Човешката природа

Често хабим част от живота си да се занимаваме наум с другите хора, когато това не води до нещо полезно.
Какъв е смисъла да заемаме ума си с мисли - какво върши еди-кой си и защо го върши, какво говори, какво има предвид и какво крои .
Подобно занимание само ни обърква и отклонява от собствената ни природа . Нужно е да се справяме и със случайното и безцелното в реда на това, което ни минава наум, но най-вече с дребнавото любопитство и злобата.
Трябва да привикнем в главата си да имаме само такива неща, за които, си струва и ако е да можеш незабавно да отговориш откровено: "Това и това", щото начаса да стане ясно, че всичко, което е в ума ти, е скромно и добронамерено, подобаващо за общностно същество, отнасящо се с безразличие към свързаното с удоволствие и изобщо към мечтите, породени от насладата, към проявите на честолюбие, завист и подозрение или на нещо друго,
Подобен човек, който повече не отлага да се впусне в Живота . Той служи и на положеното вътре в него , което му помага да остане неопетнен , ненаранен от каквато и да е мъка, незасегнат от каквато и да е неправда, безчувствен към всякаква низост.
Състезаваме се в най-трудното състезание, в това да надмогнем всички чувства, до дъно обзети от справедливост.
Ние с цялата си душа приветствуваме всичко, което е отредено да ни се случи, и не често, нито без крайна нужда, наложена от общественото благо.
допускаме да ни занимават - с това какво искат да кажат другите хора или какво вършат и мислят.
Не виждаме това което ни е отредено от Вселената.

Кога ли ще се убедим , че цялото е благо, и да правим своите неща красиво.
Защото това, което всекиму е отредено, зависи от цялото, но и му въздействува.
Ще запомнил ли , че всички разумни същества са сродни и че да проявяваваме грижа към всички хора е присъщо на природа ни .
Трябва да държи не на мнението на всички, а само на живеещите съобразно природата. Колкото до ония, които не живеят по този начин, той не забравя какви са у дома си и навън, какви са нощем и денем и каква им е компанията. Затова не обръща внимание на похвалата на подобни люде, които дори от самите себе си не са доволни.

Но защо не говориш - така открито за стратегията си ?

... Идва ден, в който съвсем неочаквано Мъдрия Човек открива, че не се бори с предишния ентусиазъм.
Продължава да прави всичко онова, което е правил и преди, но му се струва, че всяко негово действие - е лишено от смисъл. В подобен момент той няма друг избор, освен да продължи да бъде Справедлив и да не се отказва от своя път.
Знае, че отново ще почувства Вдъхновение и решава да се поразходи - да разгледа Света , да почерпи опит , да усети Красотата.
МЪДРАТА ЛИЧНОСТ - задържа вниманието си върху - НА ПРЪВ ПОГЛЕД НЕЗНАЧИТЕЛНИ НЕЩА - дори когато всичко изглежда безполезно.
Скоро ПРОЗРЕНИЕТО пак ще дойде и ЛЕКИЯ ШУМ ще е достатъчен, за да върне РАДОСТТА И УСМИВКАТА на лицето й .

МЪДРАТА ЛИЧНОСТ -не винаги споделя с другите това, което знае за пътуването - наречено " Живот ".
Който помага, и на него ще помогнат, затова трябва да предаде на другите онова, което е научила - избирайки , разбира се подходящия момент и време.
Ето защо тя сяда до огъня и разказва как е преминал денят й.
Някой от приятелите й пошепва:”Но защо не говориш така открито за стратегията си? Не виждаш ли, че като постъпваш по този начин , много често объркваш другите !?

Мъдреца само се усмихва и нищо не отвръща. Знае, че ако в края на пътуването си - пристигне в един безлюден рай, то тогава " битката " не си е струвала труда.



Той е разбрал, че чрез самотата - Бог ни учи на общуване.
Чрез яростта - ни показва колко ценно е спокойствието.
Чрез скуката - подчертава значимостта на приключението и на освобождаването от напрежението.
НЕОБХОДИМО Е ДА - използваме мълчанието, за да се научим да поемаме отговорност за думите си.
НЕОБХОДИМО Е ДА - Използваме умората,настъпила от извършнането на различни дейности - за да оценим събуждането.
НЕОБХОДИМО Е ДА - тълкуваме определена болест, за да разберем ,че здравето е благодат.
НЕОБХОДИМО Е ДА - разберем силата на огъня, за да ни да оценим по - добре водата. Да ценим - Земята, за да разберем колко е необходим и важен Чистия въздух. Да помислим за смъртта, за да ни осъзнаем - значимостта на живота.МЪДРАТА ЛИЧНОСТ - дава, преди да са му поискали, но премерено и в нужните граници Виждайки това, някои отбелязват:”Който се нуждае от нещо, моли за него.”
Ала той знае, че много хора не успяват – чисто и просто не успяват – да помолят за помощ. Някои от хората около него са толкова уязвими, че се разболяват от любов; жадуват за близост, а се срамуват да го покажат...
Ала воинът знае, че много хора не успяват – чисто и просто не успяват – да помолят за помощ. Някои от хората около него са толкова уязвими, че се разболяват от любов; жадуват за близост, а се срамуват да го покажат.

Мъдреца ги събира около огъня, разказва и се забавлява, разделя с тях храната си, преживява заедно с тях... На другия ден всички се чувстват по-добре.

Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш !

Мъдрият Човек - умее да губи - премерено . Той не се преструва, че поражението му е безразлично, използвайки фрази като “Е добре, това не е чак толкова важно.”

Или:”Всъщност аз изобщо не съм искал това.” Той приема поражението като поражение и не се опитва да го превърне в победа - при тези условия.
Горчива е болката от раните, безразличието на приятелите, самотата на загубата. В подобни моменти той си казва:”Борих се за нещо и претърпях неуспех. Загубих в началото.”
Тези думи му дават нови сили. Той знае, че няма човек, който винаги да печели, и умее да различава успехите от грешките си.

Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш. МЪДРИЯТ ЧОВЕК знае това .
Ето защо той много внимава за своите мисли. Зад добрите намерения се крият чувства и емоции ... , които никой не иска да признае дори и пред себе си: отмъстителност, самоунищожение, вина, страх от победата, злорадстване над чуждото нещастие, чувство за малоценност...


Вселената не ни съди: тя само ни съдейства да постигнем онова, което желаем. Ето защо МЪДРИЯТ ЧОВЕК има смелостта да погледне - в сенчестите кътчета на душата си, за да разбере дали не иска за себе си нещо, което е грешно.
Той винаги обръща внимание на мислите и интуицията си...

Интериорни решения

МОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА ЕДИН УЮТНО ПОДРЕДЕН ДОМ.
СТИЛОВЕТЕ СЕ ПРЕПЛИТАТ- НО И В ТОВА ИМА МНОГО ЧАР.

" Notata "

1. - СХВАНИ ДУХА НА ВРЕМЕНАТА
И РАЗБЕРИ ЖИВОТА НОВ;
ЩЕ БЪДЕШ БЛИЗЪК НА СЪРЦАТА,
НО ПЕЙ НИ ПЕСНИ ЗА ЛЮБОВ. –

БЪДИ СВИДЕТЕЛКА, О МИЛА,ЦАРИЦЕ В МОИТЕ ГЪРДИ –
ТИ, ЧИЙТО ПОГЛЕД – ДИВНА СИЛА,
НАД ВСЯКА МОЯ МИСЪЛ БДИ...

И ПЕСНИТЕ, ЩО СМИСЪЛ НЯМАТ – СВИДЕТЕЛСТВУВАЙ ПРЕД СВЕТА, -
НЕ СА ЛИ ХИМНИ, ПЕТИ В ХРАМЪТ,
В СВЕЩЕНИЙ ХРАМ НА ЛЮБОВТА?


2. ЗАЩО СЛЕД ТОЛКОВА ВЪЗТОРЗИ
ПО ХУБАВИЯ ИДЕАЛ, ЗАЩО СА ТИЯ ДЕТСКИ СЪЛЗИ
НА МАЛОДУШНАТА ПЕЧАЛ?

ИЗПАДНАЛ СИ НА ЗЛО В РЪКАТА...
ОТВСЪДЕ ГОНЕН И ПРЕЗРЯН...
ЩО ИСКАШ? – ЛЪЧ НА СВЕТЛИНАТА ДА Е ОТ БУХАЛИ ТЪРПЯН?
ОТБЯГВАЛИ ТЕ ВСИ – ТРЕВОЖНИ...
И – НИКОЙ ДА ТЕ УТЕШИ...
КАКВО! В ПИГМЕИ ЛИ НИЩОЖНИ –
ЗА ГРЯХ! – СЪЧУВСТВИЕ – ДУШИ?

ДА СЛУЖИМ ЧЕСТНО НА ДОБРОТО, … ТИ ЗНАЕШ – ЧАКАТ НИ БЕДИ;
ТОГАВА – ЗАБРАВИ ТЕГЛОТО
И МЪЖ ДЕЙСТВИТЕЛЕН БЪДИ.


3. ИСТОРИЯТА? – ИМЕНА...-
ТО – ЧЕТ НЕИЗБРОИМА!
ВОЙНИ. А ВСЯКА ВОЙНА СВЕТИЛО ПАМЕТНО СИ ИМА.

ДА , ЗНАМ И ДРУГИ РОД БОРБИ, -
В ТЯХ ВИЖДАМ ЧЕЛОВЕКА,
И ХИЛЯДИ СА, МОЖЕ БИ, ОНЕЗ, ЩО СЛАВИ ЩЕМ ДО ВЕКА.
ВСЕ ПАК – И ТОЯ, ЩО ГЕРОЙ
В ЦЯЛ СВЯТ БИ ПРОГЛАСИЛИ,
ПОПИТАЛ БИХ ГО – АМИ ТОЙ - САМИЯ СЕБЕ ПОБЕДИ ЛИ?
ЧЕ ГЛЕДАШ – ХРАБРИЯ БОРЕЦ –
ЗЛА СТРАСТ ГО ПОБЕЖДАВА...
И ЧЕСТО ЛАВРОВЪТ ВЕНЕЦ
ГЛАВА ПРЕСТЪПНА УКРАШАВА.


4. МАКАР И ТЪЙ ДА БЪДЕ, - НА ТВОЙТЕ ИЗПИТАНИЯ
ДА НЯМА РАВНИ ПОД НЕБЕТО, -
ВСЕ ПАК, ПРИ СБОРА ОБЩИ НА ХОРСКИТЕ СТРАДАНИЯ,
ЩЕ БЪДАТ КАПЧИЦА В МОРЕТО.

- СЪВЕТ ЛИ ЩЕ МИ ИСКАШ? – ВИКНИ ПО-ХАРНО В НУЖДИТЕ
НА ТВОЯ ВЕК, ТЪЙ МНОГО ХВАЛЕН –
И НА БЕДИТЕ СВОИ ТОГАВА ТИ, ЧРЕЗ ЧУЖДИТЕ,
ЩЕ ВИДИШ ИЗВОРА ИМ КАЛЕН.

И ЩЕЩ ГЛАВА ИЗДИГНА ПОСРЕД ОНЕПРАВДАНИТЕ,
ЧЕ ПРАВО - ДЪЛГ, ЩЕ ТЕ ПОВИКА,
КРАЙ ТРУЖЕНИЦИТЕ ДРУГИ, ИЗМЕЖДУ НАС ИЗБРАНИТЕ
НА ПОТ... С ЛОПАТА И МОТИКА.


5. ...НЕ Е ЗА НЕГО ДУМА! - ГОВОРЯ ЗА ТЪЛПАТА,
ЗА ПЪСТРАТА ОНАЯ, ЩО ПЪПЛИ ПО СТЪГДИТЕ
И ПРАЗНА СЕ ПРОЗЯВА: ЗАГЛЕДАЙ СЕ В ЛИЦАТА,
НЕ СА ЧОВЕШКИ - ВЪЛЧИ... ВЪЛКА - УДРИ В ЗЪБИТЕ!

А ПЪК НАРОДЪТ - ЗНАЕШ: СЛЕД РАЛОТО СИ ХОДИ,
НАД КАЛНАТА МОТИКА ИЗМЪЧЕН СЕ ПРИВЕЖДА
И С БРАДВА НА РЪКАТА ПО МРАЗ В ГОРИТЕ БРОДИ, -
ТРУДЪТ МУ Е УТЕХА, ТРУДЪТ МУ Е НАДЕЖДА.
ТАКЪВ ГО АЗ ОБИЧАМ: ОБИЧАМ ГО, НЕ КРИЯ,
ТЪЙ КАКТО МОЖЕ САМО СИНЪТ БАЩА ДА ЛЮБИ,
С НАИВНАТА МУ ГЛУПОСТ И ДЕТСКА ПРОСТОТИЯ,
С ПОРОЦИТЕ МУ ДРЕБНИ И ХАЛОСИИ ГРУБИ.

АЛА ПОГЛЕДАЙ, ЕТО - ОБРАСНАЛИ С БОДЛИ,
ОБРАСНАЛИ С ТРЪНАЦИ ОБШИРНИТЕ ПОЛЕТА...
ВСЕ ПАК ТАКА ТЕ НИВГА НЕ БИ СЕ ИЗТОЩИЛИ
И ВСЯКОГА СА ПОЧВА, ОТ НИЩО НЕНАЧЕТА.


6. НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ ХОРСКИ СЪД, ПРИСЪДА -
НЕ ВСЯКОГА Е ПРАВ СВЕТА,
НЕ МЕ Е СТРАХ! - В ТЪМНИЦА НЕКА БЪДА,
НО... ДА МИРУВА СЪВЕСТТА.

Аз - не живея: Аз - горя...

Противоречивата същност на Яворовия човек като извор на страдание е най-добре изразено в "Аз страдам" и "Две души".
Във вътрешния свят на лирическия герой в непримирима борба живеят - полюсните начала - добродетелите и пороците - светлината и мракът - ангелското и демоничното.
Борба, изгаряща душата му: Аз - не живея: Аз - горя.
Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламаци дишат и плам ме суши. Сблъсъкът на тези полюсни начала ражда драмата в личното битие на героя. Самотата, обгърнала всецяло Яворовия човек, е най-силен източник на неговото страдание.
Яворов е първият истински самотник в нашата поезия. Избраническата самота на Ботев е самота на гения. Гордото самотничество на Пенчо Славейков е родено от чувството му за културно мисионерство.
При Яворов самотата има метафизичен характер - поетът я възприема като изначално състояние на човека, от което той няма спасение. Самотата в Яворовата поезия дава, от една страна, гордо самочувствие на личността, извисила се над себеподобните. Поетът издига в култ самотата като върховен израз на извисения дух, нямащ нищо общо с тълпата ("безброя"): И ей ме днес: погледай, връх е - самота. Най високата степен на самотата - отчуждението, води Яворовия лирически субект до още по-голямо страдание.
Образът на тази болест на модерното време за пръв път се явява в българската поезия чрез лириката на Яворов. "Когато гледаш дълго бездната, и тя започва да те гледа" - така Ницше определя отчуждението (алиенацията). Бездната е страшната усамотеност, в която човек е изпаднал, изгубил връзките си със света и хората.
Яворов създава в стихотворението си "Ледена стена" друга метафора на отчуждението - стената. Дали това е преградата, която субектът сам е създал за изолация от външния свят, не приемайки неговата груба реалност, или това е преградата, която хората са издигнали между себе си и него - чужди на вътрешния му свят.

ЯВОРОВ

ЯВОРОВ СТАНА МОЙ ЛЮБИМ ПИСАТЕЛ,ЗАЩОТО Е УСПЯЛ ДА ПРЕСЪЗДАДЕ СВЕТА - ПО НАЧИН КОЙТО ДОКОСВА ДУШАТА МИ...
Той разкрива своя диалектически поглед към света, който прониква в противоречивата същност на явленията в живота, на душевните процеси на човешкото познание.
Поетът подлага на преоценка , творческия си път, следваните от него идейно-естетически позиции, поставили в центъра на художническото внимание живота и проблемите на човешката общност .
Той известява своето ново естетическо верую, което издига вътрешния свят на
" самото - Аз " , субекта, личността като единствено достоен предмет на художествено изображение:Че няма зло, страдание, живот вън от сърцето ми - живот, където пепелта лежи на всички истини-лъжи.
Индивидуализмът се съчетава с релативизъм - със схващането за относителността на знанията и истината Чрез съчетанието на думи с полюсно съдържание, както и чрез оксимороните, провокиращи мисълта - "красивa в мрачна грозота", "грозни в сияйна красота".



Това е поглед, който заличава границите на непоклатимите до вчера понятия за истина и лъжа, за добро и зло, за красиво и грозно, и който в единството на взаймното им отричане вижда по-верния път към тяхната дълбока същност.
Чрез модерната многопосочност на мисълта и чувствата, на образите и поетическя език, Яворов създава философска лирика с психологическо съдържание - израз на естетическото му съзнание в началото на ХХ век (стихосбирката"Безсъници", цикъла "Прозрения").
Лирическият субект в тази поезия броди из интимни психологически територии, насочил се към "свръх земните въпроси, които никай век не разреши".
Обречен на вечно "скиталчество ", без да намери пристанище за своя търсещ дух ("Копнение"), той блуждае самотен и изтерзан, без път и без вяра, че ще открие някаде посока, "изоставен от себе си и Бога" - ("Без път"). Неговото постоянно вътрешно състояние е - тъгата и страданието.
Докато в ранната лирика на Яворов художествен обект е страданието на хората, на другите, извън Егото , сега обект става страданието на субекта, на личността.
Промяната особено ярко се чувства, като се съпостави лирическото изявление в стихотворението - "Notata" от ранната лирика на поета с новото душевно състояние на Яворовия лирически субект: - Макар и тъй да бъде, на твойте изпитания да няма равни под небето, все пак при сбора общи на хорските страдания, ще бъдат капчица в морето. Вече не "капчица в морето", а безкраен океан е страданието на личността за поета, отвърнал поглед от макросвета на човешката общност и насочил го към - Микросвета на личността.

За Яворов страданието е метафизично, изначално. То е алфата и омегата на мирозданието.
Да съществуваш, означава да страдаш, сякаш иска да ни каже поетът.

Тази мисъл внушава програмното стихотворение "Аз страдам". Страданието в него е представено като нещо всесилно и всеобхватно - в доброто и в греха, в полетите и паденията. Яворовият - лирически АЗ е увлечен в неговия шеметен водовъртеж, душата му е обречена на безначалната и безкрайната му драма:Аз страдам. И в самозабвението на труда, и в саморазяждането на покоя, на битието в зноя, на извънсветовни блянове в студа кога летя, когато падам, аз страдам. Страданието е породено от разкъсването на душевната цялост на лирическият субект, дължи се на трагичната раздвоеност, при която се утвърждават и отричат противоположностите: Издигам ли се - дигам се, под мен по-страшна бездната да зине; литна ли стремглав надоле устремен, душа копней на светло да почне.
И винаги напред, и всякога на диря...
Аз вечно диря. Яворовото страдание е страдание-дирене, страдание-копнеж. То е шеметна бездна, в която душата се мъчи в трагични конвулсии, но е и израз на огромна духовна сила - показва моща на човека да понася с достойнство болезнените терзания. Финалните стихове на изповедта са смислово-емоционална поанта:
И търся. И в страдание живот се изхаби, да търся - все страданието може би. Страданието е върховен смисъл на живота !?
ДНЕС УСПЯВАМЕ ЛИ ДА СТРАДАМЕ ПРЕМЕРЕНО - БЕЗ ТОВА ДА ПРЕЧИ НА СЪЗНАНИЕТО НИ !?

Мъдрост

Мъдрият Човек не губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Блясъкът в очите му никога не угасва.
ТРЕВОГИТЕ И ИЗЛИШНИТЕ СТРАДАНИЯ - са част от този свят и от живота на други хора,неразбиращи посланията в Живота тръгват на път "без дисаги и сандали ". Често пъти страхливи, не винаги постъпващи правилно.
Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквато и да е било благословия или чудо.
Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи, понеже смятат, че живота им е безсмислен.
Именно затова са мъдри , защото си задават въпроси, Защото грешат, защото търсят някаква причина и сигурно ще я открият.
Мъдрия не се бои от това, че другите неразбират действията му.
Той разговаря със самият себе си, когато е сам. безсмислици Вслушва се в сърцето си. Казва неща, с които не е съгласен, .
Един ден обаче забелязва промяна в гласа си. И разбира, че е започнал да натрупва мъдрост.
Мъдрият Човек много често си слага маска.

“Пътя на поклонника” на Джон Бъниан: ” Въпреки че съм преминал през какво ли не, не съжалявам за неприятностите, в които се забърках, защото именно те ме доведоха до там, където исках да стигна. Сега със знанията които имам и съм готов да я дам на всеки, който реши да следва своя път. Нося със себе си следите и белезите от трудностите – те са свидетелство за преживяното от мен и награда за това, което завоювах.
Тези скъпи за мен следи и белези ще ми отворят вратите на Рая. Беше време, когато живеех, за да слушам истории за храбростта. Беше време, когато живеех само защото трябваше да живея. Но сега живея, защото съм Мъдър и защото един ден искам да съм п този, заради когото толкова много се борих.”
Мъдрият разпознава своя Път още в мига, в който тръгва. Всеки камък, всеки завой го приветстват с “добре дошъл”, той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината.
И така, приемайки помощта и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.
Има нощи, в които страда от безсъние. “Това е част от Пътя, разсъждава човек.- Аз сам избрах да вървя по него.”

Сърцето на мъдрия човек

Всички пътища на света - водят към сърцето разумния човек; той се гмурва без колебание в реката от страсти, която пресича целия му живот.
Той знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си смело, независимо и – понякога - с известна доза лудост!?.
Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска стремежа си към нови територии ; те са част от живота и доставят радост на всички, които участват в тях.
Никога не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето.

Умее да различава преходното от устойчивото.
Мъдрият човек не разчита само на собствените си сили.
В началото той не разполага с нищо друго, освен с ентусиазма си и с ударите, които е усвоил, докато е тренирал; "сражавайки се " обаче, открива че ентусиазмът и тренировките не са достатъчни: нужен е опит.
И тогава той отваря сърцето си за Вселената с молба да го вдъхнови, така че всеки удар на врага да се превърне за него в урок по защита.
Другите отбелязват: ”Колко е суеверен! Излезе от "битката", за да търси напразно... Бои се от ловкостта на противника.”
Мъдрият човек не отвръща на тези провокации. Знае, че без вдъхновение и опит нищо няма да даде резултат.

Не си служи с измама, но умее да отвлича вниманието на противника си...
Колкото и да е напрегнат, той използва всички стратегически средства, за да постигне целта си. Другите отбелязват: “Вижте, ентусиазмът му се стопи!” Той обаче не обръща внимание на забележките, защото Те не познават тактиката му.
Мъдрият човек знае какво иска. И не е нужно да обяснява.

Ето какво казва един китайски мъдрец за стратегиите на - МЪДРИЯ ЧОВЕК: “Накарай врага си да повярва, че няма да спечели кой знае какво ако реши да те нападне; по този начин ще охладиш ентусиазма му.”
Не се срамувай да се оттеглиш временно , щом разбереш, че врагът е по-силен; важна е не отделната битка, а краят .”
Дори и да си достатъчно силен, не се срамувай да се престориш на слаб; това ще направи врагът ти непредпазлив и ще го накара да те нападне преждевременно”
“В една война ключът към победата е умението да изненадаш противника си.”

Моите сладури

Това са едни нежни създания,които даряват спокойствие и чувство на радост.




Обичайте животните те са част от красотата на живота.

Живот във фрагменти

Пътеката , по която вървим

Ние вървим по пътя на живота и го oпознаваме в ход. Този път е еднопосочен. Дните ни са преброени. Всеки миг животът изтича. И всеки миг е изпълнен до предел. Животът на тази земя е уникално събитие, опит и знание.
Докосването до тъгата осветява нещата, които правим. Те получават истинския си смисъл. Много ценности губят ценността си.
Мерете нещата с тази мярка и ще ги поставите на истинските им места. Когато парите и властта, славата и признанието загубят стойността си и светът засияе в своята изначална чистота, ние сме на нашата човешка граница.

И тогава можем да се докоснем до отговора на забравяния въпрос:
Какво представлява земният живот на човека?
Кой съм аз, който вървя по пътеката?
Труден въпрос, на който едва ли някой може да отговори... Азът е продукт на човешкия живот, а не заложена същност.
А човешкият живот е подобен на сън. Ако това видение се играе със страст и ум, животът в този неизвестен свят се превръща в приключение. На Запад Аз-ът е център на света. В силна степен аз (с малка буква) е образ, или по-точно галерия от образи. Нашата биография е поредица от такива образи, останали в паметта, в снимките и разказите...

Пингвините - пухени особи

Доказателства от палеонтолози показват, че пингвините и видът Procellariiformes (албатросите,буревестника и др.) имат общ произход.Двете групи са представени от добре запазена вкаменелост от преди 50 милиона години.Видът на неможещите да летят птици се е разделил на отличителни странични видове, всичките познати като пингвини някои от които били с огромни размери.


Вид Sphenisciformes (пингвини)

17 вида в 1 семейство (Sphenisciformes) с 6 рода намиращи се в океаните на северното полукълбо;криле плавници за плуване подвода; ципести, къси и набити крака;правоизправени;пера - къси и плътни;размер 35-115см.

Genus Eudyptes (качулат пингвин)
6 подвида: erect-crested, Fiordland, macaroni, rockhopper, royal, и Snares

Genus Spheniscus
4 подвида: African, Galápagos, Humboldt, and Magellanic

Genus Pygoscelis
3 подвида: Adélie, chinstrap, and gentoo

Genus Aptenodytes
2 подвида: emperor and king

Genus Eudyptula
1 подвид : blue penguin
Genus Megadyptes
1 подвид yellow-eyed penguin



Форма и функции

Пингвините са силно развити за тяхното безполезно водно съществуване.Изолацията на телата е много важна при антарктическите видове ,които живеят във вода ,която винаги е под нула градуса.Охлаждащата сила на водата при -2 градуса е равна на температура от -20 на повърхността със скорост на вятъра от 110км/ч.Кожата е изолирана от слой въздух затворен под перушината;единствената повърхност от кожа докосваща водата, са краката.В случая на императорският пингвин краката му са винаги в контакт с лед.Кожната температура винаги е нула градуса на краката и леда не се топи при докосване.Това е възможно поради невероятните анатомични подредби в краката му.


Всички видове пингвини обитават Южното полукълбо, но далеч не всички се срещат само в Антарктика. Галапагоският пингвин е най-северният вид, който се среща само на Галапагоските острови, разположени в екваториалната област, т. е, в центъра на тропиците (но на северната граница на студеното Хумболтово течение). По крайбрежието на Перу и Чили живее хумболтовият пингвин, на юг, по крайбрежието на Южно Чили и Аржентина, а също и на Фолклендските острови — магелановият пингвин. Западното и южното крайбрежие на Южноафриканската република е родината на отделен вид пингвини — очилатия пингвин. Тези четири вида спадат към рода Spheniscus. Характерно за неговите представители е бялата лента от очите през бузите и гърлото. Хумболтовият и очилатият пингвин, обитатели на субтропичната и умерената зона, най-лесно се отглеждат в зоологическите градини.

Пингвините - пухени сладкиши

Пингвинът е един от 17-те нелетящи птици, които живеят само в северното полукълбо.Повечето от 17-те вида не живеят в Антарктика, а между 45° и 60° , където отглеждат поколението си.Някои пингвини населват умерените региони, а други живеят на Екватора.
Основни черти

Ниският, късокрак вид на пингвините е спечелил симпатията на хора от цял свят.Техният размер е около 35см височина и приблизително тежат 1кг (за малкият син пингвин), до 115см и 25-40кг (при кралският пингвин).Повечето са черни на гърба и бели на корема.Пингвините са ограничени от към цветове, рядко се срещат червени или жълти ириси на очите на някои видове;червени клюнове и крака също се срещат рядко;жълти кичури на веждите се срещат при три вида от Eudyptes; и оранжево на главата, вратът, гърдите се срещат само при кралският и императорският пингвин.


Много черти на пингвина определят живота му, както и размера на тялото и географско положение.Хронологията на размножаването може да варира според района, в който живее вида.Повечето видове се размножават веднъж годишно.Определени видове, като "наметалото",африканският пингвин и малкият пингвин имат поколение два пъти в годината.Кралският пингвин се размножава два пъти на три години.

Размножаването на императорският пингвин започва през есента, вероятно за да може малкото да се роди през пролетта ,когато има по-големи шансове за оцеляване.
Възрастните пингвини сменят всичките си пера веднъж годишно заедно с размножителният период.Докато линее птицата не може да влиза във водата, а вместо това се оттегля в колективно линеене на определени места, обикновено на места със завет, далеч от групата.
Главни врагове на пингвините в океана са леопардовия тюлен и косатката.

РАЗВЪРЖЕТЕ ВЪЗЛИТЕ

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар.
Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!"
Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа. След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли!
Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?
Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал
— Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.

Pадост и баланс

Две от най–важните неща за щастлив живот изпълнен с радост са баланса и умереността.
Човек трябва да поддържа баланс във всичко и да не стига до крайности.



Нека хората те познават като силен, позитивен, енергичен и ентусиазиран човек.
Никога не се оплаквай.
Човек, който не го прави , е циничен и винаги се стреми да види лошата страна на нещата - плаши хората и рядко успява в начинанията си.

Представи си и искрено вярвай в това, което искаш.
По всяка вероятност ще го получиш.
Успешните хора са разбрали колко е важно да се връщат към природата. Успешните хора са разбрали колко е важно да се връщат към природата.

Защитени видове животни в България

1.Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
Среща се из цялата страна

2.Царски орел (Aquila heliaca)
Среща се из равнинни гори


3.Червен аполон (Parnassius apolo)
Среща се в Рила, Родопите, Стара планина, Пирин, Витоша, Славянка

4.Бухал (Bubo bubo)

Среща се в горите



5.Обикновен делфин (Delphinus delphis)
Среща се в Черно море



6.Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Среща се в резервата "Сребърна"

7.Алпийски тритон (Triturus alpestris)
Среща се в Петроханския проход, Средна гора, някои ниски езера в Рила и Родопите

8.Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

Среща се из цялата страна

9.Бръмбар носорог (Oryctes nasicornis)
Среща се из цялата страна

10.Таралеж (Erinaceus romanicus)

Среща се из цялата страна

11.Голям креслив орел (Aquila clanga)
Среща се по време на прелет

12.Червена горска мравка (Formica rufa)
Среща се в гористи райони из цялата страна

13.Северен славей (Luscinia luscinia)
Среща се по време на прелет


14.Белокоремен тюлен (Monachus monachus)
Среща се в района на нос Калиакра и на Маслен нос



15.Голям подковонос (Rhinolophus ferrum-equinum)

Среща се в пещери и постройки из цялата страна

16.Голяма дропла (Otis tarda)
Среща се в Североизточна България



17.Сив жерав (Grus grus)
Среща се по време на прелет


18..Авлига (Oriolus oriolus)
Среща се из цялата страна

ЕТИЧЕН АСПЕКТ

“Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си.”
Джордж Бърнард Шоу

Една от най-важните причини е, че ние не би трябвало да отнемаме живот, включително и на животни.
Ако човек погледне реално на нещата, ще установи, че всички ние, които се появяваме на този свят, имаме еднакво право на живот, независимо какво е нашето физическо проявление. Душевността на едно малко бебе е съвсем същата като тази на новороденото конче, теленце или кученце.
Физиологичната даденост на нито едно от тях не прави живота му по-стойностен от този на останалите. Без значение в какво ще се преобразят след време, дали ще бъдат големи или малки, слаби или силни, кръвожадни или беззащитни, високоинтелигентни или не, техния живот е равностоен. Дори малкото цвете или насекомо заслужава уважение и преклонение.



Според зоопсихолозите, интелигентността на свинете е подобна на тази при кучето или коня. Ако интелигентността е критерият, по които човекът определя кое животно да изяде и кое не, то тогава защо на убийството на свинете се гледа с безразличие. Също така, убийството на младо конче се смята за жестокост, докато отнемането на живота на теленцата е съвсем приемливо. Хората които влязат в месарница спокойно си купуват “свинско” или “телешко” но наистина биха се стреснали ако им предложат например кучешко месо. Може би свинята не им е достатъчно симпатична.


Ако следваме правилно логиката, че можем да убиваме онези животни, които според хората не са достатъчно интелигентни или симпатични, то ще е естествено да оправдаем убийството на умствено недоразвити и психично болни хора. В тази последователност, следващите заключения са, че по-интелигентните, по-красивите или по-силните имат повече право на живот от останалите.
Хората от десетки години изпращат радиосигнали в космоса, с надеждата да осъществят контакт с друга цивилизация. Но ако някога бъдем посетени от високо развити извънземни същества, наистина би трябвало да се страхуваме, ако те ползват нашата логика, защото ако им се сторим твърде примитивни или не особено симпатични, те съвсем спокойно, точно според нашите разбирания, биха могли да ни използват за храна или суровина...

Толтекското познание

Въпреки че не е религия, то почита всички духовни учители, проповядвали на Земята.
Макар и духовно по същността си, то е начин на живот, който се отличава с бързо и трайно постигане на щастие и любов.
Познанието на толтеките е средство за постигане на лична свобода, което се основава на исконното право на човека: правото на личен избор, правото на свободна воля. Мъдростта на толтеките се основава на Четири споразумения (договори), които човек сключва със себе си:

1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ

Говори честно. Казвай само това, което мислиш.
Не използвай словото, за да се самоохулваш или за да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта.
Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света.
Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от теб. Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш.

2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.



3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой освен теб не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията.
Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията.
Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия.

4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Най-доброто, на което си способен, е променлива величина.
При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, защото съвестта ти ще е чиста.