миг да ги оставиш настрана, за да допуснеш, че е везможно да има нещо, което не знаеш, и знанието за което може да промени всичко. Изследвай, за миг, реакцията си на представата, че Бог общува с тебе точно сега.
В своето минало си намирал всякакъв род основания да не приемеш, че би могъл да имаш истински разговор с Бога.

Ще те помоля да оставиш настрана тази илюзия и да допуснеш, че приемаш това съобщение пряко от Мене.
За да те улесня, ще говоря за Себе Си в трето лице в голяма част от това обсъждане. Разбирам, че малко би те поизнервило, ако Ме чуеш да използвам първо лице единствено число. И тъй, въпреки че ще го правя отвреме-навреме (само за да ти напомня кой ти дава тази информация), през по-голямата част от времето ще говоря за Себе Си просто като за Бога.

Въпреки че на първо време ще ти изглежда невероятно да получаваш пряко съобщение от Божеството, разбери, че това съобщение е достигнало до тебе, за да си спомниш, най-после, Кой Си Ти Наистина и какви илюзии си си създал. Скоро ще разбереш задълбочено, че всъщност сам си предизвикал идването на тази книга в твоите ръце. Засега просто Ме слушай, когато ти казвам, че през повечето мигове на живота си ти изживяваш една илюзия.
Десетте Илюзии На Хората са много големи, могъщи илюзии, които сте създали през най-ранната част от своя жизнен опит на Земята. А всеки ден създавате стотици по-малки илюзии. И тъй като вярвате в тях, сте сътворили една културна история, която ви позволява да преживявате тези илюзии и да ги превърнете в действителност.
Разбира се, те не са наистина исглимоси.

... Но вие сте сътворили един свят на Алиса в Страната на Чудесата, в който те изглеждат съвсем истински. И като Лудият Шапкар ще отречете, че онова, което е Лъжливо, е лъжливо, а онова, което е Истинско, е истинско.
Всъщност вече отдавна правите това.
Една културна история е история, която се предава от ръка на ръка през поколения, векове и хилядолетия. Това е история, която разказвате - на себе си за себе си.
Тъй като се основава на илюзии, вашата културна история поражда по-скоро митове, отколкото разбиране на действителността...
Н.Д.Уолш

Весела Коледа

2009-12-25T09:57:00.001+02:00

В кошарата на бедните пастири
В такава нощ Христос се е родил.
И днес пак търсим светлите му дири
И вярваме, че свят човек е бил.

Със Коледната приказка на баба
Потегляме насън към Витлеем,
А в приказките както подобава
И пред нищо трудно няма да се спрем.

А в стаята елхата
Във приказна позлата
Ни чака да се върнем
От сладкия си сън.
Свещичките догарят,
Очите още парят,
В прозорците отеква
Красив камбанен звън!

Отеква красив камбанен звън!
Звън!
Отеква красив камбанен звън!
Звън!
Коледа! Коледа!

време за релакс 2

2009-12-20T15:03:00.003+02:00

Предлагам да отделите няколко минути или няколко часа, ако е необходимо, за да помислите сериозно какво искате в действителност за себе си. Искате ли да сте по-уверени? Искате ли да бъдете по-отзивчиви? Да имате по-добро здраве? Да си намерите нова работа? Да бъдете по-търпеливи? Да бъдете по-решителни?

Да се освободите от отрицателни мисли и действия?
Помислете за всички аспекти на личността, която искате да бъдете. Напишете го и го проучете, ако трябва. Помнете какви искате да бъдете. Реализирате представата си, вашето идеално "аз".

Можете да променяте или да трансформирате собствения си образ по свое желание...

Затворете очи и поемете дълбоко дъх, след това издишайте до дъно, докато изпразните дробовете си. Изкарайте целия въздух от тях. Сега още веднъж. Просто се отпуснете и издишайте целия въздух. Направете го и трети път, но сега задръжте дъх, след като сте напълнили дробовете си с чист, освежаващ и успокояващ въздух. Задръжте. Не отваряйте очи. Издишайте полека и почувствайте как напълно се отпускате.

Всеки път

2009-12-20T14:53:00.001+02:00

Всеки път когато се концентрираме, ние стимулираме специални физични пространства и временни модели, които тъкат голямо количество нервни импулси в мозъка ни.

Д-р Д. Еклс и В. Либет установяват в експеримент , че специалните мисли образуват специални модели на мозъчна активност. Например само с помощта на просто очакване на помръдване на пръста на ръката специално място на пръста в моторната мозъчна кора показва незабавна промяна на "готовност" в електрическия потенциал. Това решение регистрира "потенциала на готовност" в мястото на пръста в моторната мозъчна кора около 0. 2 сек преди пръстът да се премести!

Ценности

2009-12-20T14:45:00.001+02:00

Всеки човек има своя система от ценности, а вътрешното “аз” - формира нашите ценности. То ни дава трудности и противоречия в характера и акцентирането на световъзприятието. Например, аз приемам нещо, а друго не приемам, така че в моя вътрешен свят някакви две обстоятелства, обекта, стремежи никак не се съгласуват помежду си, а тяхното докосване се оказва взривно. Обаче защо не се получава така при други хора и, приблизително същите обекти в неговия вътрешен свят благополучно оживяват?

... когато казваме: аз нещо узнах, нещо постигнах, - това е което разбираме под повърхностно възприятие, зад което, въобще казано, може да не стои нищо, тоест дълбока асимилация и усвояване на възприетия материал може и да не протече: в едното ухо влязло, от другото излязло.

За душата - предколедно

2009-12-20T14:27:00.008+02:00

незабравяйте да се отпуснете

може и на такова местенце

Хубави емоции !!!

Приспособяемост

2009-12-20T14:17:00.005+02:00

Душата в сравнение с физическото тяло е по-подвижна, по-течлива.

Тя в значително по-голяма степен реагира на всякакво въздействие и към нея е по-добре да умеем да се приспособим, или да изработим ефективни (понякога твърде екзотични) средства за защита и, в този смисъл, да не я сравняваме с тялото.

Например, тези душевни трагедии, които преживяват някои хора, поразяват внимателния наблюдател на жизнеността на човешката душа, нейната приспособяемост – значително по-голяма, отколкото наблюдаваме при човешкото тяло.

Ако вие сте наранили - по волята на съдбата сте се лишили от някаква част от своето тяло, то вие можете да продължите да живеете, и останалото тяло ще продължи да функционира. А с душата ситуацията е малко по-различна: тук свързаността е значително по-висока, взаимозависимостта между частите е значително повече, така че всяка травма се отразява на всички части веднага.

Поради това да се говори, че ние сме разделили душата на части, като конструктор, видимо не се налага ...

... Душата е съединена с други души и с колективи от души, тоест с егрегори, при което е съединена много интимно, пряко. Това обстоятелство може да се смята за установен факт, признат от значителна част в съвременния свят... оказва се, че всеки човек, от гледна точка на психиката, е въвлечен не само в своята семейна реалност, в реалността на близкото обкръжение от свои приятели и колеги, но, на дълбоки нива на подсъзнанието...

В епохата на Риби, антагонизма е основната енергия

2009-12-20T14:11:00.004+02:00

От гледна точка на епохата на Риби, антагонизма е основната енергия, основното напрежение на всеки сюжет или действие – но възгледът на идващата епоха, видимо, ще бъде по-балансирана.

На нисшата октава, тоест на първото ниво на проработка на архетипа на двойката съответства антагонизма, но по-нататък, тоест на второ ниво на негова проработка, възниква понятието съперничество, когато даже непримиримите врагове чувстват нещо общо помежду си, изучават си оръжията и някак се приспособяват един към друг.

Например, двама мъже, които искат ръката на една жена, все пак не са склонни да се състезават помежду си: всеки от тях се самоизразява пред очите на любимата и заедно с това пред очите на съперника. Тук, от една страна, има конфликт, има противоположност на интереси, стремежи, защото трябва да се потисне, победи противника, но все пак това не е смъртен враг, който трябва да бъде потъпкан, да се заеме неговата територия, изяден заедно с месото и костите или изгорен и неговата пепел разпръсната по вятъра.

На това ниво на проработка на архетипа на двойката вече се казва, например, това, че ако нямаше зло, то нямаше да има и добро, и че злото дава материал за развитие.

... или си представете , че върви борба между кръг и квадрата. Квадратът казва, че смисълът на живота е в ъгъла и в равността, в успоредността, в съразмерността на страните и е особено хубаво, когато всички страни са еднакви; че целият интерес на живота се състои в това, че когато ти пътуваш, пътуваш равно, а след това изведнъж протича неочаквана промяна, ти рязко се обръщаш в друга страна и по нея отново пътуваш равно и удобно.
А кръгът казва, че ъглите – това е дискриминация, че всички точки трябва да бъдат еднакви, че трябва да има някакво универсално единно начало, че главното в движението е отсъствие на праволинейност, плавност и постоянство на обратите.

Авесалом 7

Епохата на Водолея 4

2009-12-20T14:05:00.002+02:00

Астрология: подходи на Риби и Водолея и Структуриране на хаоса.

И така, водолейската парадигма въвежда дискретността там, където е била непрекъснатостта и прехвърля стълба през зейнала пропаст. Какво още? Освен това, тя структурира хаоса в много области, за които традиционно се е смятало, че това е мътна вода, в която може случайно да се улови някаква рибка: там се отделят определени елементи, описващи връзките между тях, разчленявайки някои общи структури.

Това, в частност, ми се иска да направя със самото понятие “човек”.
Едно от най-големите си постижения смятам картината на човека като окултен организъм, състоящ се от седем фини тела.

Мисля си, че много от присъстващите са чели моите книги “Възвръщащият се окултизъм, или Повест за фината седморка” и “Фините тела”, където тази концепция е подробно изложена. Смятам, че обикновеното делене на човека на дух, душа и тяло само условно може да се смята за структурно, защото в него, например, отсъстват връзки между тези, така да се каже, елементи на човешкия състав. Неразбираемо е, как душата е представена в тялото, неразбираемо е, как тялото е представено в душата и съответно духът тук и там ...

Една от особеностите на тази парадигма ще бъде това, че тя ще бъде принципно субективна. Видимо, човечеството ще се премести от идеята, че истината е нещо обективно съществуващо, в частност, съществуващо независимо от хората. С други думи, истината ще е разбира като групова.

астрология и психология

Вдъхновения

2009-12-18T14:14:00.006+02:00

Общуване и възприятие

2009-12-17T14:04:00.002+02:00

Много, много отдавна ние, хората, сме били съвсем различни. Можели сме да общуваме и да преживяваме света по начин, който малцина в съвременния свят едва-едва започват да осъзнават. Използвали сме такива форми на общуване и възприятие, които изключват мозъка, а по-скоро изхождат от свещеното пространство в човешкото сърце.
Австралийските аборигени и до ден днешен са свързани с древната паяжина на живота, която наричат "сънуване". Чрез този колективен сън или състояние на съзнанието те продължават да пребивават в сърцата си и да живеят и дишат в една реалност, която съвременният разум почти напълно е забравил.

Техните съседи, маорите от Нова Зеландия, могат в нещо като "медитация" да пресекат огромното пространство, което ги дели от САЩ. По този начин те реално се свързват и общуват с индианците хопи, за да споделят и обсъдят пророчествата си. Уговарят си срещи, без да използват каквито и да било "технически" средства. За да нахранят съплеменниците си, кахуна в Хавай разговарят с Майката Земя и я питат къде да отидат на риболов.

Тогава облаците в синьото небе приемат формата на човешка ръка, която им сочи мястото на рибните пасажи. Високо в планините Сиера Невада в Колумбия, Южна Америка, живее едно племе, което разговаря на език без думи.

Той идва от свещеното пространство в техните сърца.

Коледните традиции

2009-12-16T14:34:00.003+02:00

Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите.

Названието Коледа (англ. Крисмас) например идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass - Меса на Христос.

Името на Дядо Коледа или Санта Клос (Санта Клаус) идва от холандското име на св. Никола - Sint Nikolass, съкратено до "Sinterklass", което пък американците бързо превърнали в Санта Клаус.

Празнуването на Коледа било забранено и се смятало за престъпление в Англия през XVII в.

Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 година. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му бързо станала много популярна.

Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви.

В Италия малчуганите чакат Бефана - стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд.

Мария Магдалена

2009-12-15T15:51:00.003+02:00

Мария веднага хареса Варнава. Шеговитият блясък в очите му й напомняха за Леонид.
Има чувство за хумор, мислеше си тя.
Беше висок и представителен. Лицето му беше красиво, типично еврейско, с гърбав нос и топли кафяви очи.
Самият той каза, че е левит, роден и израсъл в Кипър, и че истинското му име е Йосиф.
— И стана утешител, и те нарекоха Варнава — каза Мария.
Очите му пробляснаха, когато отговори, че Варнава може да означава и прорицател.
Сега Мария се засмя и го подкани:
— Започвай да прорицаваш тогава. Прочел си записките на Марко и предполагам, че имаш възражения.

Той каза също като Павел:
— Тълкуванията ти на учението на Исус са много интересни, но трудни за разбиране. Хората имат нужди от прости и понятни правила и обещания.
— Имаш предвид нови закони?
Мария се изчерви както винаги, когато беше смутена, и повиши глас, наблягайки на всяка дума:
— "Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото свързвате бремена, тежки и мъчни за носене, и ги туряте върху плещите на човеците... Горко вам, книжници и фарисеи...задето затваряте царството небесно пред човеците, защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат." ...

Открий какво искаш

2009-12-14T10:45:00.001+02:00

Има дни, в които лошото настрoение се стоварва като проклятие и слага прът в колелата на всяко ново начинание. Често причини за буреносните облаци над слънчевия ви живот просто няма. Кисели сте, станали сте с д... нагоре или просто ви се иска да заспите и да не се събуждате поне 100 години...

Има няколко начина да се отървете от това и те са:

1. Дайте си време

Спрете малко за почивка и опитайте да избутате собственото си Аз в центъра на света. Имате нужда да закрепите собствената си позиция и определено да обърнете достатъчно внимание на себе си. Помислете, помечтайте, съберете сили. Направете нещо любимо.

2. Пишете

Вземете лист и химикал и излейте тревогите си, когато ги видите върху белия лист, ще можете да погледнете на тях по-обективно и да се захванете за работа. Това е и начин да излеете отрицателните си емоции и да освободите себе си.

3. Поиграйте

Преоткрийте игрите, те са чудесен начин да изместите фокуса на вниманието от проблемите към нещо неангажиращо. И без това, когато сте напрегнати, трудно ще намерите решение. Пробвайте със судоку, пъзели, скрабъл, домино. Открийте забавна онлайн игра или опитайте нещо на открито.

4. Поговорете с някого

Споделената болка е намалена болка, а и докато разказвате имате възможност да погледнете проблема отстрани. Освен това, съветите на близките са безценни.

5. Списък с желания

Направете си списък с това, което искате да постигнете в най-скоро време и съответно – в по-дългосрочен план. Понякога лошото настроение е следствие от чувството за безизходица и безцелност. И след като сте ги записали, решете откъде да започнете.

6. Погрижете се за себе си

Пийте достатъчно вода и направете менюто си по-здравословно. Лошото хранене и лошият режим на живот често са причина и за лошото настроение.

1. Открий какво искаш

Трябва да знаеш какво е добре за теб самата.

2. Изглеждай готова

Грижи се за прическата си, пооправяй грима си и винаги епилирай краката си, за да не се окажеш неподготвена точно, когато не трябва.

3. Бъди готова

Значи – бъди уверена. За на изглеждаш като изчервена ученичка в най-важния момент.

4. Общувай

Няма как да срещнеш идеалния мъж (или който и да било) ако си стоиш вкъщи. Принцовете на бял кон избягват да звънят по вратите.

5. Опитай нещо различно

Ако ти се прииска да опитате нещо различно – като рафтинг или скейтинг – просто го направи. На такива места човек среща интересни хора.

6. Избягвай да изглеждаш отчаяна

Не се съгласявай да изпиеш питие с всеки, само защото изглежда симпатичен.

7. Не се впускайте в преследване

Мъжете обичат да се чувстват истински мъже, оставяй им пространство и не се превръщай в лепка.

8. Бъди честна

Не лъжи себе си и околните. Открий най-доброто в себе си и го покажи.

9. Не скачай веднага в спалнята

Когато една връзка започва със секс, рядко продължава като нещо различно от чисто сексуална.

10. Спри да търсиш

Не гледай на всеки мъж като потенциална възможност. Нали търсиш специалния?

козметика бг
Как да откриеш мъжа на мечтите си?
С Афродизиак,

За да откриеш принца на мечтите си, съвсем не е достатъчно да препрочиташ "Пепеляшка" всяка вечер ...

За това не бива да се говори

2009-12-13T16:11:00.004+02:00

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.
На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.

Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.
Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?
Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

Въображението , като достатъчност

2009-12-10T10:25:00.003+02:00

В определена точка от своя път абсурдният човек е призован. В историята не липсват примери ,за човешки съдби ... където от човек се иска да да направи скок.

...Той може само да отвърне, че не разбира, че за него това не е очевидно. Той иска да прави именно това, което разбира добре. Уверяват го, че греши поради гордостта си, но той не разбира понятието грях; че може би го чака адът, но той няма достатъчно въображение, за да си представи това странно бъдеще; че "губи безсмъртния живот " , но това му се струва дреболия...

Мъчат се да го накарат да проумее своята вина. Той се чувствува невинен. Всъщност той чувствува само това, своята съвършена невинност. Тя именно му разрешава всичко. Затова иска от себе си да живее само с това, което знае, да свикне с това, което е, и да не намесва нищо, което не е сигурно. Отговарят му, че нищо не е сигурно. Но това поне вече е сигурност. С нея има работа той: той иска да узнае дали е възможно да живее без призвание.

Чудесения облог с безсмислието ...

2009-12-10T10:22:00.001+02:00

Отучихме се да вярваме , но наистина да имаме Вяра...

Най-сетне именно адът на настоящето е царството ни.
Всички проблеми придобиват отново своята острота. Абстрактната очевидност се оттегля пред лиризма на формите и багрите. Духовните конфликти се въплъщават и намират жалко и прекрасно убежище в човешкото сърце...

Повечето не са разрешени. Но всички са преобразени. Ще умираме ли, или ще избягаме чрез скок, или ще построим отново здание от представи и форми по своята мярка?

Или, напротив, ще поддържаме разкъсващия и чудесен облог на безсмислието? Да направим по този повод едно последно усилие и да изведем всички наши заключения.

Тялото, нежността, творението, действието, благородството на човека ще си възвърнат местата в безумния свят. Човекът ще намери най-сетне в него виното на абсурда и хляба на безразличието, с които подхранва своето величие.

АБСУРДНАТА СВОБОДА

2009-12-10T10:11:00.001+02:00

Ако бях дърво между дърветата, котка между животните, животът би имал смисъл или по-скоро " проблемът не би съществувал, защото аз щях да бъда част от този свят " ... Щях да бъда този свят, срещу който се противопоставям сега с цялото си съзнание и с цялото си желание за близост...

Именно тази смехотворна причина ме противопоставя на цялото сътворение. Аз не мога да я отрека с едно зачеркване. Следователно трябва да поддържам това, което смятам за вярно. Трябва да подкрепя онова, което ми изглежда очевидно, дори то да е срещу мен. Та нима дълбочината на конфликта, на това разделение между света и моя дух, не идва от съзнанието ни за него? ...Така че, ако искам да го удържа, мога да го направя чрез вечно, винаги подновявано, винаги напрегнато съзнание. Ето какво в момента ми е необходимо.

В този момент безсмислието, едновременно така очевидно и така трудно за завоюване, навлиза в живота на един човек и намира там своя родина. В този момент също духът може да напусне безплодния и сух път на усилието на проницателността. Сега той води в ежедневния живот. Открива света на анонимното "безличие", но човекът навлиза в него вече със своя бунт и със своята прозорливост...

... митът на Сезиф

релакс

2009-12-06T18:44:00.001+02:00

къде без нас ...

relax music 2

2009-12-03T20:17:00.003+02:00

relax music

2009-12-03T19:40:00.003+02:00

Цветовите гами

2009-12-03T11:21:00.000+02:00

Ако сетивата ни са цветовите гами на живота, то котвите са самите цветове.

Ако ги нямаше и тази способност на подсъзнанието не съществуваше, сърцата ни щяха да бият монотонно като тиктакащ часовник.

Сигурно сте забелязали една особеност на общуването, особено при интимното партньорство или дългите връзки с познати. Обикновено романтичните истории започват с интензивни преживявания, положителни емоции, често необичайно място и условия на срещата. Психологически това е силен момент,особено за момичетата, при които действа един специфичен модел, наречен „блян за неустоима история“... при необикновени условия жената си позволява да се държи по-освободено, опиянена от вярата и оправданието на този модел.

Заедно с положителните моменти се натрупват и отрицателни. Много важно е умението да се създават емоции/котви/, които да съхраняват силните моменти.

С други думи, не е достатъчно да направите един изключителен жест за човека до вас, безценен го прави съхраненото изживяване на момента. Ако се научим да добавяме котва към силния момент, във върха на изживяването, то ние скоро ще разполагаме с цял набор от интензивни символи на прекрасни състояния. Понякога е достатъчно просто да използваме различни типове необичайни докосвания в точните моменти, за да превърнем тялото на човека в карта на емоциите. Представете си само после какво ще се случва при един масаж... :)

Силата и продуктивността

2009-12-03T11:17:00.000+02:00

Закотвянето е безценно, защото привежда нервната система в готовност светкавично. Традиционното позитивно мислене изисква да спрете и да помислите.Дори поставянето ви в силно физиологично състояние изисква известно време и съзнателно усилие. Закотвянето въздейства мигновено и мобилизира най-големите възможности на индивида.

Котвите могат да стават все по-силни, ако се натрупат, наслоят една върху друга, ако се съберат много от същите (или подобни) продуктивни преживявания заедно върху една кумулативна основа.

Колкото по-често изпадаме в едно и също интензивно състояние и добавяме нови, силно положителнио изживявания към него, толкова повече сила и успех се добавят към котвата. Класически пример за цикъла на успеха.

Успехът поражда успех...

Силата и продуктивността предизвикват още по-голяма сила и продуктивност.

Крайният вариант на схемата, по която се поставя котва в подсъзнанието на човек, трябва да изглежда по следния начин:

1.

Изясняване на специфичния резултат, за който изкате да използвате дадена котва и специфичното състояние, което ще има най-голям ефект за постигането на този резултат.
2.

Очертаване на основната линия на преживяването.
3.

Поставяне на индивида в желаното състояние, като се използват словесни и несловесни образци за общуване.
4.

Използване на остротата на вашите сетива, за да определите кога е достигната кулминацията на състоянието(изживяването) и точно в този момент да се подаде дразнител(котва).
5.

Проверяване на действието й като:

А. Промените физиологичното състояние, за да прекъснете изживяването.

Б. Задействате отново дразнителя(спусък) и отбележите дали се постига желаното състояние.

За Истинските неща

2009-12-02T14:30:00.001+02:00

ДА СЛУШАМЕ, БЕЗ ДА СЕ ЯДОСВАМЕ

2009-12-02T12:03:00.000+02:00

Какво да помним:

Какво да правим и какво да не правим

1. Помнете, че ядът идва от неразбирането на гледна точка, а това никога не е по нейна вина.
1. Поемете отговорността да я разберете. Не я обвинявайте за това, че ви разстройва. Отново се опитайте да я разберете.

2. Помнете, че да се вникне в чувствата не винаги е лесно, но те все пак съществуват и заслужават внимание.

2. Дишайте дълбоко, не казвайте нищо! Отпуснете се и престанете да се опитвате да налагате контрол. Опитайте се да си представите как бихте се чувствали, ако видите света през нейните очи.

3. Помнете, че ядът може да дойде от незнанието как да оправите нещата. Дори тя да не се почувства по-добре веднага, вашето внимание и разбиране ще й помогнат.
3. Не я обвинявайте, че не й става по-добре от вашите предложения за решения. Това е невъзможно, тъй като тя не се нуждае от решения. Не се поддавайте на изкушението да предлагате решения.

4. Помнете, че не е необходимо да се съгласявате да разберете нейното мнение или да бъдете оценен като добър слушател.
4. Ако искате да изразите различно мнение, уверете се, че тя е свършила, и тогава перифразирайте нейното, преди да изложите своето мнение.

5. Помнете, че не трябва напълно да разбирате нейното мнение, за да успеете да бъдете добър слушател.
5. Накарайте я да почувства, че не я разбирате, но го желаете. Поемете отговорност за това. че не я разбирате; не давайте преценки и не загатвайте, че тя не моме да бъде разбрана.

6. Помнете, че не сте отговорен и това. как тя се чувства. Казаното от нея може да прозвучи като обвинение, но тя наистина се нуждае от разбиране.
6. Въздържайте се от самозащита, докато тя не почувства, че проявявате разбиране и внимание. Тогава може да се опитате да се изясните и да се извините.

7. Помнете, че ако тя ви разсърди. вероятно ви няма доверие. Дълбоко в себе си тя е изплашено малко момиче, което се страхува да се довери, за да не я наранят, и което се нуждае от вашата сърдечност и състрадание.
7. Не оспорвайте чувствата и мненията й. Обсъдете нещата по-късно, когато емоционалният й заряд не в толкова голям.

Ако мъжът може да изслуша жената, когато му доверява чувствата си без да се разсърди или обърка, той й прави чудесен подарък. Дава й възможност спокойно да изрази чувствата си. Колкото повече тя изразява това, което чувства, толкова повече се засилва не само убеждението й, че е чута и разбрана, но и способността й да даде на мъжа любвеобилното доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчаване, от които той се нуждае...

Д.Грей

За мъжете и още нещо ...

2009-12-02T11:58:00.000+02:00

Общуването е най-добрият начин, по който мъжът може да удовлетвори основните потребности на жената. Както вече се убедихме, общуването е особено важно на Венера. Като се научи да изслушва жената, мъжът може да я обсипе с внимание, разбиране, уважение, преданост, да вникне в чувствата й и да й вдъхне увереност.
Един от най-големите проблеми, които мъжете срещат при изслушването на жените, е, че се объркват или ядосват. Те просто забравят, че жените са от Венера, и общуват по различен начин от тях.

ДА СЕ НАУЧИМ ДА СЛУШАМЕ, БЕЗ ДА СЕ ЯДОСВАМЕ

Грешки, които допускат мъжете

Защо тя не се чувства обичана

1. Той не я изслушва, лесно се разсейва и не задава въпроси, които показват интерес или загриженост
1. Тя не се чувства обичана, защото той не проявява внимание и интерес.

2. Той приема чувствата й буквално и я поправя. Смята, не тя търси решения, затова й дава съвети.
2. Тя не се чувства обичана, защото той не проявява разбиране.

3. Той слуша, но след това се ядосва и я обвинява, че го потиска и разстройва.
3. Тя не се чувства обичана, защото той не уважава чувствата й.

4. Той омаловажава значението на нейните чувства и потребности. За него децата и работата са по-важни.

4. Тя не се чувства обичана, защото той не й е предан и не я поставя на първо място в живота си.

5. Когато тя е потисната, той обяснява защо е прав и защо тя не трябва да бъде потисната.

5. Тя не се чувства обичана, защото той не потвърждава и не признава значението на нейните чувства, а вместо това я кара да чувства вина и несигурност.

6. След като я изслушва, той не казва нищо или просто си отива.
6. Тя се чувства несигурна, защото не получава увереността, от която се нуждае.

Дж. Грей

КАК МОЖЕМ НЕВОЛНО ДА ОТБЛЪСНЕМ

2009-12-02T10:32:00.000+02:00

Без да съзнават кое е важно за другия пол, мъжете и жените не разбират колко много могат да наранят партньорите си. Виждаме, че и мъжете, и жените не само несъзнателно общуват по неприемлив един за друг начин, но и могат да отблъснат партньора си.
Мъжете и жените най-лесно накърняват чувствата си, когато не получават онази любов, от която се нуждаят. Жените обикновено не разбират, че начинът, по който общуват, не подкрепя, а накърнява мъжката същност. Жената може да се опита да почувства мъжа, но тъй като основните му любовни потребности са различни от нейните, тя не ги усеща инстинктивно.
Като разбере основните любовни потребности на мъжа, жената може да се научи да не предизвиква източниците на неговото недоволство. Следва списък от грешки при общуването, които жените обикновено правят по отношение на основните любовни потребности на мъжа.

Защо той не се чувства обичан:
1. Тя се опитва да подобри поведението му или да му помогне чрез нежелан съвет.

1. Той не чувства обичта й, защото тя няма доверие в него.

2. Тя се опитва да промени или контролира поведението му, като споделя притеснението си или отрицателните си чувства. /Няма нищо лошо в споделянето на чувства, ако това не е опит за манипулация или наказание./

2. Той не се чувства обичан, защото тя не го приема такъв, какъвто е.

3. Тя не признава това, което той прави за нея, и се оплаква от нещата, които не е направил.

3. Той смята, че тя си позволява твърде много и не го обича, защото не оценява това. което той прави за нея.

4. Тя коригира поведението му и му казва какво да прави, като че ли е дете.

4. Той чувства, че тя не го обича, защото не му се възхищава.

5. Тя изразява огорчението си косвена, с реторични въпроси като: "Как можа да направиш това?"

5. Той смята, че тя не го обича, защото чувства, че вече не го одобрява. Той не се чувства повече "доброто момче".

6. Когато той взема решения или предприема инициативи, тя го поправя или критикува.

6. Той не чувства нейната обич, защото тя не го насърчава Да прави нещата сам.

Както жените правят грешки, когато не разбират основните потребности на мъжете, така и мъжете грешат. Те обикновено на долавят кои от начините им на общуване с жените показват липса на сигурност и закрила. Дори и да знае, че жената е нещастна с него, докато не разбере защо тя се чувства така и от какво се нуждае, мъжът не може да промени подхода си.
Ако разбере основните потребности на жената, мъжът може да стане по-чувствителен и внимателен към нейните потребности. Следва списък от грешки при общуването, които мъжете правят по отношение на основните емоционални потребности на жените...

Д.Грей

РИЦАРЯТ В БЛЕСТЯЩИ ДОСПЕХИ

2009-12-02T10:26:00.000+02:00

Дълбоко във всеки мъж се крие герой или рицар в блестящи доспехи. Повече от всичко на света той иска да защитава и да служи на жената, която обича. Когато чувства, че му вярват, той а в състояние да прояви благородството си. Става по-грижовен. И обратно, когато чувства недоверие, той губи част от енергията и жизнеността си и след време може да престане да се интересува от жената.
Представете си странстващ из страната рицар в блестящи доспехи, който изведнъж чува отчаян женски плач. Мигновено го обземат благородни чувства. Подкарва коня си в галоп и спира пред нейния замък, където тя е затворена от един змей. Благородният рицар изважда меча си и убива змея. Вратите на замъка се отварят и принцесата го приема с обич.
Семейството на принцесата и жителите на града приветстват и възхваляват рицаря. Поканват го да живее в града и го обявяват за герой. Той и принцесата се влюбват един в друг.

Месец по-късно благородният рицар предприема ново пътешествие. На връщане той чува любимата си да вика за помощ, защото друг змей е нападнал замъка. Но когато изважда меча си, за да го съсече, принцесата извиква от кулата:
- Не използвай меча си, вземи това ласо. С него ще се справиш по-добре.
Хвърля му ласото и му дава напътствия как да го използва. Той колебливо следва съветите й. Увива го около врата на змея и след това дръпва силно. Змеят умира и всички ликуват.
На празничната вечеря рицарят чувства, че в действителност не е направил нищо особено. Тъй като е използвал ласото, а не меча си, той не се чувства достоен за доверието и възхищението на жителите на града. След този случай той е леко потиснат и забравя да лъсне бронята си.
Месец по-късно рицарят предприема ново пътуване. На тръгване принцесата му напомня да се пази и му казва да вземе ласото. На път за вкъщи той вижда друг змей да напада замъка. Този път той се втурва с меча си, но за миг се колебае дали не трябва да използва ласото. В този момент огненото дихание на змея изгаря ръката му. Объркан, той поглежда нагоре и вижда своята принцеса да му маха от прозореца на замъка.
- Използвай отрова - вика тя.- С ласото няма да се справиш.
Тя му хвърля отровата, която той излива в устата на змея и змеят умира. Всички ликуват и празнуват, но рицарят се чувства засрамен.
Месец по-късно той заминава на ново пътешествие. На тръгване принцесата му напомня да внимава и да вземе ласото и отровата. Той се дразни от това, но за всеки случай ги взема със себе си.
Този път по време на пътуването си той чува виковете на друга жена, която е изпаднала в беда. Втурва се да й помогне, потиснатостта му веднага изчезва и той отново се чувства уверен в себе си. Но когато изважда меча си, за да убие змея, изведнъж започва да се колебае. Пита се дали да използва меча, ласото или отровата, Какво би казала принцесата?
За момент е объркан. Но после си спомня как се е чувствал в дните преди да познава принцесата, когато е носел само меча си. В изблик на нова увереност изхвьрля ласото и отровата и напада змея със сигурния си меч. Убива го и жителите на селото ликуват.
... Рицарят в блестящи доспехи никога не се връща обратно при своята принцеса. Той остава в селото и заживява щастливо. Накрая се оженва, но само след като се убеждава, че новата му любов няма понятие от ласа и отрови...
Рицарят в блестящи доспехи е силна метафора, която може да ни помогне да си спомним основните потребности на мъжа. Въпреки че мъжът може да оцени вниманието и помощта, ако те са прекалени, ще намалят увереността му и ще го отблъснат...

Дж.Грей

Отношенията

2009-11-30T19:08:00.000+02:00

Любовта се изразява най-добре, когато даваме, без да мислим какво ще получим. Следователно любовта може да се прояви само в отношенията ни с другите.

Душата, се намира в материално тяло, за да усети динамиката на закона за причина и следствие.
Накрая тя се научава да проявява съвършената любов и с течение на времето става достоен другар на Бога.

Не се сещам за двама души, които са в постоянна вражда, но вярвам в теорията за преражданията и живея с надеждата, че ако не в това, то поне в някой следващ живот ще успея да прегърна приятелски цялото човечество.
Махатма Ганди

Животът ми, какъвто го живях, често ми приличаше на история без начало и край. Имах чувството, че е някакъв исторически фрагмент, извадка, на която предходният и последващият текст липсват... Ясно бих могъл да си представя, че съм живял в по-ранни векове, че там съм се сблъсквал с въпроси, които са останали без отговор: че е трябвало да се родя отново, защото не съм могъл да изпълня мисията, за която съм бил предназначен.

Ще нося със себе си това, което съм създал.

Междувременно обаче въпросът е в това, че в края на живота си няма да застана с празни ръце.
Карл Юнг, Спомени, сънища, размисли

КОГАТО ЖЕНАТА ОБИЧА

2009-11-29T13:02:00.002+02:00

Влюбването на жената прилича на това, което се е случило, когато първата венерианка е почувствала, че марсианците идват. Тя видяла в съня си как цял флот от космически кораби се приземява и от тях слизат силни и добри марсианци. Тези същества не се нуждаели от грижи, а само искали да се грижат за венерианките.
Марсианците били много предани и вдъхновени от красотата и културата на венерианките. Те осъзнавали, че силата и компетентността им са безсмислени, ако няма на кого да служат. Тези чудесни и достойни за възхищение същества намерили облекчение и вдъхновение в обещанието да служат, да радват и да доставят удовлетворение на венерианките. Какво чудо!
Други венерианки също сънували подобни сънища, които мигновено ги изваждали от депресивното им състояние. Причината за лреобразяването на венерианките била увереността, че ще получат помощ, тъй като марсианците идвали. Венерианките били потиснати, защото се чувствали сами и изолирани. За да излязат от унинието, е трябвало да почувстват, че помощта на любимия е наблизо.
Повечето мъже почти не съзнават колко важно е за жената да чувства подкрепата на някой, който я обича. Жените са щастливи, когато вярват, че потребностите им ще бъдат удовлетворени. Когато жената е потисната, разстроена, объркана, изтощена или безпомощна, това, от което най-много има нужда, е просто да общува. Тя има нужда да почувства, че не е сама, че я обичат и ценят. Съпричастността, разбирането, оценяването и съчувствието трябва да я съпътстват дълго време, за да й помогнат да стане възприемчива към подкрепата на мъжа и да я оцени. Мъжете не разбират това, защото техните марсиански инстинкти им подсказват, че най-добре е да останат сами, когато са потиснати. Когато жената е разстроена, от уважение към нея мъжът я оставя сама или ако остане, влошава още повече нещата, като се опитва да реши проблемите й. Той не разбира инстинктивно колко важни за нея са близостта, интимността и споделянето. Това, от което тя най-нного се нуждае в такива моменти, е някои, който да я изслуша.
Като споделя чувствата си, тя се убеждава, че заслужава любов и че потребностите й ще бъдат удовлетворени. Съмненията и недоверието й се стопяват. Склонността й да се налага отслабва, щом си спомни, че заслужава любов - тя не трябва да воюва за нея. Може да се отпусне, да дава по-малко от себе си и да получи повече. Напълно е заслужила това.
Да даваш прекалено много от себе си е уморително.
За да преодолеят депресията си, венерианките споделяли чувствата си и говорели за проблемите си. И докато говорели, те открили причината за своята депресия. Били уморени от това, че през цялото време давали прекалено много от себе си. Омръзнала им постоянната отговорност една за друга.
Искали да се отпуснат и известно време някой друг да се грижи за тях. Дотегнало им да споделят всичко заедно. Искали да бъдат по-особени и да притежават нещо свое. Вече не ги задоволявало да бъдат мъченици и да живеят за другите.
На Венера живеели според философията "губя/печелиш" - аз губя, за да можеш да спечелиш ти. Щом като всички правели жертви за другите, всяка венерианка била обект на нечии грижи. Но след като правили това векове наред, венерианките са уморили от грижи една за друга. Те били готови за философията "печеля/печелиш".
Днес много жени също са се уморили да дават. Искат време за себе си, за да бъдат такива, каквито са. Време, за да се погрижат първо за себе си. Искат някой да им даде емоционална подкрепа, някой, за когото не трябва да се грижат. Марсианците напълно отговарят на това изискване.
След векове венерианките и марсианците достигнали важна фаза в своята еволюция. Венерианките били готови да се научат да получават, а марсианците - да дават.
Обикновено тази промяна настъпва при мъжете и жените а тяхната зрелост. Докато е млада, жената е склонна да прави много повече жертви и да бъде такава, каквато я желае партньорът й. При мъжете е точно обратното: докато са млади, те са много по-вглъбени в себе си и не съзнават потребностите на другите. Когато жената достигне зрелост, тя осъзнава, че за своя сметка се е опитвала да достави радост на партньора си. Когато мъжьт достигне зрелост, той разбира, че може по-добре да служи на другите и да ги уважава повече.
Мъжът също разбира, че може да прави жертви, но главната промяна при негб е, че съзнава как може да дава от себе си. По същия начин, когато жаната достигне зрелост, също научава нови начини да дава от себе си, но голямата промяна при нея е, че започва да разбира необходимостта да постави някакви граници, за да получи това, което иска.
Отказът от обвинения
Когато жената осъзнае, че в давала твърде много, тя е склонна да обвинява партньора си за тяхното неблагополучие. Тя чувства, че е несправедливо да дава повече, отколкото получава.
Въпреки, че не е получила това, коетс заслужава. тя трябва да признае част от вината за възникването на проблема, ако иска да подобри взаимоотношенията с партньора си. Когато жената дава прекалено много, тя не трябва да вини мъжа за това. Тъй както мъжът, който дава по-малко, не трябва да обвинява партньорката си, че не се държи добре с него и не е отзивчива. И в двата случая от обвиненията няма никаква полза.
Решението е в разбирането, доверието, съчувствието, одобрението и подкрепата, а не вьв взаиините обвинения. В такава ситуация, вместо да обвинява партньорката си за недоволството й, мъжът може да прояви съчувствие и да й предложи подкрепата си, дори тя да не моли за това. Да я изслуша, дори отначало думите й да звучат като обвинение, да я накара да му повярва и да му се довери, като направи за нея Дробни жестове, които да й покажат, че я обича.
Вместо да обвинява мъжа, че й дава недостатъчно, жената може да приеме и да прости несъвършенствата на партньора си, особено когато той я разочарова. Да повярва, че той иска да й даде повече, въпреки че не й предлага подкрепата си, и да го окуражи да й даде повече, като оцени,това, което й дава, и продължи да търси закрилата му.

"КОМИТЕТА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА АТМОСФЕРАТА У ДОМА"

2009-11-29T12:47:00.005+02:00

... В ЗАЩИТА НА ГОСПОДИН "ОПРАВИ ГО"

Като посочваме основните грешки,на мъжете не искаме напьлно да отречем господин "Оправи го" или "Комитета за подобряване на атмосферата у дома" /Съвета на ДАМИТЕ /.
Всъщност те са много положителни марсиански и венериански черти. Грешките идват само от неподходящо избраното време и неправилния подход.
Жената много цени господин "Оправи го", стига той да не предлага услугите си, когато е притеснена...

Мъжете трябва да помнят, че когато жените са потиснати и говорят за проблемите си, не е време да предлагат решения; вместо тях жената има нужда да я изслушат и постепенно сама ще се почувства по-добре. Не е необходимо някой да я "поправи".
Мъжът много цени "Комитета за подобряване на атмосферата у дома", стига той сам да помоли за неговото съдействие. Жените трябва да помнят, че нежеланите съвети или критиката, особено ако мъжът е сгрешил, го карат да се чувства нелюбим и контролиран. Той се нуждае повече от одобрение, отколкото от съвети, за да се поучи от грешките си. Когато мъжът чувства, че жената не се опитва дз го поправи, съществува много по-голяма вероятност той да поиска съвета и помощта й.
Когато партньорът ни се противопоставя, причината е най-вероятно в неподходящо избраното време или в неправилния подход.
Когато осъзнаем тези различия, ще ни е много по-лесно да уважаваме чувствата на своя партньор и да бъдем по-толерантни към него. Освен това вече е ясно, че ако партньорът ни се противопоставя, то е вероятно защото погрешно сме избрали времето или подхода. Нека проучим този въпрос по-подробно...

КОГАТО ЖЕНАТА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА РЕШЕНИЯТА, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ МЪЖА

Когато жената се противопоставя на решенията, предложени от мъжа, той чувства, че компетентността му е поставена под съмнение. В резултат на това той смята, че не му вярват, не го ценят и загубва интерес към партньорката си. Готовността му да слуша естествено намалява.
В подобни ситуации мъжът може да разбере защо жената му се противопоставя само ако не забравя, че тя е от Венера.

Може да разсъди и да открие, че е предложил решения е момент, когато тя се е нуждаела от съчувствие и подкрепа.
Ето някои фрази, чрез които мъжът може несъзнателно да накърни чувствата и възприятията на жената или да й предложи нежелани решения. Опитайте се да отгатнете защо тя се противопоставя, когато й каже:

1. "Не трябва да се тревожиш толкова".
2. "Не съм казал такова нещо,"
3. "Не е голяма работа."
4. "Добре, съжалявам. Сега можем просто да забравим това."
5. "Защо просто не го направиш?"
6. "Но ние разговаряме."
7. "Не трябва да се обиждаш, не исках да кажа това."
8. "Какво искаш да кажеш?"
9. "Не трябва да се чувстваш по този начин."
10. "Как можа да го кажеш? Миналата седмица прекарах цял ден с теб. Прекарахме чудесно".
11. "Добре, просто го забрави."
12. "Добре, ще почистя задния двор. От това ще станеш ли по-щастлива?"
13. "Разбрах. Точно това трябва да направиш."
14. "Разбери, нищо не можем да направим."
15. "Ако ще се оплакваш от тази работа, по-добре не я върши."
16. "Защо позволяваш на хората да се държат така с теб?"
17. "Ако не си щастлива, тогава просто трябва да се разведем."
18. "Добре, отсега нататък го прави така."
19. "Отсега нататък аз ще се заема с това."
20. "Разбира се, че те обичам. Това е нелепо."
21. "Ще кажеш ли най-сетне какво има?"
22. "Това, което трябва да направим е..."
23. "Изобщо не беше така."
Всяко от тези изявления или омаловажава, или се опитва да обясни обърканите чувства, или предлага решение, което цели изведнъж да превърне отрицателните емоции в положителни.

Първата стъпка, която мъжът трябва да предприеме, за да ги промени, е просто да престане да прави горните забележки ... Но да се изслушва партньорът, без да се правят накърняващи чувствата му забележки или предлагат решения, е голяма стъпка напред.
Ако осъзнае и разбере ясно, че са отхвърлени не решенията, които е предложил, в погрешно избраното време и подход, мъжът може да се справи много по-лесно с противодействието на жената... Не трябва в никакъв случай да го приема толкова лично. Научи ли се да я изслушва, постепенно ще разбере, че тя започва да го цени много повече, дори тогава, когато в началото му е била сърдита...
Джон Грей
Мъжете са от Марс, жените - от ...

Чаровници 2

2009-11-28T13:27:00.006+02:00

Чаровници

2009-11-28T13:20:00.003+02:00

Мишката

Кафявка

бонбончета любими

Радост и спокойствие

2009-11-28T13:10:00.004+02:00

"Това, което гъсеницата нарича свършека на света, Господ нарича пеперуда".
Ричард Бах

Един японски монах отишъл на посещение при многоуважаемия си учител, за да получи вдъхновение от неговите думи.

Преди да седнат, Учителят предложил на ученика си чай. Учителят сипвал чай, докато чашата на ученика се напълнила, а после взела да прелива по пода. -Защо продължавате за сипвате? - извикал ученикът. -Не виждате ли че разляхте чай навсякъде? Учителят отвърнал: -Твоето съзнание е като тази чаша. Как мога да налея в него нещо ново, без предварително да е опразнено от цялото умствено съдържание? Вие сте също като тази чаша. За да прозрете и осъзнаете Себе си , трябва да се стремите да опразните ума и сърцето си от всякакви лоши мисли и предразсъдъци. Когато настъпи моментът на пълното опразване, ще направите място на Вътрешната сила .

Също като пролетните води, който препускат, за да напълнят пресъхналото езеро, чувства на мир, радост, спокойствие и любов ще изпълнят покоя на вашето съществуване.

"Застанете и познайте, Своето Аз , чрез Енергията която Ви заобикаля" Замълчете за малко. Повтаряйте си тихичко "Отварям сърцето и ума си ". После се ослушайте. В последвалия покой ще изпитате една дълбока пълнота на духа.

Гласът на съвестта

2009-11-25T20:00:00.003+02:00

„Вярата е нормално явление, то е изначално, универсално и постоянно в живота и историята на човешката раса.

Отсъствието на вяра поражда материализъм, материализмът поражда чувственост, чувствеността — социални сътресения, в бурите на които човекът отново се научава да вярва и да се моли."
Гизо

Гласът на съвестта не зависи от разсъдъка и той може да бъде чут по-ясно, когато нисшите влечения на нашата двойствена натура не го заглушават.

Доколкото разсъдъкът е качество на физическия мозък, за него със сигурност може да бъде казано, че неговата функция е да прави изводи от наличните факти; и бидейки в пълна зависимост от информацията, получена чрез сетивата, той не може да зависи непосредствено от духа, за когото не са нужни доказателства.

По същия начин всяко същество, което е непосредствена еманация на вечния дух на мъдростта, трябва да бъде разглеждано като притежаващо свойствата, присъщи на онази същност, част от която то се явява. По силата на тази логика древните теурзи са имали основание да твърдят, че разумната част на човешката душа (т.е. духът) никога не е влизала изцяло в човешкото тяло, а само го е осенявала повече или по-малко чрез неразумната или астрална душа, която служи като посредник между духа и тялото. Човекът, който в достатъчна степен е победил материалното начало в себе си, започва да възприема непосредствената светлина на своя АУГОЕЙДОС и чувства истината интуитивно. Той не би могъл да греши напълно в съжденията си, независимо от всички софизми на пророчеството, предсказанията и така нареченото божествено вдъхновение, които са просто следствие от това озарение от нашия собствен безсмъртен дух.

Изида

ПОЗДРАВ

2009-11-21T13:29:00.017+02:00

ЗА ЕДИН ЧУДЕСЕН ЧОВЕК ... ПРИЯТЕЛКА , КОЯТО ЗАСЛУЖАВА НАЙ ДОБРОТО !!!

ВЕСЕТО Е ОТ ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ , КОИТО НЕ ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ И БЪРЗО ИЗЛИЗАТ...

А СЕ НАСТАНЯВАТ ЗА МАЛКО И ОСТАВЯТ СЛЕДА В СЪРЦАТА НИ, И НИЕ ВЕЧЕ НИКОГА

НЕ СМЕ СЪЩИТЕ !!!

УТРЕ , ТЕ КАНЯ НА ТОВА МЯСТО

НЕОБХОДИМО Е ДА МИНЕШ ОТ ТУК

И ОТ ТУК

И ОТ ТУК

ТАКА ЩЕ СТИГНЕШ ДО ТУК

ТРЯБВА ДА СЕ СРЕЩНЕЩ И С ТЕЗИ РАЗБОЙНИЦИ

СЛЕД ТОВА ЩЕ ВИДИШ ТЕЗИ МЕСТА

И

И

И

И

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕМИНИ ОТ ТУК

ЧАКАМ ТЕ

ТУК ЩЕ ПРОЧЕТЕШ КОООООООООРДИНАТИТЕ

НАЙ КЪСНО ЕЛА ДО ПОЛУНОЩ... ИНАЧЕ МАГИЯТА МОЖЕ ДА ПРЕВЪРНЕ МЕСТАТА В ИЛЮЗИЯ !

УСПЕХ !!! .... ИДВАЙ !!!!

ЩЕ СИ ДОЛЕЕМ СЛЕД КАТО ТИ СВЪРШИ РАБОТНОТО ВРЕМЕ ....

ПСИХОТИП 2

2009-11-19T11:11:00.004+02:00

ЕПИЛЕПТИЧНИЯТ ПСИХОТИП

СРЕЩА НАЙ-ВЕЧЕ СРЕД МЪЖЕТЕ

Защо епилептичен психотип звучи като епилептик? Епилепсията е болест с конвулсивни припадъци, а епилептичният психотип е експлозивен, сякаш получава припадъци от гняв. Той е злобен като епилептика, злопаметен, скрупульозен като него…

Но, първо, именно като епилептика, а, второ, и това е главното, той не получава припадъци като при болния от епилепсия. Това е основното различие между тях. Епилептичният тип се опитва по-често или по-рядко да яде топла храна: първо, второ и компот, така че при него рискът да заболее от гастрит или язва на стомаха е по-малък. Хората от този психотип не се грижат много за здравето си, те не посещават прочути лекари, но затова пък дисциплинирано се подчиняват на диспансеризация, ако това им заповядва началството. Понякога, когато лекарите изискват и ги убедят, те дори започват да посещават залите с тренажори за профилактика. Ако се вгледаме по-внимателно в мъжете от този психотип, ще открием, че те са къщовници и домошари. Техният девиз е “Моят дом е моята крепост”. Затова този психотип привлича жените от истеричния тип. Но бракът между тях е изпъстрен със специфични трудности и често е причина за заболявания при мъжа.
Мъжът от епилептичния психотип е претоварен физически и психически, уморява се, не му остава време да ухажва жена си, а тя иска именно това - да бъде ухажвана, да й купуват нови тоалети, да блести. Мъжът се опитва да задоволи всичките й прищевки, независимо че е скъперник. Той е “сдържан, но експлозивен” и именно поради своята сдържаност често заболява от хипертонична болест (с нейните инсулти) и исхемична болест на сърцето (с нейните инфаркти).

ИСТЕРИЧНИЯТ ТИП СЕ ОПИТВА ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ОКОЛНИТЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Каквото и да прави представителят на истеричния психотип, за него е важно не толкова съдържанието, колкото дали това, което върши, ще привлече вниманието на някого. Той постоянно се старае да прави впечатление и се упива от това какво впечатление е направил. Истеричният психотип през цялото време като че ли се намира на авансцената, а всички хора са негови зрители. А ако няма кой да го гледа, той сам си е и актьор, и зрител. За него “целият свят е театър”. Дори стеснителността си той проявява така, че да привлече внимание.

При този психотип особено развит е “институтът” на плача. Обикновено плачат децата. Истеричните психотипове – също. Това е проява на тяхната инфантилност (задържане на психиката на детско равнище). Но бурята бързо може да се смени от усмивка. Ако хората от параноичния психотип изобщо не почиват, от епилептичния предпочитат да почиват според средствата, с които разполагат, но добре, то от истеричния обичат не само да почиват, а почивката изобщо. Когато почиват, те забравят за работата, за своите задължения към дома и почиват с упоение, до припадък, със запои и т.н. - неспирна почивка, без прекъсване, без умора от нея.

Истеричният психотип е по-скоро сова, отколкото чучулига. Нощен живот, посрещането на късни гости, които се заседяват едва ли не до сутринта, посещение на престижни клубове – всичко това е характерно за този психотип. Той се храни нередовно, със сандвичи, не е претенциозен към храната, но, макар че обича да хапне вкусничко, особено деликатеси, за него е важен общият антураж. Обича пикантните подправки, пърженото, а храната изобщо не дъвче. Жената от този психотип в по-зряла възраст е склонна към напълняване, опитва се да провежда изтощителни диети, но бързо се отказва от тях: това късче е толкова вкусно, само едно, за последен път… А такива “сеанси” са честа практика при нея.

Хората от истеричния тип използват всяко заболяване за демонстрация на това колко им е лошо. Психиатрите наричат това условно “изгода от болестта”. Такива жени търсят за лечението си само нашумели лекари – колкото по-скъпо платят, толкова по-добре, значи мъжът им повече ги обича.

ШИЗОИДНИЯТ ПСИХОТИП СА ХОРА “УЧЕНИ– ФАНАТИЦИ”

Шизоидният психотип също не е шизофреник.
За да създаде ярък образ в киното, режисьорът Гайдай специално обучавал Александър Демяненко да върши всичко неловко. В резултат на това се изгражда образът на шизоидния Шурик във филма “Кавказка пленница”.

Такъв човек веднага може да бъде познат по възкъсите панталони, издути на коленете, по копчето, което едва се държи на един конец, по очилата, рамката на които е залепена с изолирбанд, и по много други мили нелепости. Поначало шизоидът е с много малки или по-съществени телесни несъвършенства, които обуславят комплекса му за малоценност. Това са късогледство, астигматизъм, неправилна захапка, плоско стъпало, лоша кожа, мършавост, вегетативна дистония и др. Като цяло той е със слабо изразен релеф на тялото – частите му са плоски, гърдите – вдлъбнати, прегърбен е, независимо от ръста и възрастта, пръстите му са с удебелени стави. Шизоидите спят през деня, работят нощем, тъй като през нощта им стига малкото енергия, за да пишат, четат, да мислят.

Шизоидът не умее да готви. Ако е семеен, не е твърде придирчив към храната, не придава значение на това дали тя е вкусна – все пак това не е духовна храна. В случаите, когато живее сам, този човек яде суха храна, а това води до заболяване от гастрит и язва. Понякога хората от този психотип се пропиват и стават хронични алкохолици...

Психотип

2009-11-19T11:06:00.004+02:00

Параноиден
Обществен деятел по природа, политик, кариерист. Любими породи: лабрадор, ретривер, далматинец. От котките предпочита персийки и ангорки - бели или кайсиеви. Обожава ездата. В любовта е горещ и сластолюбив, но партньорът му винаги остава на второ място след работата. Затова, когато си избира половинка, той не гледа красотата, а деловитостта и възможността да му помогне в кариерата. Не е склонен към кръшкане, но и не отказва. Обаче, ако му изменят, изпада в депресия. Но може да прости, за да не се разчуе.

Истероид
По-често срещан психотип при жените - маниерни, артистични, вечни актьори.

Предпочитат екзотичните котки - сфинкс, шотландски клепоухи. При възможност въдят редки животни - чинчили, големи папагали, маймуни, хамелеони.

Любовта при истероидите е също толкова яръка и театрална, колкото животът им. Те упражняват всички еротични изкуства, смяна на партньори Ако жена от този тип хвърли око на някой мъж - няма прошка!
Мъжьт-истероид е ненадежден и безотговорен.

Хипертим
Веселяк, шегаджия, женкар. Дамският въриант - е общителна дама, необременена от морални принципи.

Любовта при този хипертим е безгранична.
Обожават лудориите, приемливи са всички форми . Но само по взаимно съгласие, защото те обичат всичките си партньори. Между другото, този психотип е най-злостнният разпространител на различни болести.
Привлекателността на партньора няма значение, количеството винаги превъзхожда качеството. В брака също така са склонни към измяна, но винаги са готови да се каят. А после отново изневеряват. Но пък никого за нищо не съдят.

Анн Джи гледа 89 хамстера, Роси Кирилова прибра от улицата рошавия Чебурашка.

Епилептоид
Стандартен. Иска всичко да му е "като при хората". Спазва закона, акуратен е, не обича да изпъква. Този тип се среща при жените и мъжете в равни дози.

Любими породи: немска овчарка, доберман, ризеншнауцер, КГБ-териер, кавказка и средноазиатска овчарка. От котките си пада по късокосместите в неярки разцветки. Често отглежда рибки, вълнисти папагалчета, декоративни зайчета.

Въпреки вроденото си морализаторство, е способен на изненади. Например мъжете имат влечение към воайорство. Може би, опитвайки да бъдат праведни, господата потушават нестандартните си желания?

Шизоид
Мислител от "ботанически" тип. Затворен в себе си. Любими породи: ловните - шпаньоли, сетери. Котките са трицветни или рижи.
В любовтя често е самотен, спасявайки се с мастурбация. Ако му провърви, ще намери подходяща половинка, но активно ще се
възползва от методическа литература по въпроса, вкл. Кама-Сутра, и старателно претворявайки я в живота, така че партньорът да не остане обиден.

Веднага щом човечеството встъпва в завършващата фаза на текущия цикъл, той постепенно се сливал със следващия, по-висш кръг.
С всеки пореден век или епоха човекът става все по-изтънчен, докато не бъде достигната кулминацията на неговото съвършенство, възможно в рамките на съответния цикъл. След това обратно движещата се вълна на времето отнася със себе си отломъците от следите и признаците на човешкия прогрес.

Един цикъл следва друг, незабелязано преливайки се в него; високо цивилизованото, процъфтяващо общество натрупва мощ и достига върха на своето развитие, след което постепенно отслабва ; и когато е достиганата крайната точка в низходящата дъга, човечеството отново се оказва затънало във варварство, както в началото на възхода.

Царства се разрушавали, нации се сменяли една с друга, така е ставало от началото на времето до наши дни; расите ту се издигали една след друга до висшата точка на развитие, ту се спускали до дъното на невежеството.

Къде ли сме се загубили , къде да търсим духовността ...

"Обичам "

2009-11-18T21:25:00.003+02:00

"Обичам живота."
"Обичам всички създания на тази земя, дори да не е необходимо да искам да се сближавам с някои от тях."

"Обичам всички създания, защото те са част от цялото сътворение, както съм аз, и дават всичко от себе си, за да правят необходимото за ролята си в живота, също като мен."

"Обичам моята страна, дори с нейните несъвършенства."

"Обичам себе си ненатрапчиво и като се самооценявам, а не егоистично и самомнително."

"Обичам себе си дори с моите недостатъци.

"Обичам всички неща, които не разбирам, както и тези, които разбирам."

"Любовта е движещата сила на живота ми."

Сега поемете дълбоко дъх и навлезте още по-надълбоко.

Мислете истински над любовта и изразявате любовта си към всичко, което искате.

Сега поемете дълбоко дъх и навлезте още по-надълбоко.

Вие създадохте мощна аура от любов около себе си, като изразявахте това чувство по положителен начин.

Тази аура ще привлича към вас различни форми на любовта.
След това животът ви се обогати и ще продължава да се обогатява, колкото повече изразявате активно любовта чрез мисли, думи, постъпки и действия.
Любовта е движещата сила в живота ви.
Сега поемете дълбоко въздух и се отпуснете...

Ако наистина сте загрижени за еволюцията си, за крайната си победа, трябва да работите за придобиването на хармония: работете за да хармонизирате цялото си същество със силите на Природата. Силата се стои точно в намерението ни да бъдем в хармония:

... ако това е, което искаме наистина , никой не може да ни спре да го постигнем.
...
Цялата Вселена не е нищо друго, освен Хармония, Универсална Хармония, която е позната като музика на Сферите, която аз имах привилегията веднъж да чуя. Това беше неописуема опитност, усещане, че съм изтеглен вън от мен самия и разпрострян навсякъде до пределите на Космоса. Усещане, което бе почти непоносимо. Да, Небето ми даде привилегията да чуя музиката на Сферите.

7

2009-11-17T22:14:00.005+02:00

Още мъничко за 7 те гряха

Всичко е..., както беше, когато беше тук, така и ще остане, до кога ли?

Седем са вратите през които минавам, и седем са чудесата които сътворявам. Когато искам ги затварям, за теб, за другия, за следващия. Седем е магическо число...

Седем неща са мерзост за душата ни: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа и оня, който сее раздори между братя.(Притчи 6:16-19)

Но действително ли можем да се спасим от тези изкушения?

Испанският биолог Джон Медина в книгата си "Гените и седемте смъртни гряха" смята, че да се съпротивляваме на греховете е безполезно, тъй като тези наши постъпки са продиктувани от остатъците на животинския инстинкт , който все още е жив в човешкото съзнание...

1. Wrath (гняв, ярост)
Най-доброто генетично обяснение за този грях се явяват генетичните експерименти с близнаци. Ако един от тях е озлобен , то висока е вероятността да се наблюдава агресивност и у другия. Т.е. - гневът е в гените. Освен това, е изначално заложен у нас. При едни хора в по-голяма , при други - в по-малка степен. Биологическият код на гнева се предава от поколение на поколение. В първобитното общество именно животинската злоба е помагала да се оцелее в жестока конкуренция между хората. След време хората са се научили да сдържат тези емоции , с цел култивиране на общуването. Но съвсем не са изгубили способностите си за ярост. Всъщност ,природата си знае работата - неагресивните хора много по-трудно достигат до лидерски позиции. А изпадането в ярост в някои случаи е полезно , когато е необходимо да се защитават личните интереси.

2. Sloth (ленивост, мързел, безделничество)
Как може от биологична гледна точка да се обясни мързелът?Всеки от нас притежава нещо като вътрешен будилник,който изготвя разписанието на организма ни. Тази програма е записана в гените ни. Именно те са отговорни за желанието ни за работа и за почивка. Но без определена степен ленивост , няма да можем да живеем дълго.Необходимо е от време на време да мързелуваме, за да презаредим батериите си.Всеки от нас има случаи, в които ценните идеи са се раждали именно, когато сме се отказвали от всякаква дейност и сме се отдавали на почивка и мързел. Учените казват , че когато поискат да работят , мързеливците свършват работата доста по-добре и качествено от останалите хора. И много от тях са гении. Има не малко примери за това как до към 33 години хората се излежават върху печката , а след това стават и извършват едва ли не подвизи. Тези, които се преработват , изгарят бързо като свещ.Не им остават жизнени сили. В определени дози именно мързелът позволява да се обмислят важните решения и да се съхранят енергиите , необходими за достигането на съвършенството.

3. Gluttony (чревоугодничество, лакомия)
Гладът, по мнение на учените , е онова чувство , което се появява у човек , когато започва да изпитва недостиг на енергия. Един от отделите на мозъка ни - хипоталамуса - изпраща своя хормон, който е отговорен за огладняването ни. Зоната на сивото вещество се задейства като при аларма и ни известява , че ни липсва енергия. Т.е.- необходимо е да се подкрепим.Така че - чувството за глад е условен сигнал. Но така или иначе ,чревоугодничеството не вреди на никого. Нито на самия човек...

„Не можеш да наречеш лудост това, за което, както се оказа, нищо не знаеш."
Тертулиан: „Апология"
„Това не е дело на днешния ден или на вчерашния - то е съществувало през всички времена, и никой не ни е казал откъде и как то е дошло."
Софокъл

„Ако за някого това е невероятно, нека да си остане на своето мнение и да не противоречи на онези, които се вдъхновяват от такива събития за изучаване същината на добродетелите."
Джозефус

Историята Българска

2009-11-17T15:52:00.004+02:00

През XIV - XV в. някогашните българи са разказвали необикновена и твърде красива легенда за своя произход - вярвали, че създателят на техния народ е бил откърмен в горския пущинак от една милостива кошута

Тази своя легенда българите са сравнявали с легендите на другите стари народи .и на тази основа се е родила следната интересна притча: „Ромул и Рем били откърмени в гората от вълчица.

Астиаг - индийският цар - казал на Гаспарг да умори Кир, за да не царува след него. Гаспарг обаче го съжалил и спасил. Така също и князът мизийски, сиреч български, бил откърмен в гората от кошута, след като бил захвърлена пущинака да загине... Парис - синът на Приам н престолонаследник на Троя бил откърмен от една мечка в гората." . ...
От това кратко предание личи, че подобно на много други стари народи и някогашните българи са мислели, че техният първи вожд е бил необикновен човек, спасен по чудо с помощта на небето.
Но за разлика от древните римляни, които вярвали, че създателите на техния народ били откърмени от вълчица, и за разлика от древните троянци, които мислели, че Дарис бил откърмен от мечка, българите вярвали, че техният народ води началото си от едно необикновено дете, откърмено от горска сърна.

Рядко може да се срещне по-красиво предание за произхода на някой народ от това, което са ни оставили древните българи.
Един вариант на същото предание е записан още около 550 г. от византийския хронист Прокопий Кесарийски, който разказва, че според легендите на утигурите и кутригурите пътят на техния народ при неговото преселение на запад е бил посочен от една вълшебна сърна.

По всичко личи, че сърната е била свещеният небесен сим¬вол на българите и сродните с тях народи, но за съжаление в историческите източници не е посочено как се е казвал легендарният български вожд, откърмен от сърна.
Ако се вгледаме внимателно в списъка на най-старите български владетели, съставен от Аспаруховите българи през 765 г. и известен като Именник на българските ханове, ще можем да си отговорим и на този въпрос. Начело на Именника стои един необикновен вожд, наречен Авитохол, срещу чието име е вписан необикновен, почти библейски срок на живот - цели 300 години.
Това навежда на мисълта, че легендарният вожд, откърмен от сърна, споменат в литовската хроника, е най-вероятно Авитохол - човекът, който според поверието живял цели триста години. В тази връзка интересно е да се провери какво би могло да обозначава името АВИТОХОЛ.
По-горе видяхме, че повечето български вождове и канове носят ирански и индоирански имена, затова нека проверим има ли някакви подобия на името Авитохол сред иранските и индо¬ирански народи. В Древна Персия наистина се открива подоб¬но име - Авитух, което е носил персийски светец, загинал за християнската вяра. Това показва, че подобно на много други стари български имена и името Авитохол води своя произход от изток и е възникнало сред народите от типа на древните перси, парти и бактрийци.
Какво би могло да означава обаче това особено име. В най-стария индоирански език - санскрит - се срещат думата АВИ, която значи дива овца - животно, сродно със сърната, и думата ТОКО, която значи син, потомък. А сред памирските народи се срещат понятията АФИ - сърна и ТЪХЪЛ - син, потомък. Тази особеност показва, че имената АВИТУХ и АВИТОХОЛ са всъщност имена-изрази, които означават буквално „син на сърната", „дете на сърната".
Това окончателно показва, че с името Авитохол е назован тъкмо оня легендарен български княз, който според българските предания бил откърмен от сърна. Поради своя необикновен произход, той е поставен в началото на списъка на българските канове, написан от самите българи през VIII век.

С този вожд според преданието е започвал българският народ на света. Явно е, че той е бил за българите това, което за римляните са били Ромул и Рем, а за персийците - Кир.

История Българска 3

2009-11-14T10:24:00.003+02:00

Според историческите източници преди да дойдат при Кавказ българите са живеели далеч на изток - в подножията на легендарната планина Имай или Имеон /днешният Памир и Хиндукуш/. В един старинен летопис, оставен от патриарха на Антиохия Михаил Сирийски е описано дори как е станало преселението на българите от тяхната източна прародина към подножията на Кавказ.
Някои съвременни историци се отнасят с недоверие към сведенията, че българите са живеели някога в подножията на планината Имеон. Затова не е излишно да погледнем има ли оставени някакви реални следи от някогашното българско присъствие в споменатия край на Изтока, или подобни следи не съществуват.
...Арабските географи, които описват района на Памир и Хиндукуш, споменават, че дори до Х век там е имало една земя, която се е наричала Бургар или Булгар, и друга земя, която се е наричала Балхара.

Арменските историци сочат в същия район народ с име БУЛХ, населявал несъмнено древната земя БУЛГАР, а индийските географски съчинения - пурани - и ранният индийски епос отбелязват народ с име БОЛХ, наречен по индийски маниер БОЛХИКИ или БАЛХИКИ.

Повторението на тези имена в различни форми в един и същи район на Древния свят - районът на планината Имеон - показва, че разказът за преселението на българите от изток не е измислен, а почива върху действителни исторически факти.
Ако се вгледаме в най-старите летописи, които описват държавите и градовете край планината Имеон, ще открием в тях и други български следи.

Например в гр. Бухара - един от най-старите градове в района - владетелят дори до 628 г. се е наричал КАНА - дума, която представлява пряко подобие на древнобългарската титла КАНА, спомената по-горе. В съседните с Бухара Самарканд и Маймург владетелите са носили спо¬ред китайските източници титла ШУБИ, или ФУБИ, зад която се крие най-вероятно древният български епитет СУБИГИ, а във владението Илек, разположено на изток от Бухара, е царувал владетел с име Спас и с титла ТЕГИН, напомняща българската дума ТИКИН от сложното звание КАНАР-ТИКИН, което е носел наследникът на българския престол.
И трите споменати титли от района на Имеон имат преки български аналози, а това загатва, че създадената в Европа Стара Велика България не е била първата българска държава на света.
Може да се приеме, че тя е повтаряла традициите на някаква по-стара държава, съществувала някога в подножията на Памир и Хиндукуш и пренесена след това на европейска почва. Приказките, че българите са живеели някога край Имеон, следователно не са се появили случайно в старите източни летописи.

Те са свързани с множество реални факти, които тепърва трябва грижливо да се изследват от науката.
От това, че владетелят на Бухара, наричен КАНА, разказвал през 628 , че неговият род царува от 28 колена, личи, че титлата КАНА се е появила в Бухара в твърде стари времена -не по-късно от I- II век сл. Хр...
...
Оказа се, че върху каменните плочи и колони, издигани в старите българ¬ски градове и крепости, са изсечени десетки особени държавни титли и звания - толкова много на брой, че ако бъдат събрани на едно място, ще се получи внушителен списък от стари държавни служби, каквито няма в нито една от известните ранни държави по света.
Това откритие заслужава да се постави като крайъгълен камък в историята на българите като народ.

Защото от него личи, че това, което българите са донесли със себе си в Европа, не е било някаква рудиментарна или зачатъчна форма на държава, или дори аморфен племенен съюз, както твърдят неза¬познати с преките материали автори, а нещо много по-съществено. Идвайки в Европа, древните българи са станали приносители на един нов и непознат преди това в нея държавен модел.
Няма по-добър начин да осъзнаем тази истина, от това да надникнем в реликвите, които са ни оставили някогашните българи, особено в техните многобройни каменни възпоменателни надписи...

... български дири в Евразия / Петър Добрев

История Българска 2

2009-11-14T10:07:00.002+02:00

През 1225 г., когато войските на Чингиз хан завоюват Русия, споменатата Волжка България отбива монголския удар и става известна с това, че единствена от много други царства нанася поражение на непобедимите по онова време монголци. Но единадесет години по-късно в резултат на специално подготвена монголска кампания, в която са участвали пет големи армии, ръководени от преки сродници на Чингис хан, Волжка България престава да съществува и на света остава само една българска държава - тази, която днес виждаме на Балканския полуостров.

... Фактът, че древните българи са създали в Европа не една, а цели три държави, е сам по себе си знаменателен в историческо отношение. От него личи, че големите успехи, постигнати от българите в ранната история на Европа, са свързани с това, че те са дошли на този континент не като неорганизирана тълпа, а като народ със свои древни държавни традиции. Дори там, където някогашните българи са се преселвали в сравнително малка маса, като например в Италия, твърде скоро на географската карта са се появявали селища, а някъде и цели райони, наречени по тяхното име. Спомен за това се е запазил в названието Италианска България, която е носила през Средновековието една област в Северна Италия, открита благодарение на проучванията на проф. В. Бешевлиев, а също в името на планината Булгерия, което съществува и днес. Способността на ранните българи да имплантират своето име навсякъде, където ги е отнасяла съдбата, е свързана несъмнено не само със силния им заряд, но и със здравите вътрешни традиции на техния народен живот, главен стожер на който е била рано развилата се у тях държавна система.

... Хазарският каган Йосиф, описвайки историята на своя народ, съобщава, че земята, в която живеел той, някога принадлежала на българите-оногундури, които били многоброен народ „по-многобройни от пясъка в морето".

А това доста добре обяснява защо, разпръсквайки се по света, българите са създали още две държави и защо в Кавказ са оцелели толкова много ста¬ринни български имена.
Но от сведението на Коган Йосиф личи и още нещо. То подсказва, че по времето, когато българите са живеели край Кавказ, заеманата от тях територия, е съвпадала по граници и размери с територията на по-късния Хазарски каганат... Ако искаме да разберем какви са били рамерите на първата българска държава в Европа, най-добре е да се вгледаме в картата на хазарския каганат - една доста голяма по мащаби държава, която през десети век, когато е писал каган Йосиф, се е простирала от Каспийско до Черно море.

Петър Добрев

История Българска

2009-11-14T09:57:00.002+02:00

Триумфалната поява на българите в Европа за мнозина остава и до днес необяснимо явление. Но тя става напълно понятна, ако разчупим границите на нашия тесен европейски хоризонт и погледнем далеч на изток, където се губят най-старите български следи в света.
Ако се систематизират всички стари източници, в които са споменати българите, ще се окаже, че държавата, създадена на Балканите, не е нито първата, нито единствената в целокупната българска история. От византийските източници е известно, че преди да се преселят към Дунав, българите са имали голяма държава на изток, между реките Дон, Днепър и Кубан. Тази тяхна първа родина в Европа се е наричала по думите на византийците Старата Велика България и е просъществувала, по всичко личи, дълго време, защото е спомената още през V в. от най-известния арменски историк Мовсес

Хоренаци под името „българската земя във веригата на огромната Кавказка планина". При това от нея според Хоренаци е имало две ранни български преселения, които според най-новите издания на арменската история са станали преди покръстването на Армения, т. е. преди 301 година.
... В най-стария български летопис, известен под името „Именник на българските канове" и съставен около 765 г., за тази най-ранна българска земя се говори, че просъществувала в течение на 515 г. преди основаването на българската държава на Балканския полуостров, а това показва, че нейните основи са били положени през далечния II век.
В течение на повече от пет века преди появата си на Балканите българите са водили организиран държавен живот и вероятно поради това дори и след разпадането на своята първа държава в Европа те всячески се стремили да изградят свои нови държави.

Едната от тези държави - Аспарухова България - е добре известна на науката, тъй като е запазена до днес на Балканския полуостров. Но малцина знаят, че по същото време, когато се появява държавата на Аспарух,
... в един съвсем друг край на Европа - край реките Волга и Кама - възниква и още една българска държава известна в историята като Волжка или Волжко-Камска България. Тази голяма, но за съжаление вече полузабравена, българска държава е била създадена от брата на Аспарух - Котраг, който се насочил със своята част от българите на изток и успял да обедини под своя скиптър множество приволжки народи. И в резултат на нейната поява, в течение на повече от пет века на картата на Европа е имало две Българии - една на Балканския полуостров и втора край Волга, прочута някога като голям търговски център и като значителна военна сила.

7 добродетели и 7 смъртни гряха

2009-11-12T16:49:00.005+02:00

Един художник представил завистта картинно във вид на висок планински връх, като идеал на човечеството.

Всички хора се стремят към него. Всеки, който се опитва да се качи на върха, веднага пада долу – другите го теглят отзад, не му позволяват да стигне пръв.
След първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглят, не му позволяват да стигне върха.

Идеалът привлича всички, но, поради завистта, никой не може да го постигне. Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв.
Добре би било да работим върху съзнанието си, за да изменим коренно живота си и разбирането си за него.

Като помагме на другите, ние помагаме и на себе си.
Като даваме свобода , ние сами се повдигаме и усилваме духа си.

Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота...

7 добродетели са в противовес на 7- гряха

грях / латински демон / добродетел / латински

1.Похотливост - luxuria - Асмодий - целомъдрие - castitаs

2.Чревоугодничество - gulia - Велзевул - лишение - frenum

3.Скъперничество - avaritia - Мамон - щедрост - liberalitas

4.Леност - acedia - Белфегор - трудолюбие - industriа

5.Гняв - ira - Сатана - търпение - patientia

6.Завист - invidia - Левиатан - смиреност - humilitas

7.Горделивост - superbia - Луцифер - добродушие - humanita

За приливите и отливите

2009-11-12T16:07:00.006+02:00

Страданието започва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втория път радостта е в сърцето – редуват се състоянията.

Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.

Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за тези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие.

интерексен анекдот
Един беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане. Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!

Да приемем че страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате...

Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.

По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял.

Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро? Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи !?

Не се обезсърчавайте от страданията!