а не когато сме по-добри от някого, когато сме оставили нещо след себе си, доказали сме нещо на някого. Просто изразяваме това, което е в същността ни и го споделяме с другите.Не е възможно едно развитие да се определи за по-добро от друго. Всеки сам избира пътя си. Социално благополучният човек едва ли ще застане на пътя на духовното развитие, защото и така си му е добре в живота, който има. Духовно развитие не може да се придобие в условията на благополучие. Четенето на духовна литература и знанието, сами по себе си не могат да променят нещо в живота ни.
За да се случи промяната е нужен прелом на съзнанието, който идва най-вече чрез силната болка, когато с преминаването през нея, започваш да чувстваш това, на което преди не си и обръщал внимание. Когато за нас вече е без значение да бъдем нужни на някого, защото сме най-важни за себе си.
Публикации
